Прахолякът уляга зад нас и върху Наблюдателите. Само каква гледка са! Частично оперените им крила с извитите им, нацепени ръбове и полуодраните тела сигурно изглеждат чудовищни дори в очите на майка ми. Поглеждам към нея през прозореца и се чудя какво ли мисли тя за всичко.
Сестра ми и скакалците й въртят щастливи лупинги из въздуха. Пейдж ми помахва.
— Докладвай, Йосия — обръща се Рафи към албиноса, взрян в Наблюдателите с ококорени очи.
— След като ти си тръгна, един пазач ме видя и влязохме в спор дали да прибера Белиал в клетката му. Не биваше да позволя подобно нещо. При успешно изпълнение на плана — и направо не вярвам, че наистина се получи — всички щяхте да излезете в една и съща клетка и да бъдете смачкани до смърт.
— Пенрин! — вратата на камиона се отваря и майка ми се втурва към мен. Стисва ме в прекалено здрава прегръдка.
— Здрасти, мамо.
— Този призрачен ангел ми разправяше, че си вътре в онзи демон, ей там — посочва Белиал на пътническата седалка, който изглежда на ръба да изгуби съзнание. — Щяла си да излезеш всеки момент. Не му повярвах, разбира се. Това са луди приказки. Но човек никога не знае… — свива рамене. — А виж какво стана! — Присвива подозрително очи срещу мен. — Ти си, нали?
— Да, аз съм, мамо.
— Как успя да ни изкараш оттам? — пита Рафи.
Йосия си разтрива лицето.
— След малкия ми спор с пазача, взех Белиал. Но той е голям и тежък дори в това спихнато състояние. Трудно се лети с него, а трябваше да му уредя безопасно място, докато се върнете. Нямаше да се справя без нея… — и посочва майка ми. — Или нея — и кима на сестра ми, чиито скакалци кацат сред дърветата.
— И как се оказа в един отбор с тях? — любопитствам аз.
— Майка ти открила, че сектата те е продала — обясни Йосия. — И заедно със сестра ти дойдоха тук, за да те спасят.
Поглеждам към мама, а тя кима, сякаш да подскаже, че това се подразбира от само себе си. Косата й вече е прошарена от бели кичури. Кога се е случило? За миг я поглеждам с очите на непознат и виждам крехка и уязвима жена, миниатюрна на фона на масивните ангели.
Обръщам се и към сестра ми на дървото. Скакалецът я носи, както само преди няколко месеца я вдигах от стола й аз.
— Отишли сте в гнездото? — Гласът ми потрепва, докато местя поглед между мама и сестра ми. — Рискували сте си живота, за да ме спасявате! Мен?
Майка отново ме прегръща прекалено силно. Сестра ми опъва ъгълчетата на устните си, при все че вероятно раздвижването на шевовете по бузите й коства силна болка.
Очите ми парят при самата мисъл с каква опасност са се сблъскали, за да ме спасят.
— Пейдж има трима едри питомци със скорпионови жила, готови по всяко време да отлетят с нея — обяснява мама. — Предупредих ги колко сериозно ще загазят, ако нещо й се случи.
— О! — поглеждам към Рафи с лигава усмивка. — Дори скакалците се боят от майка ми.
— Прекрасно разбирам защо — обажда се Йосия. — Тя се появи, придружена от група бръснатоглави човеци, с настояване да получат на челата си белег за безопасно минаване.
— Амнистия ли? — пита Рафи. — Уриил дава на някои от хората амнистия?
— Само на онези, които я предадоха — Йосия сочи към мен.
Челюстните мускули на Рафи танцуват, понеже стиска зъби.
Албиносът свива рамене.
— Майка ти е успяла някак си да убеди онези хора да се пръснат из гнездото, след като си получат белега за амнистия. Уриил се принуди да ги прогонва като плъхове. Сестра ти също отвлече ангелите с близки прелитания на трите скакалеца. Все се озъртахме къде е останалата част от рояка. И докато всички се разсейваха, майка ти подпали хотела. Тя е наистина свирепа дама.
— Подпалила го е?
— Какво според теб предизвика експлозията? — Йосия кима одобрително. — Никога не бих измъкнал Белиал оттам, ако не бяха всичките маневри за отвличане на вниманието, приложени от семейството ти… — посочва камиона. — Успях да убедя майка ти, че си вътре в Белиал, а тя пък ме склони да се качим в това превозно средство. То ни измъкна оттам, но никога повече няма да се возя в подобен метален ковчег.
— Амин — обажда се Термо, все още доста позеленял.
Мама има мазка на челото. Прилича на пепел, но всъщност е белег за амнистия. Същите мазки Урииловите войници сложиха на членовете на култа, които ме продадоха.
— Нали не си в сектата, мамо?