Случи се това, което приятелят ми предвидя. Животното загуби смелост и започна да извръща главата си ту към мен, ту към Каро. Видях как подви опашката си. Това ясно показваше, че се страхува. Изравнихме се. Вълкът стана още по-неспокоен.
Тогава Каро извика:
— Тръгни към него! — И пръв сви и закрачи към смутения звяр. Тръгнах и аз. Като видя, че приближаваме от двете му страни, хищникът не издържа и побягна.
— У-у-у! — изрева подире му Каро. Животното отиде чак до скалата, поспря и тромаво се обърна. — А сега да вървим!
След по-малко от час бързо ходене се върнахме в село.
Вълкът не тръгна подире ни.