Протекцията е оста, около която се върти този свят. Почти невероятно бе на Дюсейбъл да има същество, което да не зависи от нея. Ченгетата се отчитаха пред началниците на участъци за прибирането на заделените средства, бизнесмени подкупваха чиновници, за да получат лиценз, профсъюзи търгуваха с влияние. Дори миячите на чинии продаваха гласовете си, за да припечелят нещичко. Някои от тях трябваше да плащат рушвети, за да продължат да мият.
Накратко Дюсейбъл беше най-корумпираната планета в цялата Империя. Но по свой начин системата работеше. Всеки гражданин, сполучил да подкрепи правилния състезателен кон, си осигуряваше шанса за щастлив живот. Само неудачниците заговорничеха и се опитваха да свалят „алчните чакали“.
Когато Императорът осъществи своето забавено и причудливо завръщане от гроба, тъкмо изборите на Дюсейбъл му бяха осигурили първата голяма крачка към трона. И оттогава той неведнъж им бе изплащал дължимото.
Така например Уолш и Кенна държаха сегашното си изтъкнато положение на политическата хитрост на Императора. Той бе откраднал изборите от тайрен Йелад — престъпен бос с три десетилетия опит в изборните измами.
Но Императорът бе страстен почитател на този древен закон на политиката: „Този, който е бил с мен преди Чикаго…“ И никога не забравяше да върне услугата с щедра ръка.
На този фон солон Кенна бе уверен в успеха си. Държеше се така, сякаш големият ден е след седмица, а не след година. А и съветниците му все повтаряха, че изборите са им вързани в кърпа. Те посочваха, че на Дюсейбъл никога не е имало подобен просперитет. Орбитите пред големия космопорт бяха задръстени от кораби. Заводите работеха на двайсет и четири часови смени. БНИР (Брутният Национален Индекс на Рушветите) бе достигнал рекордни нива.
АМ2 бе не само в изобилие и евтина, но Вечният император бе подарил на системата чисто ново депо — за да обслужва два съседни сектора на Империята.
Ала Кенна не бързаше да се успокоява. Като президент на Съвета на солоните и предводител на силите, подкрепящи тайрен Уолш, той имаше много да губи в случай на погрешна преценка. Всъщност можеше да изгуби всичко. Кенна нямаше намерение да повтаря най-грубата грешка на тайрен Йелад — свръхувереност.
Когато дойде време за първата голяма реч, той се подготви внимателно.
Като начало подбра приятелски настроена публика — кайренското подразделение на големия корабен профсъюз, известно с инициалите СДТ. Съюзът бе една от главните бази на Кенна още от времето, когато бе новобранец в Съвета на солоните. Винаги можеше да разчита на работниците от корабостроителниците, било за да гласуват за него, или да обявят неочаквана стачка, или дори като силни ръце при схватка с някой съперник.
Второ, зарови дълбоко пръсти в своята лична хазна, за да осигури развлечението. Щеше да има триста маси с освежителни, поскърцващи под тонове храна. Други сто щяха да служат като безплатни барове. Бе издигната централна сцена, на която от зори до мрак се редуваха комедианти, певци и танцьори, развличащи тълпите. По краищата бяха подредени петдесет големи шатри, натъпкани с отряди патриотично настроени момчета и момичета, събрани тук да дадат всичко, на което са способни, за просперитета на Дюсейбъл.
Накрая той си позволи един лек натиск върху Императора, за да му подсигури нужните аргументи за речта. И Вечният император, както съобщи със задоволство Кенна на своите съюзници, докато се качваше на сцената, за да се обърне към членовете на СДТ, се отзова с повече, отколкото можеше да се надява.
Възторжените възгласи, с които бе посрещнат Кенна, бяха достатъчно мощни да погълнат сирените на приближаващия лайнер. Той остана неподвижен известно време под тези могъщи звукови вълни, които го заливаха. Опита се да ги прекъсне, като размаха ръка. Сетне ръката му се отпусна… безпомощна пред ентусиазма на тълпата. И когато камерата го показа в едър план, Кенна вече бе изписал на лицето си онази скромна усмивка, над която работеше неуморно през последните няколко десетилетия.
