Императорът размаха безгрижно ръка.
— Добре. Няколко пиратски копия са се промъкнали. Едва ли ще ги гледат повече от три-четири процента.
— Ще ми се да е истина, сир — отвърна Пойндекс. — Но данните сочат по-скоро двайсет процента… за първия ден. А после — ако се придържаме към техния жаргон — са ударили право в тавана. — Пойндекс млъкна и преглътна мъчително, обмисляйки какво да каже нататък.
— Продължавай — подкани го Императорът.
— Да, сир… аа… прогнозират, че до две И-седмици осемдесет процента от Империята ще е видяла доклада на Ранет.
Пълна тишина от Императора. Пойндекс и останалите същества се присвиха в очакване на истинска експлозия от страна на абсолютния владетел на познатата вселена. Но той остана неподвижен за един дълъг, мъчителен период. Сякаш, помисли си Пойндекс, се съветва с някакъв демон дълбоко в него.
Императорът се намести в креслото, сетне си позволи лек смях.
— Не бих я нарекъл най-добрата новина, признавам — рече той. — Но както казах в началото на тази аудиенция, сега не е време да се фокусираме върху негативните неща. Ако действаме спокойно и методично, кризата скоро ще отмине. И преди съм изпадал в подобно положение. И винаги краят бе един и същ. Със смърт или смут за враговете ми. А поданиците ми ме възхваляват до небесата. — Императорът плъзна поглед по събралите се в залата. — Разбира се, междувременно ще се пролее доста кръв. Винаги е така.
Той млъкна. Сякаш беше забравил за присъствието им. Посегна замислено към чекмеджето на бюрото. Извади бутилка скоч и си наля. Сръбна. Притвори блажено очи.
Сетне заговори отново. Много бързо. Но, изглежда, не се обръщаше към хората в помещението. Сякаш водеше среднощен разговор със стари приятели.
Този път Аври наистина се изплаши. И тя като останалите стоеше съвсем неподвижно. Инстинктивно се досещаше, че сега не е моментът да привлича внимание върху себе си.
— Вината за Стен е моя. Какво си въобразявах? Когато Махони го доведе за пръв път, помислих си, че виждам младеж с голям потенциал. Потенциал да ми служи. Не биваше да оставам сляп за недостатъците му и най-вече за болезнената му амбиция. Чудно как някой пропуска подобни неща. Защото става въпрос за амбиция, която далеч надхвърля нормалните представи. Да. Сега вече разбирам. Той е искал трона ми от самото начало. — Вечният император отпи от чашата. — Така е. Това обяснява всичко. Стен е напълно побъркан. Бил е побъркан през цялото време. — Той потърси с поглед Пойндекс. — Мисля, че това обяснява всичко, нали?
Пойндекс не посмя дори да се поколебае.
— Абсолютно, Ваше Величество. Стен е луд. Това е единственото разумно обяснение.
Императорът кимна отсъстващо.
— Но действията му са съвсем рационални — продължи той. — Малко същества притежават подобна способност да осъществяват злите си намерения… Той сигурно си мисли, че аз съм луд. — Очите му се стрелнаха към Аври. Тя побърза да потвърди.
— Ако го мисли, сир, значи е безумец.
Отново замислено кимване.
— Разбира се, възгледите му намират известна подкрепа сред обществото. Макар и ограничена.
— Много ограничена… ако въобще я има — вметна припряно Пойндекс.
— Какво пък — въздъхна Императорът, — във време на икономическа криза враговете на монарха винаги надигат глава.
Хладен смях.
— Така е било и така ще си остане. В трудни времена опозицията се засилва. Техните водачи започват да си въобразяват разни неща. Но в края на краищата неизменно се провалят. — Императорът надари Аври с мъртвешката си усмивка. — Но ще е проява на лоша политика, ако изтъкнем пред тях грешките им.
— Съгласен съм, сир — рече тя. — Винаги е по-добре да обещаеш на хората нещо, отколкото да се бръкнеш дълбоко, за да го изпълниш, с риск да объркаш сметките.
Императорът й даде знак да се приближи. Тя го послуша. Той се пресегна, улови я и я дръпна още по-близо. Започна бавно да я гали. Аври се изчерви, но никой не посмя да коментира. Всички стояха със сведени очи.
