Несъмнено. Въобще не бих се замислила.
Спомням си с какво изражение на отвращение говореше за дисекционните маси в лагера на Съпротивата. Той не би искал да изтреби лагера или да избие всички. Напълно съм сигурна. Но ако се налага? Ако няма друг начин да заеме полагаемото му се място на архангел и да спаси ангелите от Падение?
Плъзвам се по вратата на камиона и обгръщам коленете си с ръце.
Аз заведох Рафи в лагера на Съпротивата. Знаех, че е ангел и му показах къде се крие най-голямата група оцелели хора.
Пред очите ми прелитат спомени за руините на Преизподнята. Дали сред първоначалните бесове е имало нещастно влюбена тийнейджърка, и тя ги е предала? Мисълта за съвършено красив бивш ангел, паднал в капана на любовта с бесовица е същински виц. Но се обзалагам, че младичката твар не е мислила така.
Стискам клепачи.
Гади ми се.
Сещам се за думите на Белиал, след като ми показа какво се е случило със съпругата му.
— Навремето и аз го мислех за свой приятел… Сега вече знаеш какво става с онези, които му се доверяват.
Качвам се обратно в камиона и седя там, стиснала с все сила волана. Дишам дълбоко и се опитвам да премисля нещата.
Мама ме гледа доверчиво. Независимо колко е подслушала, изобщо не би повярвала на ангела. Съюзили са се, за да ме спасят, но никога не би му се доверила. Изглежда е полезно по-често да вземам пример от нея.
Пред нас, по-нататък по пътя, сестра ми е кацнала на дървесен клон и е готова да последва водачеството ми.
Семейството ми е тук с мен и ни остава само да отидем надалеч. На север или на юг — и в двата случая ще се озовем встрани от битката, стига да караме цял ден. И тогава ще бъдем дотолкова в безопасност, колкото се очаква по време на Края на дните.
Напълно разумна идея е да се придвижим по-далеч от мястото, където ще се намират ангелите.
Напълно разумна.
Запалвам двигателя. Потегляме на изток. Към лагера на Съпротивата.
50
Много преди да стигнем Пало Алто, вече виждаме дим в далечината. Пейдж лети пред нас със скакалците си, а ние продължаваме да криволичим из спрялото движение.
Ангелите едва ли ще нападнат преди здрач. Логично е хората да са още в безопасност. По времето, когато стигаме до лагера на Съпротивата, вече знам, че само си разказвам невъзможни приказки.
Паркирам камиона на Ел Камино и слизам от кабината. Сградите са непокътнати, с изключение на една, която гори.
По улицата има пръснати трупове. Колите и стените на училището са окъпани с кръв. Надявам се да не е човешка, но не съм много сигурна.
— Стой тук, мамо. Ще ида да видя какво става.
Проверявам небето, докато слизам от камиона, за да се уверя, че Пейдж се е скрила в дърветата, както съм й казала. Нито тя, нито скакалците се виждат някъде. Съпротивата вероятно щеше да забележи пристигането им, ако не бяха заети с друго.
Тръгвам към училището с надежда да проверя дали има живи. Правя само няколко крачки към клането, преди да спра. Страхувам се да не видя познати сред труповете.
Вятърът носи листа и парчета боклуци; роши косите на жертвите — за щастие така скрива повечето лица. Лист хартия се търкаля наблизо и каца върху труп, взрян в изпълненото с дим небе. Залепва се върху рамото, точно до бледото, мъртво лице. Покана за вечерта на талантите на Ди и Дум.
Вечер на талантите. Момчетата наистина са смятали да си организираме нещо толкова глупаво и фриволно като вечер на талантите.
Оглеждам лицата на преметнати през капаци на коли трупове, пътя, училищния двор с надеждата да не видя Ди или Дум. Бавно тръгвам през паркинга. Забелязвам неколцина да стенат, свити и плачещи на асфалта.
В цялото училище прозорците са разбити, вратите — изкъртени и натрошени, чинове и столове са нахвърляни безразборно по пожълтялата трева. Тук обаче има повече живот и движение. Хора плачат над трупове, прегръщат се едни други, обикалят замаяни и в шок.
Навеждам се да помогна на момиче, което се опитва да спре кръвта от отрязаната ръка на някакъв мъж.
— Какво стана? — питам, стягайки се вътрешно за чудовищен разказ за ангели и зверове.
— Мъртъвци — отвръща детето през сълзи. — Дотътриха се, след като част от бойците тръгнаха на мисия. Беше останал да ни защитава само малък отряд. Всички полудяха. Беше кървава баня. Мислехме си, че е приключило, но явно слухът за нападението се е разнесъл, защото после дойдоха бандите.