Рафи ги гледа как се отдалечават, после се обръща към мен:
— Да се поразходим да видим как изглежда наоколо, а?
Кимам; мъча се да не изглеждам смутена.
Пристъпвам по-близо до него. Така и няма да свикна да се качвам в обятията му.
Вместо да ме хване с ръка под коленете, той ме вдига в прегръдка с ръце през кръста и двамата се оказваме лице в лице. Излитаме с няколко замаха на крилата му.
Прегърнала съм ангела през врата, но краката ми висят. Не се чувствам сигурна както обикновено, когато той ме държи с ръце зад гърба и под коленете. Инстинктивно плъзвам колене около кръста му и го стискам за по-добра опора.
Това обаче не е достатъчно. Докато се издигаме, усещам как малко по малко се плъзгам надолу. Хватката на Рафи на кръста ми е здрава, но докато се носим над Морето на убиващите ръце, ме обхваща равна смес от възбуда и страх.
— Не ме изпускай! — притискам се още по-здраво и по-плътно към него.
— Никога! — гласът му звучи уверено и сигурно. — Държа те. В пълна безопасност си.
О, какво пък, мътните го взели. Увивам целите си крака около хълбоците му и кръстосвам стъпала върху задника му.
Рафи леко се накланя напред, а на лицето му плъзва усмивка. Бузите ми пламтят.
Сега вися като маймунка, а ние се реем над Преизподнята. Ако покровителят ми ме държеше по другия начин, щях да виждам панорамата. Вместо да се взирам през рамото му към размаханите крила, извръщам глава да погледна пейзажа долу. Така лицето ми се озовава почти устни в устни с неговото.
Опитвам се да се съсредоточа върху димящия град пред нас, но главата ми пламти от топлината на дъха му и електрическото гъделичкане от бузата му върху моята.
Полетът не е такова плавно реене, както вероятно изглежда от земята. Положението на телата ни се променя при всяко изтласкване на въздух с крилата. Вися здраво вкопчена в Рафи и започвам да забелязвам как се отърква в мен при всеки замах с крила.
Горещината в Преизподнята нараства все повече. Морето от ръце под нас се вълнува и мести сякаш течения от лава се изливат едно върху друго.
Потъркването поражда топло, гъделичкащо усещане; цялата ми кръв се е стекла в онези части на тялото ми, които се притискат към Рафи. Главата ми започва да се върти. Дишам все по-учестено.
Неговото дишане ли се ускорява, за да влезе в ритъм с моето, или е обратното? Преди да се усетя, той вече потрива глава в бузата ми. Тихо стенание се изплъзва между устните му.
Завъртам се, без да се замисля, стягам хватката си върху хълбоците на Рафи и се притискам към него. Той милва извивката на гърба ми и ме прилепя още по-плътно към топлината си. Усещането ме замайва, а той леко намества тяло по моето.
Както летим, свежда глава и докосва с устни моите. Целувката му е гореща и влажна, и все по-страстна.
В главата ми трещи. Чак след време осъзнавам, че са небесата. Отеква гръмотевица. Внезапно ни посипват топли капки дъжд и се леят, докато не ни намокрят целите.
Рафи пренебрегва дъжда и продължава да ме целува. Притискаме се един към друг, все по-плътно и по-здраво.
Летим в прегръдка под дъжда и над димяща геена.
43
Връщаме се обратно при отряда. Наблюдателите вече са заловили необходимите ни бесове. Дузина твари, вързани на земята, пърхат в опит да прегризат връзките, които ги държат в плен.
Наблюдателите ни гледат, сякаш знаят какво сме правили. Щом кацаме, скачам и отстъпвам встрани от Рафи. Радвам се на горещината, понеже не се налага да обясняваме защо са ни зачервени лицата.
Рафи незабавно се захваща за работа. Обяснява как воините му да яздят бяс от Преизподнята и какво евентуално да очакват от другата страна. Не изглежда ни най-малко притеснен от подозренията им, че сме се любили.
После се обръща към пленените твари:
— Отведете ни от другата страна! — Посочва по протежение на острието на Пуки и с ръка имитира плъзгащо движение в небето.
Един от бесовете изсъсква срещу него, целият — остри зъби и омраза.
Циклона пристъпва напред:
— Нуждаят се от здрава ръка, капитане! — надвесва се над бесовете. — Правете каквото ви казвам или умирате!
Показва им нагледно как ще ги разкъса на две.
Един пленник се изпикава срещу него, Циклона едва избягва хвръкналата струйка жълтеникавозелена течност с ужасна воня.
Другите бесове открито се хилят. Не-ангелът се навежда, готов да удуши наглеца, но Рафи го спира.