— И все пак — прошепна тя — сигурно е ужасно трудно за един владетел да направи това, което е противно на природата му.
Императорът се разсмя горчиво.
— Защото — рече той, — ако се провали, цялата вина ще се стовари върху него. И поданиците му ще го изоставят. — Императорът поклати опечалено глава. — Макар че по-добре монархът да не се захваща с подобни неща. Инак… — Той млъкна. Очите му внезапно се оживиха. После извика: — Божичко, жалко, че поданиците ми не са с едно-единствено гърло. Щях да го прережа, без да ми мигне окото.
Сърцата на присъстващите подскочиха. Пойндекс осъзна, че е втренчил поглед в Императора и не смее да го отмести. Но после си даде сметка, че Императорът не го вижда. Лицето му бе безизразно, отдадено на скритите мисли. Той се завъртя с леко поскърцване на креслото и погледна към Аври.
Внезапно я притегли в скута си и тя инстинктивно се дръпна.
Пойндекс трескаво даде знак на присъстващите и помещението се опразни доста бързо. Той излезе последен.
Но точно преди да се озове отвън…
— Пойндекс?
Той се обърна. Аври бе просната гола върху скута на Императора.
— Да, сир.
— Това желание не произхожда от мен — рече Императорът. Той плъзгаше замислено пръст по кожата на Аври.
— Така ли, сир?
— То е от един от моите колеги… отпреди много време. — Пръстите му спряха на едно място. Сетне се събраха като щипци. — Името му е Калигула.
— Да, сир.
— Един доста зъл управник, по мое мнение. Не го е бивало много с финансите, разбира се, но е бил надарен в други области. За съжаление историците се съсредоточават предимно върху личните му навици.
Пръстите му се забодоха дълбоко в плътта на Аври. От устните й се откъсна тихо стенание.
— Доста несправедливо — рече Вечният император.
— Да, сир.
— Прекрасно — добави Императорът.
Пойндекс излезе навън и затвори вратата. Миг преди да го стори, чу писъка на Аври.
13.
Кал’гатеецът сър Танджъри подсвирна пискливо, нарушавайки продължителната тишина, възцарила се и помещението, докато обмисляше думите на сър Еку. Подсвиркването означаваше лек интерес и учудване.
— Сега разбирам — продължи съществото — защо подбирахте думите си толкова внимателно. Щеше да е доста лесно да се разбере неправилно изказването ви, а думите ви да бъдат интерпретирани като прикрит въпрос дали кал’гатейците хранят недоволство от Императора, откакто той се завърна.
— За щастие — отвърна Еку — аз си давах сметка, че разговарям с човек, чийто интелект най-малкото е равен на моя, и не се боях, че по какъвто и да било начин ще бъда разбран неправилно.
Танджъри подсвирна отново, а Еку позволи на пипалата си да трепнат, показвайки колко е доволен от този невидим двубой, продължаващ вече повече от два И-часа. Жалко, помисли си Еку, че от всички забавления, които той намира за стимулиращи интелекта, като исторически анализи или човешката игра го, козината на Танджъри само настръхва от скука, докато увлеченията на Танджъри, от типа на четиримерни уравнения по топология или картографиране на определен участък от вселената в допълнителни, въображаеми пето, шесто, седмо и осмо измерения, за Еку бяха интелектуална мастурбация.
Единствената обща земя, на която се срещаха, бе дипломацията. Но всеки от тях си даваше сметка, че докато се шегува със своя събеседник, в една истинска надпревара въобще няма да се стигне до състезание.
Причината да предпочитат манабийци вместо сънародници на Танджъри за имперски дипломати бе в техния вроден пацифизъм и неутралитет. Кал’гатейците не изпитваха скрупули да се изцапат с кръв, стига да видят някоя възможност да подпомогнат расата си.
— Ако правилно съм разбрал една ваша мимолетна забележка — продължи Танджъри, — вие споменахте името на онзи човек, Стен. И добавихте, струва ми се, че неговият доста причудлив жест да показва интимните си части пред Императора е имал съвсем сериозно съдържание.