— Заключенията ви не са много далече от това, което казвах — потвърди Еку. — Ако обичате, продължете.
— Много романтично. Едно-единствено същество срещу цялата Империя. Или поне така изглежда. Знаете ли, напоследък направих някои анализи, основавайки се на информацията, която ми пратихте. Става въпрос за онзи странен момент, за ситуацията, при която Империята ще се самоунищожи. Имате рядката възможност да пишете достоверна проза.
И двамата знаеха, че възможността Империята да направи самоубийствен скок съвсем не беше проза.
— Та от вашите данни си позволих да направя някои продължения. Напълно в стила на умствените упражнения, които сам сте подхванал. Ако желаете, мога да ви запозная накратко. И така, при настоящата обстановка изглежда напълно възможно едно същество — такова, като поставения извън закона Стен — да разтърси Империята. Ако Империята не съумее да реагира правилно на този на пръв поглед дребен дразнител, не е изключено да последват множество непредсказуеми действия, които да увеличават честотата и силата си за определен период, с което да предизвикат застой в цялата система и в края на краищата — ако възникнат нужните предпоставки — нейното разрушаване.
— Много интересно.
Танджъри замълча, докато галеше унесено удължените си лицеви пипалца, отпусна се на навитата опашка и се подпря на черно-белите си крайници. Би могъл да остане в тази поза съвсем неподвижно часове наред, дори дни, ако го желае.
— Наистина е интересно — съгласи се Еку. — Ще ми се да погледна вашите изчисления. Разбира се, единствено и само за забавление. Но вие споменахте нещо, което може би не разбрах.
— Искрени извинения. Забелязах, че колкото повече остарявам, толкова по-склонен съм да използвам заобикалки и дори неточности.
— Не — възрази Еку. — Вие бяхте съвсем ясен. Това, което ме интересува, е какво разбирате под „нужните предпоставки“. Ще може ли да бъдете по-конкретен?
— Постулирам няколко такива — отвърна спокойно Танджъри. — Може би най-пленителната е, ако този Стен сключи тайно споразумение с друга раса, такава, която по принцип поддържа, или се опитва да поддържа, неутралитет, когато става въпрос за общоимперска политика.
— Аха! — Еку се зачуди дали Танджъри не се опитва да посочи манабийците като същества, заемащи страната на Стен. Но едва ли. Не би се гордял с нещо, което е почти очевидно за кал’гатейците — Еку бе сторил почти всичко за това, освен може би да развее знаме с герба на Стен на него.
— Да. Имах предвид някоя голяма раса. Вероятно войнолюбива.
Сър Еку мълчеше, съвършено неподвижен.
— Раса, която освен това е била вярна на Императора по време на Таанската война и е поддържала враждебен неутралитет при Междуцарствието.
Това беше! Ето защо Еку бе пропътувал дългия път до този свят, при това в обстоятелства на пълна секретност.
— Хм — рече Еку. — Не бихте ли могли да добавите към фактите за тази хипотетична раса и този, че след завръщането на Императора те не са били възнаградени за своята вярност, може би защото звездната система, която контролират, независимо от многобройното население, е останала далече от сърцето на Империята?
— Има повече от двеста и петдесет подобни системи — подсвирна сър Танжъри и с това двубоят изглежда приключи. — Някои от най-уважаваните същества загинаха по вина на Тайния съвет. Изгубихме два милиона по време на Таанската война, а сега сме забравени. Доставките ни от АМ2 се държат под строг контрол. Ако можехме да горим дървесина вместо антиматерия, за да летим между звездите, със сигурност щяхме да се опитаме. Да — продължи да подсвирква Танджъри след кратка пауза. — Императорът затвори сърцето си за някои верни нему същества. Кал’гатейците няма да поемат на пътешествие редом с него. Свържете се с вашия Стен. Кажете му каквото ви казах. Нужна ни е само АМ2, за да започнем война. Попитайте го от какво има нужда. Кораби. Войници. Заводи. Всичко необходимо. Кал’гатейците избраха своята страна. И дори ако грешим и този Стен бъде унищожен, предизвиквайки рухването на Империята и връщане към епохата на варварството, пак ще е по-добре от абсолютния хаос, с който неминуемо ще завърши управлението на Императора. Предайте му и това.
