От сенките изскочи едър мъж, размахващ метален абажур.
— Леко, момко — рече Алекс, хвана дръжката на абажура и я дръпна. — Май нещо си се объркал. — Алекс пусна внезапно абажура, наведе се и преметна мъжа през рамо. Едрият мъжага се стовари на пода с трясък. — Имаш късмет, че не съм злоблив. — Той се обърна към Стен. — Ето че им приковахме вниманието, момко.
Стен пристъпи пред камерата и поде:
— Благородни същества, поданици на Империята. Името ми е Стен. Аз бях темата на това предаване. Гледате ни на живо от студиото на Кей Би Ен Си О…
Андърс преглъщаше като риба, докато гледаше как Стен се обръща към цялата империя. Човекът, когото търсеха, говореше от телекомуникационния център, намиращ се в орбита на час полет от Първичен свят. Склонният му да открива предимствата на умелата пропаганда ум веднага осъзна въздействието, което ще окаже появата на Стен. Този човек бе изникнал практически в центъра на имперската твърдина, размахвайки подигравателно пръст към най-могъщата военна машина в историята.
— … Императорът обяви мен и другарите ми за предатели — говореше Стен. — Историята ще отсъди дали е бил прав. Също както историята ще оцени самия Император. И ви обещавам, че ще го съди сурово. Моята съдба е без значение. Дошъл е моментът да помислите за своята. И за тази на децата ви.
Обвинявам Императора, че предаде вас… Своя народ. Живеете в нищета, докато той и любимите му сподвижници се наслаждават на разкош. Бъхтите се на студено, горещо и в мрак, а Императорът се къпе в изобилие от светлина и разполага с огромни запаси от АМ2.
Императорът ви предаде. Но това е само едно от многобройните му престъпления. Ще спомена тези от последните дни: Процесът в звездната камера. Арестът, изтезанията и екзекуцията на същества, чийто единствен грях е, че са повярвали на своя император…
Андърс най-сетне се съвзе и погледна адютанта си капитан Лоурънс. Изглеждаше напълно объркан.
— Съберете флота — излая той. — Искам да видя дупка в небето. И то колкото се може по-скоро.
— Но… на станцията има цивилни…
— По дяволите цивилните! Този човек трябва да умре. Действайте!
Тя се втурна да изпълнява нареждането, а Андърс погледна към екрана. Стен продължаваше да говори.
„Добре. Ще те пратя право в пъкъла, кучи сине.“
Алекс даде знак на Стен — прекара пръст през гърлото си — време беше да изчезват.
— … списъкът с престъпленията на Императора е твърде дълъг, а предполагам, че флотът му вече лети насам. Така че трябва да тръгвам. Ще добавя само това: аз, Стен, обявявам война на Вечния император и ви каня да се присъедините към кръстоносния ми поход. Той не ви е оставил нищо за губене. Затова пък само така можете да си върнете свободата. Благодаря ви. И лека нощ.
Стен вдигна оръжието и превърна камерата в разтопен метал и пластмаса. Станцията се разтърсваше отново и отново, докато хората му взривяваха предварително разположените експлозиви. Нито един невинен нямаше да пострада, но щяха да минат доста месеци преди Кей Би Ен Си О да може да излъчва отново. Стен сръчка Джинингс с крак и новинарят изхленчи уплашено. Беше сигурен, че гледа в очите на безумец.
— Благодаря, задето ми зае програмата си — рече му Стен.
— Няма защо — запелтечи Джинингс.
— Изоставаме с три секунди от плана — провикна се Синд.
Стен кимна и хукна през черната димяща дупка на мястото на вратата, следван от хората си. Последна излезе Синд. Тя спря на прага и пусна един откос в помещението, за да добави още малко объркване и уплаха. От димящия таван закапа разтопен метал.
После и тя изчезна.
Джинингс вдигна глава от пода.
— Слава на бога! — промърмори той. — Жив съм.
— Кой го е грижа? — попита режисьорът, докато се надигаше. — Даваш ли си сметка какво излъчихме току-що? Сега рейтингът ни ще скочи до небесата. Направо удавихме конкуренцията.
Бади огледа разрушеното студио, като си подсвиркваше тихичко. Сега вече пътят пред него бе отворен. Можеше да избере каквато иска работа в новинарския бизнес.
Зачуди се дали е останала някоя неповредена линия. Трябваше час по-скоро да се свърже с агента си.
Всички аларми виеха пронизително, докато Стен и хората му се качваха на борда на „Виктори“. Капитан Фрестън си позволи леко да се отпусне.