— „Виктори“, говори „Бенингтън“. Моля, отговорете на същата честота, кодиран сигнал. Аз съм командир Джефрис. Поех командването на „Бенингтън“. Офицерите и моряците на този кораб отхвърлиха имперското командване и в момента изпълняват моите заповеди. Бихме желали да се присъединим към вас. Моля, отговорете. — Екранът трепна и съобщението се повтори.
— Освен това — обади се Фрестън — получихме сходно излъчване от един от разрушителите — „Аойфи“. Другият е „Айслинг“. И двата са от клас „Емър“. Техните съобщения бяха по-кратки, но в същия дух. „Аойфи“ и „Айслинг“ искат да се присъединят. Приемат командването на Стен. И двата кораба са от системата Хонджо. Това обяснява ли нещо, сър?
Обясняваше — но само донякъде. В пределите на Империята хонджойците се смятаха за прославени търговци. Освен това се радваха на всеобща омраза. Те бяха етноцентрични до фанатизъм, винаги търсещи максимална изгода, но и абсолютно лоялни на господаря, комуто са избрали да служат — стига и той да им отвръщаше със същото. Освен това бяха смъртоносно опасни, до степен на расово самоубийство, както бе открил тайният консул по време на Междуцарствието, когато се бяха опитали да откраднат запасите от АМ2 на Хонджо.
Стен бе чувал слухове, че след завръщането на Императора хонджойците живеят с мисълта, че не са били възнаградени достатъчно за лоялността им към Империята.
— Преустановете проследяването на тези два кораба. Свържете се с тях веднага щом приключа. Кажете им, че посланието им е прието и да чакат инструкции. Скоро ще узнаем докъде са готови да ни подкрепят. Свържете ме с тази Джефрис на „Бенингтън“.
Връзката бе установена бързо. Разговорът беше кратък. На „Бенингтън“ наистина имаше бунт. Капитанът бе мъртъв, петима офицери и двайсет моряци бяха приети в лазарета. Около трийсет процента от екипажа бе останал верен на Императора и сега беше под стража.
— Очакваме заповеди, сър — приключи Джефрис.
— Първо — заговори Стен, премисляйки бързо събитията, — добре дошли в кошмара и мисля, че вие всички сте обезумели. Второ, подгответе всички лоялисти за прехвърляне. Ако разполагате със совалка за доставки, използвайте я. В противен случай разоръжете такткорабите, ако това е единствената алтернатива. Трето, никой да не заема местата си по бойните станции. Съжалявам, но не сме в положение да вярваме на когото и да било. Четвърто, подгответе се да приемете гости. Пето, прехвърлете комуникациите си на подчинение на този кораб. Ще пътуваме доста и вие ще сте ни ескорт. Това е всичко.
— Да, сър. Ще бъде изпълнено. Готови да приемем ваш персонал на борда. И… благодаря ви.
Стен изключи екрана. Нямаше време да си блъска главата защо тези идиоти бяха избрали доброволно килията на смъртника. Огледа се за Алекс и го видя да седи с мрачно изражение до един от пултовете. Килгър го извика с пръст и Стен, изпълнен с желание да изръмжи, се приближи.
— Прощавай, шефе, ама преди да продължим, ще ти кажа нещо… Още сме богати, момко.
Стен овладя самоубийственото желание да го изрита. За Бога, какво общо имаше това с…
— Тъй кат’ бързаме, ще гледам да съм кратък. Докат’ ти се занимаваше да вдъхновяваш тез идиоти, аз проверих банковата ни сметка. Защото ако на нас, престъпниците, ни е нужно нещо, туй ще е парата. Та всички мангизи, на които успях да турна ръка, прехвърлих в една стара перачница за парици от времето на „Богомолка“.
Стен понечи да отвърне нещо, но в този момент си даде сметка, че Килгър съвсем не проявява алчност — революциите, както и политиката, се подхранваха от финанси. Стен щеше да се нуждае от всички кредити във вселената, до които би могъл да се добере, ако иска да оцелее в тази война, камо ли да победи.
И Килгър съвсем не бе преувеличил за тяхното богатство. Преди доста години, когато бяха военнопленници в Таанската война, бившата им колежка от „Богомолка“ Айда бе събрала спестяванията им и бе организирала гигантска пирамида. Сега двамата бяха достатъчно богати, за да си купят собствена планета, на която Килгър да построи половин дузина замъци, каквито имаше на родния му свят Единбург.
— После, кат’ си помислих, че някой може да се опита да проследи таз следа, постарах се да я замета и оставих кратко послание на Айда да е в готовност, щото може да ни потрябва. Туй е всичко, шефе. Сега да имаш няк’ва друга работа за мен?
Алекс се бе изправил и очакваше отговор. Стен му кимна с благодарност.
— Свършил си точно каквото трябва. Императорът сигурно ще прати хората си след нас. Но това да не ни притеснява. Вземи половината бори и се прехвърли на „Бенингтън“. Искам да се увериш, че нещата там са такива, каквито ни ги представят.