— Съгласен. Трябва да го прогоним на открито.
— Ами успех — рече насмешливо Уайлд. — Само че той не е станал това, което е, само защото е правил каквото другите искат от него.
— Въпреки това ще се опитаме. Трябва да го изкараме някъде, където да го заловим. Озове ли се на открито, ще е по-лесен за удряне.
— Съгласна — кимна Айда. — Само ако ми кажете как точно ще накарате Императора да излезе от хубавата си уютна черупка.
— Рюкор?
— Ще стане, ако успеем да го унижим и засрамим — обади се Рюкор. — Първо вашите благородни същества ще нагласят сцената. Ще направят така, че силите му да станат за посмешище. Ще изкарат генералите и адмиралите му некомпетентни. Всеки път, когато спечелите някоя битка, медиите ще я отразят. Новината ще се разпространява на две нива. Първото е откритото. Ще трябва да кажем истината, дори ако е болезнена. Ако имаме късмет, Императорът ще играе по нашата свирка, дори когато се опитва да използва своята пропагандна машина. Една от малкото слабости, които е проявявал през годините, е постоянно нарастващото му его. Ако някой го подлага на съмнение, погледнете глупостите, които свърши в Алтайския куп. Егоманиаците, също като властолюбците, никога не се задоволяват с постигнатото. Да се надяваме, че хората на Императора ще прераздуват успехите му. Тази методика се нарича Голямата лъжа и се смята, че ако прибягваш до нея, слушателите могат да подлагат на съмнение размерите, но не и същината. Това може да е вярно, ала не и в случаите, когато участниците в този процес са подлагани на стриктен контрол. Всеки път, когато надуят фанфарите за поредната неистина, някой ще ги изобличи — използвайки в противовес само истини. Така в края на краищата цялата информация, свързана със създателите на Голямата лъжа, ще се подлага на съмнение и ще се отхвърля — точно каквото искаме да направим с Императора. Но нашата страна трябва да казва само истината.
— Което малко ме плаши — рече Алекс.
— Не се тревожете, мистър Килгър. Тези неща важат само за бялата пропаганда — историите, произтичащи от нашата страна. Сивата и черната… при тях все още ще трябва да се опитваме да надлъжем самия Император.
— Не знам дали ще може, ама съм готов да опитам.
— Та за черната пропаганда — продължи Рюкор, — за която спомена одеве и Стен. Ще се заемем с разпространяването на ужасяващи слухове. Ще твърдим, че императорът въобще не се е завръщал. Ако успеем да го накараме да напусне Аръндел и да присъства на някоя битка, ще пуснем слуха, че е загинал по време на битката. Ще разказваме също, че е умопобъркан, че е недъгав. Ще се опитаме да играем с най-лошите човешки страхове.
— Това са дреболии — подхвърли Ото. — Императорът е боец. Не го е страх от слухове, разпространявани по задните улички.
— Дреболии са — съгласи се Рюкор. — Нека ти кажа една шега, Ото. Знаеш ли каква е разликата между стария Император, новия и Тайния съвет?
— Не зная.
— Ако по някакъв начин тримата се съберат в превозно средство, което закъса, реакциите им ще бъдат следните: Съветът ще нареди да застрелят отговорните за това и да пратят екипажа в изгнание, а на тяхно място да доведат други. Старият император ще поиска да се разследва случаят и после най-компетентният екипаж ще получи повишение и заповед да продължи пътуването. Новият ще дръпне завесите и ще се преструва, че превозното средство продължава да се движи.
Ото поклати замислено глава, после внезапно избухна в смях.
— Права си, Рюкор, дреболиите също са важни.
— Чакайте малко — обади се Синд. — Смисълът на тази история не е ли да се накарат съществата да мислят за старите и новите неща? Което подлага под съмнение цялата Епоха на величията, вярата във Вечния император?
