На моста избухва кървава схватка. Хората се щурат, някои бягат, други се бият. Стрелците не са сигурни какво да правят и започват да пропускат мишени. Не могат да обстрелват моста, без да улучат и свои хора, а ангелите над нас като цяло са далеч от лесни мишени.
Ангелите дори не изваждат оръжията си. Или се притесняват да не им извъртя пак номер с меча, който за жалост вече не притежавам, или са толкова самоуверени, че не си дават труда да прибягват до оръжия.
Невъзможно е да победим враговете си в ръкопашен бой. Бяхме предвидили необходимостта наземните отряди да се сражават с известен брой ангели, приземили се или паднали на моста, но не и с цялата ангелска паплач. Това далеч надминава и предвижданията ни, и времето за подготовка.
Настъпва касапница; ангелите свалят с удари нашите от моста или им чупят гръбнаците и ги ритат до припадък. Хората използват пистолети или пушки да стрелят по противниците си, въпреки риска да улучат свои събратя.
Вдигам ножа си срещу ангел, насочил се към мен. Острието ми се струва извънредно незначително в сравнение с меча, който доскоро държах. Не знам дали ангелът ме вижда, или не, но чета в погледа му жажда за кръв. Наясно е, че сее смърт. Въпросът е само чия ще бъде тя.
Ако извадя огромен късмет, има шанс да го преборя или дори да сваля и онзи след него, но това не е дългосрочна стратегия за оцеляване. И под „дългосрочна“ имам предвид следващите десет минути.
Прецакани сме.
63
Ръцете ми треперят и тежат като олово, но се стягам за битка. Опитвам се да се успокоя, за да се бия ефективно, но адреналинът вие във вените ми и ме изправя ненужно на нокти.
Докато преценявам най-добрите си варианти, забелязвам с ъгъла на окото движение. Друг ангел се е промъкнал до мен. Крилата му са златни, а лицето — като издялано, но ме гледа със студените очи на убиец.
Преди да успея да премисля какво да сторя, снежнобели крила скриват убиеца.
Това е Рафи.
И с него се спускат двама Наблюдатели да му пазят гърба.
Сърцето ми се разтуптява, впрочем то и бездруго препуска бясно. Той е с гръб към мен, сякаш е напълно уверен, че няма да го нападна, при все факта, че сме врагове.
Удря нападателя ми, сграбчва го и го мята от сцената.
Изпускам затаения си дъх. Ръцете ми треперят от облекчение. Рафи се бие с друг ангел, не с хора!
Измъква меча си, готов за удар. Отстъпвам да застана гръб до гръб с него и съсичам друг връхлитащ ни ангел. Наблюдателите заемат места от двете ни страни и така образуваме защитен периметър.
Ангелът, с който се бия, отстъпва назад, за да избегне острието ми. Подкосявам му краката и той рухва с тежко тупване. Вероятно не е свикнал да се сражава на земята.
Противниците ми се отдръпват назад, на сляпо си търсят ново място за битка.
Рафи се извръща към мен.
За първи път виждам лицето му да не е съвършено. Присвил е мъчително очи и примигва през сълзи.
Дошъл е да ми помогне.
Долетял е при мен, въпреки оглушителния вой и ослепителната светлина.
Бръквам в джоба си и изваждам шепа индустриални тапи за уши. Той поглежда оранжевите тапи в шепата ми, после пак мен. Грабвам една и я пъхам в ухото му.
Разбира ме и сам слага втора в другото си ухо. Няма да помогнат много, но все пак се забелязва някаква полза, защото лицето му омеква поне малко. Той успява да привлече вниманието на двамата Наблюдатели до нас, те също си вземат тапи от шепата ми и ги слагат в ушите си.
Прегръщам набързо Рафи. Вече не ми пука кой ще ни види. Рафи може да се притесни обаче.
И сякаш да го докаже, той поглежда към небето. Останалите му Наблюдатели и бесове се реят над битката, където шумът е по-слаб. А зад тях има облак крилати зрители. Положително е само плод на въображението ми, но откъм зрителите над нас долавям да се сипе арктически вятър на неодобрение.
Рафи се е спуснал да ни помогне, вместо да ни ловува, въпреки че цялата ангелска сган ни наблюдава.
Той завърта ръка към двамата си Наблюдатели. Те кимат.
Двамата скачат във въздуха и правят същия въртелив жест към останалите, кръжащи в небесата.
Целият отряд на Рафи се стрелва надолу през оглушителния шум и ярките светлини и каца на моста.
Сблъска ли се ангел с Наблюдател, те заприличват на два диви котарака, сбили се в задния двор. Перушината им настръхва и крилата им изглеждат още по-наострени и големи отпреди.