— Не зная — отвърна Синд. — Какво е „неговата“?
Стен побърза да се намеси:
— Айда, откога се месиш в живота ми?
— Винаги съм го правила, глупако. Но не беше достатъчно умен да го разбереш.
— Брей.
— Изглежда свястно момиче — продължи Айда. — Бива я за компания. Мъжът не бива да спи сам. Нито пък жената.
— Май станахме твърде сантиментални — обади се Килгър. — Ще взема да се просълзя, докато летим назад.
Айда се подсмихна на забележката на Килгър.
— Като оставим настрана приветствията — рече тя, — дали да не се махнем от този проклет сняг и да идем някъде на топло, където да поговорим?
Четиримата се качиха и Килгър насочи гравишейната обратно към замъка на Ото, където се бе настанил Стен. Айда — която естествено не предложи да седне отзад и да пусне Стен на предната седалка — се обърна и го погледна.
— И така. Май дойде време да се сложи край на глупостите с Императора?
— Хващаш бика за рогата, а? — попита Стен.
— Когато ножът опре до кокал. На ромите отдавна им е писнало с всички тези закони и същества с техни граници, които водят войни заради някаква отрепка, величаеща се като император. Поне преди го смятаха за някой, дето е с разсъдъка си. Но ние, ромите, знаем добре, че не можеш да служиш на свободата със закони и огради. Неведнъж сме го обсъждали на племенни сборища. Тази империя вече ни отесня. Време е да хващаме пътя.
— Накъде?
— Отвъд — тя махна с ръка към тавана. — Отвъд Империята, отвъд границите, до които се простира. Където ще потърсим богатства и същества, които дори не можем да си представим. В тази малка империя вече трудно се диша.
Стен внезапно бе споходен от видението на вихрещи се, непознати галактики и системи, които шепнат примамливи слова, вместо тази безкрайна поредица от войни и кланета. Отвъд. Това привлече душата му като магнит.
— Ще натоварим на корабите най-ценните си стоки и притежания, ще ги заредим, ще вземем и шлепове с допълнително гориво и ще се отправим на еднопосочно пътешествие — продължаваше Айда. — Разказват, че някои войводи вече са убедили племената си да го сторят и наистина в съвета има доста опразнени места. В края на краищата нали се твърди, че ние, ромите, не сме от човешките светове.
Тя поклати глава и се върна към по-непосредствени въпроси.
— Но това е за по-нататък, след като убием негодника, дето се самоопределя за император. Ето какво е положението при нас ромите, Стен. Дойдохме да служим на звездата на свободата. Което, поне за момента, означава на теб и твоите съюзници. Ако нещата се променят, ще обмислим наново позицията си.
— Благодаря ви — отвърна Стен. — Приемам.
— Освен туй — обади се Килгър, без да откъсва поглед от пейзажа пред него, — получихме сведения от Уайлд. Той предлага да кацне, но аз му рекох засега да стои на орбита. Не знам дали да не избързаме с преговорите с краля на контрабандистите.
— Ще пратим някой от борите да го вземе с неговия кораб. После ще се съберем да обсъдим тактиката.
Той се облегна назад в креслото.
Силите на бунтовниците се множаха.
— Имам нещо, което бих си позволил да определя като план — поде Стен. — Или поне зародиш на план.
Седемте същества, които го слушаха, изглеждаха като джуджета в огромната банкетна зала на Ото, която спокойно можеше да побере две хиляди бори.
Залата би задоволила и най-критичните викинги в представите им за Валхала, въпреки че покривът не бе изработен от бойни щитове и наблизо нямаше кози с издути вимета. Полупрозрачният покрив бе покрит с наскоро навалелия сняг. Четири огромни камини, които изглеждаха, сякаш могат да приберат такткораби, всъщност бяха приютили трепкащи светлини, а захранваните с АМ2 радиатори отзад изпускаха истинска топлина.
Дебели килими покриваха застлания с плочи под, по стените висяха различни военни трофеи. Мебелите — дълги маси и пейки — изглеждаха масивни като всичко останало в залата. Абсолютно необходими, когато ставаше въпрос за разпалени сборища на борите.
