Вечният император стоеше в средата на голямо, празно помещение. Пред него имаше празен басейн. Отсрещната стена бе изпълнена от огромен екран, на който трепкаха цветовете/нецветовете на N-пространството.
Беше обърнат с гръб към Стен, не държеше нищо в ръце.
С кого говореше? Със себе си? С кораба?
Стен вдигна пистолета, но се поколеба. Не го направи заради някакво объркано чувство за честна игра — беше убивал и без предупреждение.
Но…
— В моя край — произнесе Императорът — е моето начало.
Стен пристъпи напред. Императорът се разсмя, но не се обърна.
— Разбира се, въпросът е ще има ли друго начало? — продължи Императорът почти монотонно. — Или следващият ще е поредното неудачно копие, което ще бъде върнато в първичния материал, за да се започне процесът отначало? Дори и корабът да сполучи, какъв път ще избере? Дали той… дали моят… да го наречем, моят син… ще намери сам своя път? Ще успее ли да премахне бомбата от тялото си, без да я задейства — както направих аз? Въпрос, на който никога няма да бъде отговорено, нали? И в двата случая… — Императорът внезапно се обърна и зае бойна стойка. Стен едва сега осъзна, че всичко това е било клопка. Ръката на Императора се стрелна към пояса, измъкна пистолета оттам, рефлексивно прицелване…
Стен стреля, проекцията пред него трепна, холографското изображение угасна и тогава иззад ъгъла се подаде истинският Император, твърде близо до него и с истински пистолет в ръка. Стен изрита ръката му. Чу се болезнен вик и в този миг Стен осъзна, че е изпуснал своя пистолет. Ножът се стрелна навън от калъфа и после всичко се разви много бавно.
Десният крак на Стен се плъзна напред, на сантиметри над пода. Той успя да намери стабилна опора, на около половин метър вляво, измести рязко таза си напред, ръката му се издигна нагоре и острието на ножа се забоде право в гърлото на Вечния император. Хъркане. Бликнала кръв.
Стен се отдръпна. Императорът се олюля, изви се назад и падна по гръб, през времето и пространството. Тялото му се блъсна в пода с глух тътен.
Стен направи две крачки към него.
На лицето на Вечния император бе изписано объркване.
Постепенно чергите се смекчиха, потъвайки в забравата.
И тогава устата, която бе произнасяла толкова много смъртни присъди, се сгърчи. Усмивката на смъртта. Очите, които бяха виждали толкова много години и твърде много зло, сега надзъртаха в нищото, извити нагоре, към тавана на помещението.
А може би виждаха всичко.
Времето отново възвърна нормалния си ход и Стен се раздвижи. Наведе се за пистолета и приклекна. Започна да стреля, отново и отново, като обезумял. В празния басейн, в екрана на стената и навсякъде наоколо.
Краят…
… и никога няма да има друго начало за Императора.
Огън бликна от стените, последван от разноцветен дим.
Корабът нададе вик.
Тревожен вой на аларми… скърцане на разкривен метал… самоунищожаваща се кибернетика и електроника…
Може би.
Но корабът изкрещя.
И Стен се затича към центъра за управление.
Стен притичваше, стиснал в ръка дистанционното на зарядите. Един тук… два тук… три тук… четири тук… пет тук… шест тук… седем заряда тук.
Един резервен.
Огън.
… Екранът му съобщи, че първият заряд е задействан, взривът, поставен в центъра за управление, на който Стен бе задал петнайсетминутно забавяне, докато се носеше към метеорната пробойна и своя кораб.
Експлозия — и роботизираните миньорски кораби, събиращи АМ2 някъде в далечината, щяха да преустановят дейността си. Но можеха да бъдат програмирани наново, стига да пожелае. По-късно.
Стен забоде пръсти в копчетата като пианист, подхващащ акордите на адския огън.
Седем снабдени с ядрени глави ракети „Гоблин XII“ излетяха от тръбите на такткораба и — игнорирайки смущенията на N-пространството, заливащи електронните им уреди — се насочиха право към императорския кораб родилка и гробница.
Корабът на Стен бе твърде близо, когато те попаднаха в целта.
Всички екрани угаснаха, преминаха на резервно захранване, угаснаха отново и после, вероятно защото бяха настроени да показват увеличен образ на N-пространството, продължиха да чернеят.
Най-сетне едно радарно изображение се пробуди и настрои образа на програмата за увеличаване.