Светлината още е достатъчна да замъгли изображението зад него, а там се вижда снимка на издраскана каравана.
— Да, може да вярвате на очите си, дами и господа! — обявява Ди. — Това е невероятно модерен кемпер. Едно време такава красавица щеше да ви струва… ами, поне сто бона в зелено, нали?
— Или милион — уточнява Дум.
— Или десет милиона, зависи какво искате да постигнете с нея — допълва Ди.
— Това сладко бебче е надеждно бронирано.
Тълпата затихва.
— Да, правилно ме чухте! — уверява ги Ди.
— Бронирано — повтаря брат му.
— Неразбиваемо.
— И зомби устойчиви прозорци красят тази прекрасна подвижна къща — допълва Дум.
— Върви в комплект с отлична алармена система, триста и шейсет градусово видеонаблюдение над околностите през цялото време, сензори за движение, така че ще знаете ако някой или нещо се прокрадва към вас. И най-хубавото от всичко… — снимката зад тях се сменя с вътрешността на кемпера.
— Абсолютният лукс на Предишния свят — обявява Ди.
— Кожени седалки, луксозни легла, кухненска маса, телевизор, пералня и собствена баня, та даже и душ си има — додава брат му.
— За онези, които се чудят за какво им е телевизор — ами ние сме качили на борда огромна колекция филми. На кого му трябват станции и предаватели, когато си имате генератор, вграден в дома?
— Отне ни седмица да придадем на боята възможно най-мръсен и очукан вид. И, повярвайте ми, сърцето ми се късаше да плескам тази хубавица, но е голямо предимство да не изглеждаш богато хлапе на колела.
— И като стана дума за колела — намесва се Ди, — това чудо е приспособено да върви с двайсет километра в час на четири спукани гуми; катери хълмове и прегазва други коли при необходимост. Превозното средство пред очите ви е за всякакъв терен и идва право от мокрите ви сънища, дами и господа. Ако някога сте обичали нещо повече от него, сигурно трябва да го кръстим Мамче.
— Дръжте се здраво за билетчетата си — приканва ги Дум, — защото може да струват повече от живота ви!
Сега вече ми се прояснява. Навярно мнозина са дошли, за да застанат до други хора по време на последната битка за оцеляване, но съм също толкова сигурна, че не малко са тук, за да се пробват да спечелят кемпера от Ангелския свят.
Проекцията на голямата награда се изключва. Светват масивни прожектори и сцената засиява. Чак се стряскам какъв маяк представлява, преди да се сетя за предназначението й да привлича внимание.
Говорителите писват с бял шум, който се превръща в пронизителен рев, щом микрофонията отеква през строшения мост.
Оглеждам здрачното небе и не виждам нищо, освен прекрасен залез, оцветяващ виещата се мъгла. Многоцветното небе е магически фон за представлението, само по себе си магия.
Ди и Дум танцуват джига на сцената, после се покланят, сякаш очакват реакция поне на ниво бродуейско представление. В началото аплодисментите са приглушени и неравномерни, тихи и уплашени.
— Уоооо-хооо! — виква Ди в микрофона. Ревът отеква из цялата тълпа. — Дявол го взел, ама че е готино да вдигаш шум. Нека всички се развихрим, народе!
— Ако ще се бунтуваме, поне да се бунтуваме шумно и страстно! — подканва ги и Дум.
— Хайде, нека се отдадем за миг на радостта да изкрещим всичко, насъбрало се през последните седмици. Готови ли сте? Давайте!
Близнаците надават бесен крясък в микрофоните си и в този миг се отключват всевъзможни скрити енергии, като се започне от възбуда и гняв, и се стигне до агресия и радост.
В началото само неколцина повтарят крясъците на близнаците. Постепенно се присъединяват още гласове. И още. Накрая цялата тълпа пищи и вие с цяло гърло.
От Голямото нападение насам навярно за пръв път някой от нас повишава глас. Върху тълпата плисва вълна и от страх, и от радост. Някои зрители избухват в плач. Други пък гръмват в смях.
— Уха! — възкликва Дум. — Това тук пред очите ми е същинска човешка буря! Браво на вас!
Тупа се с юмрук по гърдите и се кланя на публиката.
Гълчавата продължава още малко, после затихва. Хората са на нокти и изнервени, но са и въодушевени. Мнозина се усмихват, но се виждат и намръщени лица. Всички обаче са съсредоточени в сегашния миг — нащрек и живи.
Заставам в ъгъла на сцената и се озъртам. Аз съм от наземния отряд. Следователно, докато действието не стигне до земята, тази вечер съм един от наблюдателите. Оглеждам хоризонта. В сгъстяващата се мъгла става все по-трудно да се различи нещо, но не забелязвам ангелските орди.