В началото нашите бойци за свобода приемат, че това са просто влезли в боя нови врагове, и се оттеглят в по-дефанзивна позиция спрямо тях. Но когато виждат, как Наблюдателите всъщност нападат ангелите на Уриил, започват да губят ценно време, зяпайки в потрес развоя на събитията.
Вдигам ръце и крещя, ала никой не ме чува. Не ме свърта. С групата на Рафи вече имаме равен шанс да отблъснем нападението на Уриил.
Явно и другите се чувстват по същия начин, защото навсякъде около мен хората крещят и ръкомахат в бойна радост.
Прожекторите отново угасват и ни запращат в свят на пълен мрак.
Стоя неподвижна, нямам къде да се скрия, за разлика от нас обаче ангелите могат да виждат. Някой ме бутва в тъмното. Ще ми се да клекна и да закрия глава, но се налага да се доверя на Рафи и Наблюдателите да ми опазят живота.
Когато прожекторите отново светват, Рафи се сражава до мен. Той и двамата му крилати противници се олюляват, когато светлината ги блъска.
Има много повече живи хора, отколкото очаквах. Наблюдателите са се сражавали вместо нас, докато сме били заслепени. Сега те са ослепелите; дошъл е нашият ред.
Побутвам Рафи да му дам да разбере, че съм аз, и вземам меча от ръката му. По време на дезориентиращите няколко секунди, докато ангелите прикриват очи в опит да се приспособят към завръщането на светлината, ние — хората — нападаме.
Режа и сека най-близките до нас противници, а други защитници нападат отделни ангели в групи, достатъчно големи да им надмогнат. Наблюдателите на Рафи се сражаваха, докато ние бяхме безпомощни. Сега е наш ред да се бием, докато те са вцепенени.
Действаме заедно в екип — групата на Рафи и моите хора. Ние превъзмогваме техните слабости, те — нашите. В сравнение със съвършените, могъщи, прекрасни ангели, ние сме странен, опърпан, нехомогенен отряд, но въпреки това отвръщаме на ударите.
Вместо кръв по вените ми струи адреналин и имам чувството, че е по силите ми да избия десет от ангелите на Уриил. Крещя боен вик с пълно гърло и се втурвам към следващия ангел с присвити очи, който засенчва лицето си.
Рафи пада на земята, вкопчен в сляпа битка с двама ангели. И двамата едновременно се мъчат да го удържаш. Забивам острието в гърба на единия, а архангелът изритва другия.
Сякаш наистина ни се отваря възможност да победим ангелите на Уриил, ако всички се сражаваме заедно.
Ала радостната възбуда свършва твърде бързо.
Облакът от ангели зрители се спуска към нас, стремително и невъзвратимо.
64
Не е учудващо защо зрителите ангели скачат в битката сега, когато Рафи и Наблюдателите му защитават хората срещу другите ангели.
Но щом зрителите се юрват надолу, мъглата около тях кипва. Полетът на ангелите спира и те започват да се озъртат.
Облак скакалци изскача от мъглата около зрителите.
Претърсвам хаоса да съзра сестра ми, но не я виждам сред рояка крила и жила.
Кървав труп рухва от средата на гмежта от скакалци.
Сърцето ми спира, понеже не различавам никакви подробности. Искам да затворя очи, да не би да е Пейдж. Вместо това обаче погледът ми остава залепен за падащото тяло.
Не виждам нищо, докато то не се озовава достатъчно близо. Едва тогава успявам да го разпозная.
Прозрачни крила трепкат под поривите на вятъра. Скорпионска опашка. Бял кичур във веещата се коса.
Миг по-късно трупът се размазва в асфалта.
Отново съм способна да дишам.
Пейдж. Къде ли е?
В небесата роякът скакалци се разгръща около ангелите. Пейдж седи царствено в обятията на един от питомците си, следвана от остатъка на рояка.
Всички я зяпаме. Пейдж е покрита с кръв. Надявам се повечето да е на Белия кичур. Кръв капе и от устата й. Дъвче нещо.
Нямам сили да мисля за това. Старая се да не поглеждам твърде внимателно Кичура, проснат натрошен на моста.
Старият водач е мъртъв.
Направо не мога да осъзная случилото се. Малката ми сестричка е кралица на скакалците!
С жестове и глас Пейдж избликва в ярост. Напомня ми за мама. Не чувам какво точно крещи, ала размахва ръце и скакалците покорно изпълняват желанията й.
Те се сблъскват с ангелите зрители в зверски двубой на съвършенство и чудовищност. Кръв вали над нас при срещата на жила и мечове.
Сестра ми спира крилатите зрители да ни връхлетят. Доктора и Ави се оказаха прави за нея.