— Защо Гавраил ще издава декрет, че ангел, оженил се за човешка дъщеря, непременно Пада? — пита един Наблюдател.
— Навярно не е искал ангелската кръв да се цапа с нашата човешка — свивам рамене. — Повечето ангели ни смятат за животни.
— Колко дълго сме тук? — пита Термо. — Децата ни имат ли си прапраправнуци?
— От твоя гледна точка не е минало много време от Падението ви — уточнява Рафи, — но ние идваме от различни времена. В нашия свят то е древна история.
Наблюдателите се споглеждат.
— Трябва да ни извадите оттук — гласът на Наблюдателя с петнистия кичур пресеква. — Моля те, капитане. Кой знае кога ще настъпи Съдния ден!
По лицата на всички е изписано отчаяние.
— Едно е да умреш в битка — обобщава Белиал, — но да загинеш в Преизподнята, или по-зле — цяла вечност да живееш в нея… — Той поклаща глава. — Невъобразимо е. Наказват ни за нищо.
— Уриил твърди, че Гавраил се бил побъркал — продължава Рафи. — В действителност не е разговарял с Господ от години. А нищо чудно и никога да не се е случвало.
Повечето Наблюдатели го зяпат с отворени усти. Неколцина обаче кимат, сякаш са го подозирали от известно време.
— Нямам представа дали е вярно — признава Рафи. — Никой не знае, освен Гавраил. Но изглежда е грешал за нефилимите. През цялото време си повтарях, че това е грешка. Но сега… кой знае за какво друго е грешил?
Погледът му е многозначителен.
— Накрая това всъщност няма значение — уточнява Ястреба. — Ние сме се клели на теб, каквото и да става.
— Имаш ли план, капитане? — пита Термо.
— Разбира се — отвръща Рафи. — Планът е да ви измъкна, а вие ще ми помогнете да сваля Уриил.
Изражението на всички се променя. Не съм сигурна дали в почуда, или невяра. Като че ли по малко и от двете.
— Не се вълнувайте много — допълва той. — Още не знаем дали ще успея да ви измъкна. А дори и да успеем, не знаем какво ще ни чака от другата страна.
Поглежда към Белиал, който чак трепери от вълнение при мисълта за измъкване.
— Налага се да направим и жертва.
42
Наблюдателите са сигурни, че ще намерим още бесове в посоката, откъдето дойдоха първите няколко. Решаваме да се разделим, за да увеличим шансовете си да хванем повече.
— Тръбача и Циклона, идвате с мен — нарежда Рафи. — Останалите да се разделят на малки групи и всеки да тръгне нанякъде. Ще се срещнем пак тук… — поглежда към небето. — Как определяте часа?
— Ще стане по-горещо — отвръща Термо. — Да се срещнем, когато имаме чувството, че сме във фурна.
— То вече сме във фурна — обажда се Тръбача.
— Ще се срещнем, когато Тръбача има чувството, че изгаря, а останалите — че се печем във фурна — уточнява Рафи. — Готови ли сте?
— А дали мога да ида с Термо? — интересува се Тръбача.
— Термо ли? — изненадва се Рафи. — Последния път като те пращах с него, отказа, понеже било опасно да не заспиш на мисия.
— Аха, но това не е причина да остава самичък, пък и искам да ида с него, за да не се налага да съм с теб и твоята човешка дъщеря.
— Добър довод — съгласява се Циклона. — Аз пък предпочитам да съм с Тръбача и Термо. Безпомощни са без мен.
Тръбача изсумтява.
— Да не би да ми има нещо, че не искате да сте с мен? — питам аз.
— Никой не ще да е на мисия с влюбени птички — поклаща глава Тръбача.
— Шантаво е — уточнява Циклона, вече насочил се към Термо.
— Да не би да очаквате да сторя нещо, с което да рискувам Падение? — изумява се Рафи.
— Оттук няма за какво да Паднеш, капитане — обяснява весело Термо. — Вече си в Преизподнята, така че — технически — по време на пребиваването си тук така или иначе си в положение на Паднал.
По бузите ми плъзва горещина и ми се ще да потъна вдън земя.
Рафи сякаш се кани да се заинати, но после се примирява:
— Добре, но гледайте да домъкнете много бесове, Тръбач!
— Разчитай на нас, шефе! — Наблюдателят демонстративно ни смигва и излита. Циклона и Термо се понасят след него.
Останалите Наблюдатели излитат на малки групи, всяка в различна посока. Цяло чудо е как летят с тези опърпани крила. Значи функционално им няма нищо, щом така умело се справят с тях. Просто не са приятна гледка.