Выбрать главу

Под моста около бетонния ни остров две лодки хвърлят във водата цели кофи с кълцана риба и телешки карантии. Кървавото петно около тях постоянно се разширява.

На сцената близнаците се изправят с глупашки усмивки.

— Дами и господа, и останалите, дето не влизат в тези две категории, аз съм вашият церемониалмайстор, Туидълди! — единият се покланя. — А ето го и моя съратник и колега, брат и напаст, Туидълдум!

Тълпата ликува и свирка. Или близнаците са извънредно популярни, или народът наистина се радва на възможността отново да вдига шум. Двамата се покланят дълбоко с еднакъв пищен замах с ръце.

— Тази вечер ще ви представим най-великото представление! Нефилтрирано, неуправляемо и определено неотрицаемо велико!

— Не поемаме отговорност за нищо лошо, което може да се случи тази вечер — допълва Дум.

— И поемаме цялата отговорност за великолепните, фантастични и забавни неща, които определено ще ви се случат! — продължава Ди.

— И без повече увъртания — включва се пак брат му, — нека ви представя първия участник в нашата тазгодишна вечер на талантите от Ангелския свят. Балетът на Сан Франциско!

Следва вцепенено мълчание; всички се питат дали са чули правилно.

— Точно така, няма лъжа, няма измама, народе! — кълне се Ди. — Балетът на Сан Франциско е тук, за да танцува за вас тази вечер, мръсни късметлии такива!

— Нали ви казах, че по улиците гъмжи от таланти! — провиква се Дум.

На сцената излизат три жени в балетни пачки и четирима мъже в подходящи розови клинове. Вървят с грацията на професионални балетни танцьори. Едната балерина отива до Ди, а другите застават в танцова поза. Жената взема микрофона и пристъпва в средата на сцената. Публиката се смълчава.

— Ние сме последните от балетната трупа на Сан Франциско. Преди няколко месеца бяхме над седемдесет души. Когато светът рухна, мнозина от нас не знаеха какво да правят. Като вас, и ние се държахме със семействата си и се опитвахме да намерим нашите любими близки. За нас, танцьорите, балетната трупа е същинско семейство, ето защо търсехме сред руините на театъра и балетната зала другарите ни, които паднаха. Накрая се открихме общо дванайсетима, но не всички успяхме да доживеем днешния ден. Именно този танц репетирахме, когато светът свърши. Посвещаваме го на членовете на нашето семейство, които днес не са с нас!

Балерината има ясен и силен глас. Думите й достигат тълпата като ветрец и галят всеки един.

Тя връща микрофона на Ди и заема позиция. Танцьорите са се наредили по права линия, както изглежда, на старите си места. Почти успявам мислено да запълня празнотите помежду им с отсъстващите им тази вечер колеги.

Музиката засвирва и прожекторите следват танцьорите при изпълнението на подскоци и пируети по цялата сцена. Танцът е странен, но изящен и постмодернистичен, а повечето изпълнители липсват.

В един момент двойка танцьори — мъж и жена — се събират в средата на сцената и танцуват заедно, а другите стоят отзад и пърхат във въздуха на палци. Движенията им са грациозни и романтични.

После самотен танцьор излиза напред и сменя двойката. По празния въздух в прегръдките му и по тъжната извивка на тялото личи, че партньорката му липсва. Той танцува своята част от дуета с празни обятия.

След него, един по един, и останалите изпълняват партиите си, всеки със своя призрачен партньор.

Милват въздуха там, където биха се намирали лицата на другарите им. Въртят се и се приземяват на пода с протегнати в копнеж ръце.

Сами в свят на нещастието.

Гледам прекрасното им изпълнение със свити от болка гърди.

И точно когато вече не мога да понасям повече тъгата, на сцената стъпва нов танцьор. Облечен е в парцаливи дрехи, мръсен и изпосталял от глад. Дори не е по балетни обувки. Упътва се да заеме мястото си в редицата бос.

Другите балетисти се обръщат към него и става ясно, че е един от трупата. Един от изгубените. Съдейки по изражението на изпълнителите, появата му е неочаквана. Не е част от репетирания спектакъл. Навярно балетистът просто ги е видял на сцената и е решил да се присъедини.

Учудващо, но танцът продължава без нито една пропусната стъпка. Новият балетист просто застава на мястото си и последната танцьорка, която е трябвало да се представи с липсващия си партньор, сега изпълнява стъпките с новодошлия.