Седя, ококорена, сякаш са ме смушкали с остена за говеда на майка ми. Примигвам два пъти, докато се включа отново в разговора. Санджей споделя желанието си да знае повече за физиологията на ангелите. С широко отворени очи поглеждам близнаците.
— Вечер на талантите. Кой би й устоял?
Всички ме зяпат, все едно съм се побъркала. На устните ми разцъфтява доволна усмивка.
55
Пристигаме при Голдън Гейт чак по обяд. Разполагаме с около шест часа до залез.
Знаменитият мост е в руини, подобно на всички други около залива. Няколко от крепежните въжета висят във въздуха, вързани само отгоре. Строшен е на четири части, голям участък точно в средата липсва. Една от секциите се е килнала страховито и се чудя колко още ще издържи, преди да падне.
За последен път видях Голдън Гейт, докато летях в обятията на Рафи.
Излизам от минивана, а вятърът тутакси ме пронизва до кости; соленият въздух има вкус на сълзи.
Скромна групичка хора се мотае около морския бряг под моста. Изчакват някой да им каже какво да правят. Не очаквах хилядна тълпа, но се надявах да се съберат повече.
— Ние спасихме затворените в Алкатраз — провиква се Ди. Държи се, все едно тук има стотици. — Чували сте за това, нали? Същите кораби идват насам. Когато пристигнат, сторете всичко по силите си да помогнете. Направете добро!
— А ако не ви се правят добрини — добавя Дум, — елате при нас на Бей Бридж. Да покажем на ангелите от какво сме изковани!
Озъртам се и отчитам, че всъщност хората са повече, отколкото осъзнавах. Навсякъде около нас сред дърветата, колите и останките от изхвърлени на брега кораби — шават издайнически дрехи, шапки, торби и оръжия.
Хората се крият, но слушат, гледат и са готови да изчезнат и при най-малко безпокойство. Неколцина ни подвикват въпроси откъм скривалищата си.
— Вярно ли е, че мъртвите възкръсват?
— Наистина ли след нас са тръгнали демони чудовища?
Отговарям на въпросите според възможностите ми.
— Ти Пенрин ли си? — Провиква се някой иззад дърветата. — Наистина ли си убийца на ангели?
— Уха, ми да! — отвръща Дум. — Ела довечера и лично ще се убедиш. И ти можеш да станеш убиец на ангели! — А на нас кима с глава към колата и ни подканва: — Тръгвайте. Аз ще разнеса божието слово за вечерта на талантите и ще се присъединя към вас.
Ди се ухилва:
— Имаш ли въобще представа какъв ще бъде сборът на залозите тази нощ?
— Направо ще е епичен!
И с тези думи Дум се упътва към тълпата.
Следвам брат му към колата. Жената от „Епъл“ и Полковника остават да надзирават евакуацията, а ние — останалите — потегляме към Бей Бридж да се подготвим за битка.
— Какви са шансовете нашите хора просто да отмъкнат корабите и да избягат? — питам аз. Стомахът ми се обръща при тази мисъл, хрумнала ми докато караме през града.
— Разчитам поне половината да направят каквото ни трябва. Подбрахме хора, чиито семейства са сред тълпата… — кима към хората до водата, където Дум вече обикаля и разнася вестта за вечерта на талантите. Докато заобикаля паднал електрически стълб, Ди допълва: — А по същинска случайност сме скатали от другата страна на Голдън Гейт и голямата награда.
— Каква награда?
— За вечерта на талантите.
— Ха! — възклицанието на Санджей доста сполучливо имитира Дум.
— Искахме да е по-далеч от всички, които знаят за нея — обяснява Ди. — Но накрая се оказва, че не би могло да планираме по-добре, даже ако сме знаели какво ще ни сполети.
— И каква е голямата награда?
— Не си ли чула? — пита близнакът.
— Каравана — обяснява Санджей отегчено.
— Какво? — Ди го стрелва с гневен поглед в огледалото за обратно виждане. — Не е просто каравана. Говорим за изработено по поръчка, бронирано, луксозно обзаведено туристическо превозно средство. И това описание изобщо не му отдава дължимото.
Вдигам вежди и се старая да си придам заинтригуван вид.
— Не бой се, млади падуане. Ще проумееш величието на близнаците Туидъл, когато му дойде времето.
— Каквото и да е, положително поне ще е забавно — този път, вместо да прозвуча като Ави, бия на търпелива майка. Сбръчквам нос при тази мисъл.
Ди вдига връзка ключове.
— Победителят, разбира се, трябва да преживее вечерта на талантите и след това да измъкне ключовете от изстиналите ми мъртви ръце… — стисва връзката и умело я скатава отново.