— Но няма съмнение, че ще си струва — допълвам.
— Видя ли? — възкликва Ди. — Ето, затова тя е водачката. Момичето знае какво говори.
Само дето не знам. А когато стигаме до Бей Бридж, там няма никого.
Раменете ми натежават при гледката на изоставените улици и безжизненото море. Съобщението ми се върти из целия полуостров и всички, които бяха в лагера на Съпротивата са чули призива да дойдат тук, ако имат желание да се бият. Не очаквах голяма група, но съм съсипана, защото никой не е дошъл.
— Нямаме време да се мотаем — Ди излиза от колата. — Момчетата вече са започнали да карат материалите.
Поглеждам накъде сочи. На брега има купчина талпи.
— А това ще бъде превозът ни…
Близнакът кима към приближаващ се ферибот. Навремето беше бял, сега някой го е намацал с черна боя в опит да го прикрие.
— Е, поне ще бъдем четирима участници в битката! — старая се да прозвуча максимално весело.
— Трима — поправя ме Санджей. — Аз съм тук само в качеството ми на специалист. Хората като мен са любовчии, не биткаджии.
— Повишавам те в биткаджия — дърпам го аз към брега.
В два следобед Дум се появява с доволна усмивка и крачи, сякаш е завоювал велико постижение. От нищото са се появили вече и достатъчно хора, за да съберем истински работен отряд. Талпи, чукове и гвоздеи, стерео оборудване и осветление — всичко пристига с кораб и се сглобява на островната част на Бей Бридж, която сме избрали за нашия последен отпор.
В три следобед на брега се появяват и първите от уличните банди. По това време вече се е събрала внушителна тълпа бежанци и борци за свобода. Събрали сме някои от старите цивилни войници на Ави, дочули нашето съобщение.
— По-добре да падна като мъж, отколкото да бягам като хлебарка — заявява на влизане при нашите хора брадат тип, повел тълпа другарчета с бандитски татуировки.
Ако досега бежанците не са били уплашени, сега вече ги свива под лъжичката. Точно от тези типове сме се спасявали по улиците всички ние, останалите.
Новодошлите са решили да се присъединят към хубавата битка, ала още с пристигането, започват да се интересуват главно кой е шефът. Разбутват хората, нареждат им да се махат от сянката и да им я отстъпят, изваждат буквално от устата им раздадената им храна.
Всички са уморени и уплашени, а бандите май искат само и единствено да се сбият едни с други. Честно, не знам как Ави се е справял с всичко това. Ще ми се да е по силите ми да измисля начин всички да избягаме и да се скрием, но е невъзможно да го сторим с толкова много хора и то в най-различни състояния. Затова се връщам на концепцията за голямата битка.
Не ми харесва как звучи фразата „последен отпор“. Да не би да наследих Съпротивата само за да я видя как пада, докато е под мое командване?
На наша територия стъпват още банди и незабавно започват сблъсък с вече пристигналите. И щом бандитската популация се разраства, причина за вражда ще се търси, ако не в цвета на ризите или формата на татуировките, то в някой друг привидно случаен избор кой в чий отбор играе. Едни конфликти са на расов признак, други — на регионален — бандите от Тендърлоин срещу тези от източно Пало Алто, такива работи.
— Това е взривоопасна комбинация. Знаеш го, нали? — пита Доктора, писал се доброволец за полеви медик, при все, че ръката му още е в превръзка. Всички знаем какво щеше да му направи тълпата при Голдън Гейт, ако беше останал там. Бежанците от Алкатраз са прекалено много, за да го оставят на спокойствие.
— Няма да се наложи да ги удържаме особено дълго — казвам. — Те са здрави бойци и тази нощ ще ни трябват.
— Когато Ави те помоли да поемеш ръководството, вероятно е имал предвид да го задържиш по-дълго, отколкото обмисляш — Доктора ми звучи като някой от старите ми учители, макар да прилича повече на студентче от колежа.
— Ави знаеше точно какво върши — изтъквам аз. — Помоли ме да спася хората от смърт. Ако се насинят едни други, докато се опитвам да ги опазя живи, просто ще трябва да го понесем с вдигнати глави.
Близнаците кимат, впечатлени от коравосърдечието ми.
— Ще се погрижим за проблема — обещава Ди.
— Какво се каните да направите?
— Каквото правим винаги — подхвърля Дум.
— Ще дадем на масите онова, от което имат нужда — уточнява брат му и двамата тръгват към двете нарастващи тълпи, изправили се едни срещу други.