Това беше предварителна среща за очертаване на бъдещата стратегия и като такава бе напълно лишена от алкохолни напитки (макар че Ото доста често поглеждаше замислено към неговия огромен ловджийски рог за стрег и буренцето със същата отровна смес, поставено на една съседна маса). Присъстваха Фрестън, който представляваше малката армия на Стен, Айда, Уайлд, от когото се очакваше да запознае останалите контрабандисти с плановете на Стен; Ото, вече освободил поста Главатар на борския съвет, за да служи като наемен войник под предводителството на Стен; Килгър и Синд, както и съветничката на Стен, Рюкор. Никой, с изключение на Синд и Алекс, не знаеше за сър Еку и че манабийците вече бяха част от конспиративната сила, решила да свали Императора. Рюкор щеше да докладва каквото сметне за нужно на Еку, който бе на Сейличи и трябваше да остане в тайна, че е обвързан със Стен.
— Ето какво трябва да направим и простете, ако ви прозвучи твърде праволинейно. Досега държахме Империята в положение на догонващ. Хубаво ще е да задържим това положение колкото се може по-дълго, защото в мига, когато забавим темпото, ще бъдем смазани като буболечки. Ще нанасяме удари по Императора при всяка възможност, която ни се удаде. Копелдакът е твърде хитър и разполага с умни хора, които да работят за него. Ето защо ще го нападаме там, където не очаква.
— Като в Кей Би Ен Ес О — кимна одобрително Ото.
— Именно. Всеки от вас, който се досети за подобна цел, се чувства поканен да я сподели с нас. Освен това бих искал да нанесем и удари, които ще изложат нашия Император. Ако например някой от вас знае кой е неговият доставчик на тоалетна хартия, това би било интересна идея. Едва ли ще успеем да му нанесем решителен удар, но е достатъчно да повтаряме отново и отново с надеждата да го съборим, след което да го блъскаме, докато е на земята. Трябва да се постараем щетите, които нанасяме, да стават достояние на колкото се може по-голяма част от обществото. Ще се придържам към примитивното сравнение с ръкопашен бой — искаме да се разхожда пред хората облян в кръв, с подути устни и насинено око. Ако успеем да го изкараме извън нерви, толкова по-добре. Не мисля, че ще го допусне, но не пречи да опитаме. Когато нанасяме удари, мислете и за въздействието, което ще имат върху нашите съюзници. Например, вече разполагаме с два хонджойски кораба. Повярвайте ми, участието им ще се оцени високо на техните родни светове. Ако имаме късмет, може да подтикнем хонджойците да обявят на всеослушание, че се присъединяват към нас, но трябва да ги убедим, че Императорът е обречен. Рюкор работи над това, както и над цялата ни пропагандна кампания, към която ще се върна след минутка. — Стен млъкна, пое си дъх и отпи от чашата с чай. — Вторият ни приоритет ще е АМ2. Ще я крадем, унищожаваме, отклоняваме доставките. Опирам се на презумпцията, че Императорът е единственият, който знае откъде идва, или как се произвежда — ако е синтетична. Добре. Ще се намесим и в тази работа. Ще сложим ръка на всички доставки на АМ2, до които се доберем, и ще раздаваме на нашите съюзници. Ще се върна към това по-късно.
Килгър поема разузнаването. Така че всичко, което узнаете за АМ2, ще предавате на него. Същото се отнася и за самия Император. Всякакви сведения за него, приятелките или приятелите му, за домашните любимци, романтични преживявания, тайни от миналото… всичко, всичко и всичко. Това е критичната част на цялата кампания и не бива никой да знае, че съставяме подробно досие на Императора. Така че избягвайте да държите сведенията си в писмен вид. И не забравяйте — нашата крайна цел е самият Император. Ако можем, трябва да го заловим и да се опитаме да го убедим да види светлината. Но по-вероятно ще трябва да го убием. Това, разбира се, при пълна секретност.
— Стен? — обади се Фрестън.
— Слушам.
— В момента Императорът е на Първичен свят. В няколкото случая, когато е напускал планетата, това обикновено е ставало, без да се прокламира пред обществеността. Нали не греша, сър?
— Тъй-тъй — потвърди Алекс. — Онзи момък здравата се е залостил в проклетия си замък. Истинска крепост, дето едва ли лесно се превзема.