Стен втренчи поглед в лицето на Килгър, на което трепкаше добродушна усмивка.
— Ясно — рече той. После се обърна. — Рюкор, ако използваш данните от мозъчното ми сканиране, ще можеш ли да помогнеш на инженерите да сглобят картината на проект „Браво“? Упътване за производство на АМ2?
— Бих могла.
— Това е молбата ми. Ще повикаме някоя известна журналистка — може би онази Ранет, която създаваше проблеми на Императора — и ще я помолим да разпространи информацията. Искам да достигне до всички възможни медии. Второ: помолете Ото да извлече записите от полета на моя такткораб. Това ще е достатъчно, за да се дадат приблизителните координати на непоследователността и съкровището на Императора. Нека те също станат достояние на обществото. Нека всеки, който иска АМ2, да знае откъде може да си го набави.
Рюкор се завъртя с плисък във ваната.
— Интелектуално напълно го одобрявам — отвърна тя. — От моя лична гледна точка смятам, че е добре за имиджа на съществото Стен. Но имайки предвид ефекта върху масите…
— Не мога да мисля за тях — прекъсна я Стен. — Та аз едва успявам да се грижа за себе си. Всичко, което правя, е, че казвам… Ето. Ето къде е АМ2. Ето го ключът за царството. Всяко същество може да стане крал или кървав деспот. Нека те направят вселената такава, каквато им харесва. Рай или пустиня. Това не е за мен. Не искам да играя на бог. Нито сега, нито когато и да било.
За миг му се стори, че чува шепота на другите същества в помещението. На мъртвите и на живите. Дали това бе съгласие? Или разочарование?
Но те си бяха отишли. Завинаги.
Погледна към Алекс.
— Мислиш ли, че някой ще ми завижда за „Виктори“?
— Не смятам тъй, момко. И винаги ще има мъжкари кат’ Ото, дет’ ще са доволни да служат.
— Добре. Сега. Ще те попитам отново дали ще останеш с мен.
— Ще ми трябват няколко седмици, шефе. Искам да представя момите на мама. Или може би към месец. Ще ми отпуснеш ли толкова?
Стен кимна.
Алекс се ухили и отиде при вратата, където чакаше Рюкор.
— Ах, момко. Страхотно ще бъде, казвам ти. И няма да оставим нито една змия несмачкана в цялата галактика.
После с Рюкор излязоха.
— Остави ме за накрая — подхвърли Синд.
— Така е.
— Ще ме питаш ли?
— Разбира се. Имаш ли някакви важни планове за следващите няколко столетия?
Синд не отговори.
Вместо това го целуна.
Сетне го улови за ръката… и двамата се приближиха към вратата на балкона. Синд я отвори и излезе навън в ясната, мразовита нощ.
Никой от двамата не почувства студа.
Те погледнаха нагоре и отвъд — към непознатите звезди, които се простираха до безкрая.
Нещо като обяснение
Идеята за Стен ни хрумна преди няколко години. Беше окуражена от факта, че по това време малко хора пишеха такъв тип научна фантастика, с каквато израснахме и каквато харесвахме. Положение, което, за наша радост, напоследък се промени.