Близнаците влизат право в средата на сблъсъка с вдигнати във въздуха ръце. Започват да говорят. Тълпата ги слуша.
И двете групи излъчват по едър мъж. Единият близнак започва да говори на гигантите, а другият вече си записва залозите на присъстващите. Всички оформят кръг и оставят двамата шампиони в средата.
Като по даден знак обединената тълпа крещи и подскача, за да вижда по-добре. Затворили са кръга, така че не знам какво става вътре, но мога да предположа. Близнаците провеждат официален двубой и приемат залози. Всички са щастливи.
Нищо чудно защо Ави държеше двамцата под ръка и се примиряваше с номерата им.
Към четири следобед вече сме събрали толкова участници за шоуто, колкото и публика за войници.
Така съм заета, че дори съм спряла да се сещам за Рафи. Но той, разбира се, винаги витае в дъното на мислите ми.
Дали би го сторил? Би ли избивал хора, за да го приемат обратно в обществото на ангелите? Ако се наложи да се противопоставим едни на други, дали ще ме преследва като животно?
Краят на света не извади на бял свят най-добрите човешки качества. Рафи е виждал как хората си причиняват взаимно възможно най-ужасните страхотии. Ще ми се да му покажа и обратната страна — най-доброто, което носим в себе си. Но това е само положително мислене, нали?
Сред доброволците бойци забелязвам познати лица. Татуирания и Алфата от Алкатраз са тук. Истинските им имена са Дуейн и Рандал, но съм свикнала да си мисля за тях с прякорите им и продължавам да ги наричам така. И други използват тези прозвища и ако не спрат, скоро ще се превърнат в техни постоянни имена.
Половината присъстващи изглежда го карат на прякори. Все едно днес се чувстват по-различни хора и следователно не им се полагат имената, които са носили в Предишния свят.
Вдигам очи, когато народът се отдръпва, за да пропусне до мен да се приближи мъж в костюм и с шофьорска шапка. Всички зяпат оголените му зъби и суровото месо там, където долната половина на лицето му следва да е покрита с кожа.
— Чух съобщението ти — казва той по неговия си неразбираем маниер. — Радвам се, че си се измъкнала жива от гнездото. Дошъл съм да помогна.
Усмихвам му се леко.
— Благодаря. Помощта ти ще ни е от полза!
— Аха, даже точно сега — обажда се Санджей, който минава покрай нас и се опитва да удържи своя край от наръч дълги дъски. Моят бивш шофьор се втурва да му помогне.
— Благодаря — казва му Санджей, силно облекчен.
Гледам ги как с бързо пламнало другарство товарят дъските на борда на един кораб.
В стомаха ми направо се потапя оловна подводница, само при мисълта за всички тези хора, които вероятно ще загинат, защото са повярвали на думите ми, че начинанието ни си струва да се включат в битката.
56
Слънцето се отразява в тъмните води на залива под нас. Все още е следобед, ала небето е добило огнен оттенък и през него се пресягат тъмни пипала. В далечината пожарът в южния край на полуострова бълва дим във въздуха.
Не е точно червеникавото сияние на Преизподнята, но ми напомня за него. Вместо да е задавящо червена обаче, нашата изгаряща цивилизация е иронично красива. Небето е оживяло и раздвижено от отразените цветове на огъня във винено, оранжево, жълто и червено. Вият се ветрила от тъмен дим и се въртят из въздуха, но вместо да замазват цветовете, небето ги слива и поглъща, потъмнява някои, а контрастира други.
Тук, на бетонния остров, някога част от прекрасния Бей Бридж, възбудата се реже с нож. Пулсира от всички посоки в тълпата — сега вече сме тълпа — и хората се въртят около разбитата връзка между Сан Франциско и Източния залив.
Кой как може помага да подготвим сцената. Членове на бандите, голи до кръста, демонстрират татуираните си мускули, докато се катерят до най-високите точки на подпорите на моста. Различните бандитски фракции се състезават по окачването на огромния комплект тонколони и прожектори. Победителят в състезанието ще прибере максимален брой точки за ценната награда, измислена от Ди и Дум.
Самоделната ни сцена е построена, а участниците репетират изпълненията си за вечерта на талантите навсякъде около нас. Набързо подредени и заковани един към друг сандъци служат за неравни стъпала пред сцената.
Мъже в сив камуфлаж минават покрай мен с пушките си. Носят големи слушалки на шиите си и очила за нощно виждане на главата. И аз съм си окачила слушалки на врата, но нямам очила. А и вместо пушка нося чифт ножове. Огнестрелно оръжие има предостатъчно, но куршумите са запазени за специалистите.