Така или иначе е дошъл да помогне според силите си и не мога да искам нищо повече от него. Все пак ми се ще да спре да ме гледа така и да ми напомня, че не е изключено да е прав.
Доктора и Санджей се намърдват на седалката зад нас. Споразумяването между двамата не е изненадващо — нали са изследователи. Санджей изглежда никак не се притеснява да го видят с Доктора.
Двамата членове на съвета възразяваха той да пътува с нас, но никой друг не притежава познанията на Доктора за ангелите и чудовищата. Синините по лицето му са все така ужасни, но поне няма по-нови. Хората са прекалено заети да оцеляват, за да се занимават с него в този момент.
Близнаците се настаняват на шофьорското място и на седалката на пътника пред нас. И двамата са с прясно боядисани в синьо коси. Не са съвсем сини, боята е намазана и напръскана върху русото, сякаш не са имали достатъчно време да се оправят подобаващо.
— Какво ви има на косата? — питам. — Не се ли опасявате, че и ангелите в небесата над вас ще забележат всичката тая синева?
— Нашарили сме се за война — Ди си закопчава колана.
— Само дето шарките са в косата, а не по лицата ни — Дум пали двигателя. — Понеже сме ужасно оригинални!
— Освен това, я ми кажи дали отровните жаби се притесняват, че птиците щели да ги видят? — пита Ди. — А отровните змии? Те всичките са с ярки шарки.
— Сега отровна жаба ли стана? — чудя се аз.
— Квак! — той се обръща и ми се плези. И езикът му е син.
Ококорвам се:
— И езиците ли си боядисахте?
Ди се ухилва:
— Не, просто „Гаторейд“ — и вдига наполовина пълна със синята течност бутилка. — Върза се! — и ми смига.
— Хидратирай се или умри, човече — тананика си Дум, докато завиваме по Ел Камино Реал.
— Това не е слоганът на „Гаторейд“ — възразява Ди. — От някаква друга марка беше.
— Никога не съм предполагал, че ще го кажа — заявява брат му, — но всъщност рекламите ми липсват. „Просто действай!“ Не съм си давал сметка колко много добри съвети за живота са идвали от рекламите. В момента определено се нуждаем някоя изобретателна душа да извади продукт и да ни го предостави в комплект с наистина хубав девиз. От рода на „Убива всички и нека Бог се разправя с тях“.
— Това не ти е рекламна песничка — обаждам се и аз.
— Само защото не е бил разумен съвет едно време — възразява Дум.
— Но сега като нищо ще се окаже добър. Припиши му някой продукт и чакай да забогатеем… — извръща се и вдига вежда срещу брат си, а той на свой ред се обръща и шава с еднаквата си вежда насреща му.
— Е, някой разполага ли с добра стратегия за оцеляване или няма надежда да се измъкнем от този кошмар? — пита Полковника.
— Измислихме едно голямо, тлъсто нищо. Не знам как ще преживеем този ангелски лов — признава Ди.
— Не този кошмар имах предвид — обяснява Полковника. — Нещо против смърт от тъпи коментари, това ми се въртеше наум.
Близнаците се споглеждат и отварят уста в съвършено „О!“, същински малки момченца, които си казват едно на друго, че са ги пипнали в постъпка.
Ухилвам се въпреки напрежението. Хубаво е, че все още мога да се усмихвам, пък дори и измъчено.
После се захващаме за работа.
— Какво стана с онази твоя ангелска чума, Докторе? Някаква вероятност да им стоварим пандемия на задника? — осведомява се Ди.
Доктора поклаща глава:
— Ще отнеме поне година, ако приемем, че изобщо я накараме да проработи. Не знаем нищо за физиологията им и няма върху кого да я изпробваме. Но ако извадим късмет, скоро неколцина сами ще рухнат от небето.
— Как? — интересува се Полковника.
— Ангелите създават нов звяр за апокалипсиса — обяснява Доктора.
— Инструкциите бяха много специфични. Трябваше да има седем глави, от различни животни.
— Шестака ли? — намесвам се аз. — Да, видях го.
— Ако е със седем глави, как така ще е шестак? — чуди се Санджей.
— На челата си има татуирано числото шестстотин шейсет и шест.
Дум ме поглежда с ужас.
— Ангелите го наричаха Звяра — обяснява Доктора. — Но май твоя „шестак“ му приляга по-добре.
— Седмата глава беше човешка и вече мъртва — уточнявам се.
— А шестакът жив ли беше? — интересува се Доктора. — Някой от ангелите около него да се е разболял случайно?
— О, определено си беше жив. Не забелязах болни ангели. Но пък и не съм търсила такива. Защо?