Още три пъти се опитва да спре аплодисментите. И трите пъти трябваше да се прегъне пред волята на масите и да приеме възторга им. На четвъртия опит Кенна направи едва забележим знак с ръка, уловен от разпоредниците, които предадоха заповедта към своите подчинени. Този път овациите утихнаха и настъпи мълчание.
— Имам един въпрос към вас, преди да започнем — поде Кенна с глас, който кънтеше от високоговорителите. — Днес по-добре ли сте, отколкото преди четири години?
Този път шумът бе още по-силен. Един от техниците наблюдаваше как стрелката на измервателя на популярност достига максималната си степен и остава опряна в рамката близо минута. Той сръчка съседа си, чиито очи се затваряха сънено. Това бе почти нов рекорд.
После организаторите отново усмириха тълпата и Кенна продължи:
— С огромно удоволствие и смирение се изправям отново пред вас, за да искам вашата подкрепа — поде той. — Може би моите изтъкнати опоненти ме смятат за глупак, задето предпочитам да си имам работа с добри, честни, трудолюбиви същества като вас… — Той направи пауза, за да позволи на гнева на тълпата да се съсредоточи върху израза „изтъкнати опоненти“. Ръмженето се надигна според предвиденото. — Но аз им казвам — закъде е Дюсейбъл без работническата класа?
— За никъде, разбира се! — провикна се някой с писклив глас.
Кенна изписа на лицето си своята най-дружелюбна усмивка.
— Благодаря ти, сестро — рече той и из тълпата се разнесе смях.
Усмивката бе заменена от друг изпитан прийом на Кенна — драматично смръщени вежди.
— Вятърът се мени, приятели мои, и никой, съвсем никой не го усеща по-добре от хората на труда. И от всички трудещи се на Дюсейбъл членовете на СДТ профсъюза са несъмненият авангард в осъществяването на тези промени.
Тълпата отвърна с възторжен рев. Кенна изчака търпеливо и заговори:
— Сега вече знаете, че смирението ми не е престорено. — Чу се смях. — Но искам да бъда откровен с вас, добри ми хора. Тези ветрове на промяната, за които говоря, дариха Дюсейбъл с невиждан просперитет в нашата история. Пълна трудова заетост. Рекордни заплати. Незапомнено ниски цени. Наслаждавахме се на всички тези неща донякъде и благодарение на просветленото водачество на тайрен Уолш… и на моята скромна личност… но има едно същество, на което в действителност трябва да благодарим. И това е… самият Император.
Тълпата направо полудя. Викове. Тропане с крака. Трескава активност. Този път стрелката на устройството се задържа горе минута и половина.
Кенна отново вдигна ръка.
— Моите опоненти твърдят, че всички тези блага, получени от нашия Император, са всъщност подаяние, обикновена благотворителност. Казват, че Дюсейбъл е пионка в ръцете на своя господар. Че след като сме се обвързали с него, сме изгубили своята независимост.
Тълпата започна да свирка.
— Чували сте всички тези лъжи и повече — продължи Кенна. — Но истината е, че за пръв път в историята на Дюсейбъл нашето мнение има значение. Наистина се вслушват в него. Сега вече можем да кръстосваме Империята с гордо вдигнати глави. И към кого ще се обърне за съвет Императорът? Разбира се, към тайрен Уолш, който заема видно място в парламента на Първичен свят.
Докато тълпата аплодираше, Кенна успя да си разкваси устата.
— Да… Дюсейбъл дължи много на Вечния император. В това няма съмнение. Но Императорът също ни е длъжник и в тези несигурни времена той се нуждае от нас повече от всякога. Онзи ден разговарях с него лично и той ме помоли да благодаря на народа на Дюсейбъл за несекващите усилия да се опази свободата. Специално подчерта да похваля усилията на работниците от СДТ. А после добави, че без подкрепата на големите профсъюзи всички негови старания ще бъдат сведени до нула.
Тълпата отдели петдесет и пет секунди, за да благодари на свой ред на Императора.
— Но както всички знаете — поде отново Кенна, след като аплодисментите утихнаха, — Вечният император не е същество само на думите. Дойдох днес тук, за да ви уверя, че той смята за пореден път да претвори словата си в дело. — Кенна извади голям, навит на руло документ. Камерите се съсредоточиха върху имперския печат в долния край. Сетне се върнаха към лицето на Кенна.