— Така де. Постигнем ли веднъж това мислено разделение, дребните слухове и приказките от задните улички ще се превърнат в единствената истина. И още нещо — мисля, че за нас ще е от полза да се позанимаем с този Култ към Императора, който така полугласно се окуражава. Когато имаш две същества, убедени, че нематериалното съществува и може да въздейства на материалното, можеш да накараш едното да обяви другото за еретик. Вероятно дори би могъл да го убедиш, че новият бог е всъщност антибог. Съществата, особено хората, са готови да вярват в най-невероятни идеи и да извършват още по-невероятни действия в името на бога, когото сами са създали и на комуто са решили да се прекланят. Но аз съм дотук.
— Ни най-малко — погледна я Стен. — Ти описа доста точно една изгодна за нас кампания. Аз бях готов само с предварителния план. Тъкмо затова ви събрах тук — за да чуя идеите и предложенията ви, дори да ви се струват налудничави.
— Процес — надигна глава Килгър, — който ще се подобри далеч повече, ако го полеем с алкохол. Или стрег. Шефе, защо не пийнеш нещо?
Стен поклати глава.
— Не, благодаря. Някой трябва да кара. — Започваше да си дава сметка, че сред многото несгоди на това да си този, в когото се вглеждат всички, бе и това да запазваш трезва мисъл.
В края на краищата пиха само Ото, Килгър и Фрестън, като последният се отказа след първата чаша.
Ото изгледа участниците един по един и изръмжа.
— Чудесно. Направо страхотно. В името на брадата на майка ми, май съдбата ме е събрала с жалка групичка синьочорапковци.
И той пресуши на един дъх големия рог, след което го напълни отново, твърдо решен лично да се справи със срамния факт.
Съвещанието продължи почти до зори. Беше доста продуктивно и накрая целите бяха ясно определени.
Присъстващите се разотидоха, прозявайки се, към своите помещения, но само след няколко часа щяха да станат отново, за да се заемат със задълженията си.
Синд се завъртя и улови погледа на Ото. Той кимна, досещайки се какво ще поиска. После напълни рога си и я погледна с вдигнати вежди. Синд също кимна и Ото напълни един рог за нея.
— Кога ще се съберем? — попита Синд.
— Вече се чух със старейшините. Чакаха да свърши съвещанието.
— Значи скоро — рече Синд. — Знаеш ли какво да кажеш?
Ото смръщи чело и големите му зъби се оголиха. Той изръмжа. За всеки, който не познаваше борите, това би изглеждало като заплаха, или най-малкото началото на канибалиска атака. Но Синд знаеше, че е само усмивка.
— В името на Сарла и Лараз, разбира се, че зная. Но не това планирах да стане. Подбрал съм думите внимателно и ако трябва, ще си подрежа брадата, за да накарам старейшините да се вслушат в тях.
Подрязването на брадата бе способ, който борите използваха, за да поставят някой въпрос на спешно гласуване, но в случай че вотът бъде даден срещу неговия вносител, наказанието щеше да е незабавното му разчленяване.
— Да, сега вече зная кои са правилните думи — повтори Ото. — Ще информирам старейшините и ще се срещнем още тази вечер. Предупреди Стен и останалите след стъмване да не излизат от стаите си. Не искам да ги поставям в неудобно положение, но това е дело, което може да се свърши само от нашите хора. Борите трябва да разберат, че повече не може да живеят както досега.
И това бе всичко, което Ото каза на Синд.
Привечер първите бори започнаха да пристигат — поединично и на групички. По-точната фраза щеше да е „нижеха се“, но тя едва ли е подходяща за стихии като цунамито. Синд бе една от малкото човеци — всичките жители на звездния куп Лупус и с високи постове в борската армия, — на които бе разрешено да участват. И тя, като всички останали, носеше пълна бойна униформа.
Ото бе наредил да подредят големите маси като за банкет, а на страничните подноси имаше закуски и напитки за закъснелите. Всичко трябваше да е предварително нарязано, тъй като една борска политическа дискусия не се нуждаеше от допълнително окуражаване от присъствието на хладни оръжия.
На стратегически места бяха поставени големи бурета със стрег. Което всъщност означаваше на ръка разстояние.
Когато се смрачи, определиха и въпроса, подлежащ на дискусия: трябва ли борите да се обявят открито срещу Империята? И ако е така, трябва ли да прокламират независимост и да се включат във войната — или само да стоят настрана, подкрепяйки Стен морално.