Най-лошото, когато подхващаш революция, помисли си той, е да не разполагаш с достатъчно квалифициран персонал.
Така че малкото неща, за които се бе сетил, вече бяха част от задействани и изпълняващи се планове. Пред погледа му изникна странна картина: огромна топка от угаснала материя от сърцето на пулсар. Увиснала от желязно въже. А Стен беше джудже, опитващо се да отбие удара на топката с перце в ръка.
Много добре, рече си той. Ще има ли и други подобни картини, които да го ободрят?
Имаше още една. Да е някъде далече, със Синд и достатъчни запаси от стрег. Да заминат за месец и повече.
Виж, тази последната наистина го ободри и той отиде да потърси другарите си.
Когато ги откри, установи, че си събират багажа.
Синд побърза да обясни. Вярно, че тя трябваше да говори от името на борите, но в действителност те бяха огромна бойна машина, която в голяма степен се командваше сама. А що се отнася до функцията й на телохранител, тя се припокриваше от гурките.
Освен това внезапно бе съзряла нови хоризонти и същевременно бе започнала да усеща ограниченията от това да се занимаваш с изтребване на други същества, пък дори и ако си водач на такива, които се занимават с това.
Синд продължи с обясненията — заинтересувала се от Антиматерия Две и смятала, че това е подходяща насока за нови изследвания. Тайният съвет бе положил доста усилия в издирването на това вещество, но не бе открил нищо. Тя смяташе да започне отначало, без да пътува до Първичен свят, за да не оставя следи.
— Кат’ чух в началото за туй — прекъсна коментара й Алекс, — зачудих се защо й е да се захваща, след като Тайния съвет не успя да се справи. Разбира се, Синд ми напомни, че няма по-добър начин да успееш в нещо, освен като се уповаваш на опита на предците си.
Синд взе думата.
Първоначалното разследване не бе довело до обнадеждаващи резултати, но тя се питаше дали само не са си губили времето. Беше се натъкнала на доклад за последните месеци от управлението на Тайния съвет, време, когато те бяха назначили специален енергиен цар — с титлата АМ2 секретар. Някой си сър Лагут, който изчезнал внезапно след поредната сбирка на съвета — среща, на която според слуховете се обсъждала кризата с недостига на АМ2.
— Е, нищо чудно да е станал, да е казал каквото мисли и да са го изгонили — подметна Стен.
— Може и така да е — съгласи се Синд. — Но преди това е бил отведен в крилото на Кайс.
Кайс. Извънземният специалист по изкуствен интелект, който също бе изчезнал малко след като Съветът бе повишил Пойндекс от неговия пост като шеф на „Меркюри“ до член на самия Таен съвет. За изчезването на втория също нямаше никакви обяснения.
Стен бе направил проучване в рамките на общата работа по разследването дейността на Съвета. Беше открил, че расата на Кайс е симбиотична и че действителният разум се осигурява от един паразит. С течение на времето паразитът консумираше своя гостоприемник, превръщайки го в немощен инвалид. Кайс, който бе в доста напреднала възраст, вероятно една сутрин е бил намерен да се взира бездушно в слънчевата светлина на прозореца, мърморейки „колко е ярко“, след което тихомълком е бил откаран на родния свят.
— Култът към Вечния император — заговори Синд — вярва, че Императорът е бил отведен, за да общува директно със Свещените сфери, каквото и да представляват те. Но да се съсредоточим върху това, с което разполагаме. Кайс, компютърен гений и неговият помощник, също специалист в тази област. И двамата се интересуват от АМ2. А, и още нещо. С изчезването на Кайс изчезва и цялата събрана от Съвета информация за АМ2.
— Хм — рече Стен, усещайки как в главата му се надигат тревожни сигнали. — Според мен докладът е бил обработван. Най-вероятно след завръщането си Императорът е наредил да се изтрие цялата налична информация и на нейно място е пуснал дезинформиращи сведения.
— Не е изключено — съгласи се тя. — Въпреки това смятам да отлетя за родния свят на Лагут само за да задам няколко глупави въпроса. Освен ако нямаш по-добра идея?
Стен имаше — но тя едва ли би помогнала за разрешаването на този проблем.
— И ти отиваш с нея? — Той погледна въпросително Алекс.