Двеста и петдесет звездни системи изглеждаха като огромна придобивка, мислеше си Еку, след като се върна на своя кораб, за да си почине и да се подготви за официалния банкет на следващия ден. Но сравнени с гигантските размери на Империята, която обхващаше множество галактики, те изглеждаха като зрънце.
И все пак това бе някакво начало.
Той увисна над бюрото — или това, което можеше да се нарече манабийско бюро за безтегловност — и започна да преглежда документите, които куриерският кораб бе доставил, докато преговаряше с Танджъри.
Като дисциплинирано същество, Еку прегледа първо официалните фишове, но погледът му непрестанно се стрелкаше към малката купчина с лична кореспонденция — фишове от колеги, приятели и от една бивша партньорка. И още нещо. Нещо, което проблясваше.
Повече не можеше да издържа. Той протегна едно дълго пипалце и улови пакета. Малкият фиш излъчваше пъстра палитра от багри, ярки цветове, преливащи се на вълни.
Трябваше да се досети. Някакъв рекламен трик. Въпросът беше как подателят бе открил личния корабен код на Еку? Той се вгледа внимателно.
Обратният код бе изписан на ръка. Мар и Сен? Еку помисли малко и си спомни. Бившите доставчици на имперското домакинство. Еку имаше хубави спомени от тях. И той, като всички останали, имали възможност да се запознаят с обвързаните за цял живот еднополови любовници, бе останал очарован от милкените. За пръв път се запозна с тях на един официален банкет и бе впечатлен от това, че те не само си бяха направили труда да открият и синтезират образци от местната манабийска кухня, но бяха издирили и някои от любимите „ястия“ на Еку. Освен това го поканиха на няколко забави в тяхната прословута „кула от светлина“ — домът им в изолиран сектор на Първичен свят.
Но защо ли се опитваха да се свържат с него? Доколкото знаеше, те се бяха оттеглили в заслужена пенсия.
Той докосна една от сензитивните зони.
Пред него увиснаха две малки холограми. Мар и Сен. Антените им потрепваха.
— Приемете най-доброжелателните ни поздрави, сър Еку — пропяха, сетне изчезнаха. Какво ли следваше — някаква реклама?
Въздухът се изпълни с аромат, ухания от вкусни ястия. Пред него се появи холограмно изображение на димящо плато. То изчезна. Нова холограма, този път на официална банкетна маса.
Ах! Вероятно отново се бяха захванали с доставки и без съмнение, ако сър Еку се намираше близо до Първичен свят, щеше да се възползва от услугите им.
Колко странно, помисли си той. Двамата едва ли се нуждаеха от кредити. Но може би скуката и изолираният живот ги бяха подтикнали да се завърнат в света на бизнеса.
Масата изчезна и отново се появиха Мар и Сен. Те потвърдиха, че са на разположение за изпълняване на поръчки. И предлагаха…
Отекна звън. Еку погледна валхрона и си даде сметка, че закъснява.
Погледът му се спря на времето за проиграване на фиша и той се изненада. Оставаха още трийсет И-минути от записа. Какво ли бяха побрали там Мар и Сен — може би пълния списък на предлаганите от тях ястия и дори как се приготвят?
Много странно. Той побутна фиша настрани. Сега нямаше време да преглежда цялото съобщение на Мар и Сен. Време беше да тръгва за срещата с Танджъри.
Но Еку се поколеба, все още втренчил поглед във фиша. Не. Всичко това наистина не намираше напълно разумно обяснение.
Много, много странно наистина.
Вече закъсняваше за банкета…
Може би по-късно.
Конвоят се носеше през хиперпространството — осемнайсет военнотранспортни кораба и само два малки ескортиращи изтребителя.
Но никой не подозираше нищо за двете акули, прикрити в засада едва на осемнайсет светлинни минути от тях.