— Знаем — прекъсва го един младеж с кървясали очи и тениска с картинка на Годзила, газеща Токио. — Гледахме през камерите из двора. Двама-трима си тръгнаха, но останалите искаме да помагаме. Какво да направим?
— Момчета, страхотни сте! — възкликва Ди.
Не отнема много време инженерите да се приготвят да прочета съобщението. Докато последните от лагера напускат Пали Хай, записваме речта ми така, че да я повтарят до безкрай.
— Ангелите идват тази вечер по залез — съобщавам по микрофона. — Ще изловят максимален брой хора. По протежението на южната страна на полуострова бушува пожар. Повтарям, южният край на полуострова е отрязан от пожар. Вървете при моста Голдън Гейт — пращаме хора там да ви помогнат да преминете. Ако имате желание и сили, елате при Бей Бридж в Източния залив, за да отвлечем вниманието на ангелите и да дадем на останалите шанс да живеят. Нуждаем се от всички бойци, готови да дойдат! — поемам си дълбоко дъх. — Отнася се и за вас, от уличните банди. Колко време смятате, че ще удържите фронта сами? Ще са ни от полза всички добри бойци! — абсурдно е, но звуча като Ави. — Всички сме от една и съща страна. Какъв е смисълът да оцелеете днес, ако утре те просто ще дойдат и ще ви ликвидират, а? Защо да не се сплотим и да им се опънем сериозно? Най-малкото ще изгорим като фойерверк и ще им покажем колко струваме. Елате и се присъединете към битката при Бей Бридж… — после продължавам твърдо: — Ангели, ако ни слушате, всички ще разберат що за срамни страхливци сте, ако тръгнете след безпомощните. В това няма нищо славно и само ще се изложите по време на лова. Истинската битка ще бъде при моста на Източния залив. Всеки, който има сили да се бие, ще бъде там и ви обещавам, че сме ви подготвили добро шоу. Предизвиквам ви да дойдете да ни намерите! — поспирам, понеже не съм сигурна как да завърша. — Аз съм Пенрин Йънг, човешка дъщеря и убиец на ангели!
Фразата „човешка дъщеря“ винаги ще ми напомня за времето, прекарано с Рафи. Същият, който тази вечер ще тръгне на лов за нас, редом с другарите си, а до неотдавна ги смятах и за мои приятели. Ала това е равносилно дете да очаква гладен лъв да се държи като пухкаво котенце, а не като зловещ убиец.
Надявам се да съм прозвучала уверено, но ръцете ми са леденостудени и дъхът ми трепери.
— Охо, формулировката „убиец на ангели“ ми хареса! — хили се Дум.
— Дали ще свърши работа? — пита Ди и се мръщи. — Ако тръгнат към Голдън Гейт…
— Няма да го направят — уверявам го. — Познавам ги. Ще дойдат на мястото на битката.
— Тя ги познава, човече — напомня му Дум. — Жестоко. Ще се юрнат след нас при Бей Бридж… — кима, после се мръщи, понеже се досеща за последиците. — Я чакай малко…
— Сигурен ли си, че хората ще ни чуят? — питам.
— О, определено ще ни чуят — успокоява ме Ди. — В едно поне хората ги бива: да сеят слухове. Новината ще се разнесе и всички ще чуят за теб.
— Те вече са чули за майка ти и сестра ти — добавя Дум. — Но това е друга история.
— Ще дойдат — натъртва близнакът му. — Ти си единственият водач, които си имат.
54
Качвам се в миниван, достатъчно голям да побере две задни седалки. Намествам се отзад и обръщам внимание на меката кожа, затъмнените прозорци, първокласното стерео. Все неща, за които се примиряваме, че повече няма да видим.
Пейдж лети в обятията на един от тримата си скакалци, а мама е в автобус, заедно с куп членове на сектата — до един яростно отричат каквато и да било връзка с отвличането ми. Недоумявам какво да мисля за тях, но ако ще се притеснявам за сигурността на някой в автобуса, то ще е за тяхната, не за тази на майка ми.
В записаното съобщение уверявам хората в наличието на план. Всъщност нямаме — не истински. Знаем само, че някаква част от нас ще отвлича вниманието на ангелите при Бей Бридж, докато всички останали пресичат канала по моста Голдън Гейт.
Натиквам се на задната седалка заедно с останалите оцелели членове на стария съвет, събран от Ави. Едната е жена, управлявала глобалната дистрибуция на „Епъл“, а другият — бивш военен с прякор Полковника.
Полковника постоянно ме поглежда подозрително. Ясно даде да се разбере, че не вярва и дума на дивите слухове, свързани с мен. А дори в тях да има нещо вярно, все пак ги отдава на масова халюцинация, подхранвана от отчаяните надежди на хората.