— Имам си други болежки, тъй че отговорът ми е едно голямо „неее“. Щот ми хрумна друга идея. Помниш ли, кат’ бяхме на Алтай и ти се изплаши, че не ти отвръщаше Императорът? След като Искра изтреби студентите?
Стен си спомняше. Много добре. Тогава се опитваше да се свърже отново и отново по специалната връзка с имперския дворец на Първичен свят. Отговаряха му, че Императорът е неразположен.
— Винаги съм си мислел — рече Стен, — че просто ме е избягвал. По някаква причина не се опитвах да открия какво всъщност е станало.
— Мда, ама може Императорът да не е искал да разговаря с теб, момко. Но знаеш ли, аз взех и проверих. На Първичен свят още имаме стари дружки, дето се пенсионираха по времето на „Богомолка“. И после се захванаха с частна охранителна дейност. Та открих край това нещо много интересно. Горе-долу по същото време, макар никой да не го е сверявал. Императорът е посещавал Земята. Без фанфари и прочее.
— Защо?
— Няма как да знам, ама са съмнявам да е ходил за риба. А, и още нещо за тоз същия период. По времето, когато Императорът е ходил, или не е ходил, за риба, някакви момци от един спецотдел са били пратени в имперското имение. Момците от звеното за обезвреждане на експлозиви.
Звеното за обезвреждане на експлозиви бе сапьорски отдел за противодействие. Защо ли Императорът ги е искал на Земята? Стен помисли малко, сетне кимна. Време беше да пратят някой на Земята, за да разбере какво е станало там.
Стен си припомни, че беше ръководил специален отряд за премахване на противници, чиято задача бе да атакува Тайния съвет на Земята по времето на една тяхна среща в дворец на брега на река Умква.
От десетте членове на групата Стен бе единственият оцелял. А те всички бяха дългогодишни служители на „Богомолка“, приятели и колеги.
Още едно място, подобно на Вулкан, със спомени за тежки загуби.
— Добре, ти отиваш — рече Стен. — Но ще търсиш ли нещо конкретно?
— Нямам идея. Първо ще се позавъртя да видя накъде ще ме насочи носът. Ще помоля сър Уайлд да ми отпусне кораб и пилот. Фали се, че има един много опитен, женка на име Хотско. Уайлд каза, че тя била доброволка. Което значи, че сигур в главата й нещо щрака. Та аз си поговорих с нея. Хубавка, ако си падаш по стройни сладурани с талийка, дет’ можеш я обхвана с една ръка. Винаги съм се опасявал да не стана твърде романтичен и да си хвана някоя такава. Само че как да повярваш, че женка кат’ тая Хотско, с нейната дълга коса и святкащи очички, ще се заинтригува от такъв кат’ мен?
Алекс беше назначил Марл, един от обучаваните лично от него агенти и борския полицейски специалист по разузнаване констабъл Паин като действащи офицери в неговия личен проект, програмата за залавяне на чужди агенти, която се осъществяваше с помощта на съгласилия се на двойна игра Хохни. Имперският агент бе видял светлината точно както Алекс бе предсказал пред Марл, след само няколко етапа в подземията на един от най-страховитите борски затвори.
— И тъй, надявам се всичко да мине по плана. Тръгвам. Ще ми пожелаеш ли успех, ще има ли целувка на раздяла?
Но вместо това Стен му наля прощално питие. Синд също се присъедини към тях.
Стен сподели с двамата опасенията си, че откакто е заел поста главнокомандващ, не смее да прекалява със стрега. Синд го потупа успокоително по бузата.
— Нали знаеш старата песен? — попита тя. — На бара замислен стоя, по всичко, що мърда, готов да гърмя.
Само ще си стоя на бара, помисли си Стен.
Как ли пък не.
От своя страна Айда също нарушаваше Правилото за водачество номер три, подпараграф Д: гледай да пръхтиш достатъчно дълго, докато куршумът попадне в целта. Стен бе решил да държи ромите в резерва колкото се може по-дълго и да ги използва за тайни разузнавателни операции и транспорт при нападенията с малки сили. Рано или късно те щяха да бъдат разкрити, но Стен се надяваше да получи от тях максималното, преди да станат известни като имперски врагове.