Имаше седем метра до затревената площадка долу и докато падаше, Алекс се завъртя, присви крака и използва зяпналото нагоре униформено ченге като трамплин.
Ребрата на ченгето изпукаха и той се задави в гъргорещ вик. Килгър рухна на колене, омекотявайки удара от сблъсъка. После се изправи, без да губи време или да изпуска Хотско, все така стиснал пистолета в ръка, и се втурна към близките шубраци.
Един АМ2 куршум експлодира в земята зад него — Килгър веднага определи, че го гонят хора на Императора, — завъртя се и без да си прави труда да се прицелва, пусна четири куршума към стаята, която току-що бе освободил.
После отново затича, криволичейки, към храстите.
По времето, когато ударният отряд от ченгета от Сан Франциско и агенти на Вътрешна сигурност се възстанови, бялото петно, представляващо голия Алекс Килгър, без изчезнало зад храстите.
Екнаха тревожни сирени, замигаха светлини.
Но от Килгър нямаше и следа.
Алекс спря да тича след около два километра. Предполагаше, че се намира някъде в края на голямата джунгла, близо до извивката на полуострова, където скитореха освободени или избягали от зоопарка тигри.
„Какво пък — помисли си той, — ако имат мерак, тигрите могат да си рискуват главите с нас.“
— Не съм в настроение да си губя времето — промърмори той. — Имам други планове за вечерта.
Дори Хотско, израснала в среди, в които законът никога не е бил на почит, бе шашардисана от станалото — особено от свръхчовешката бързина, с която бяха напуснали района на нападението. Но се постара да го скрие най-вече за да не се изложи пред Алекс.
— Предполагам — подхвърли тя уж нехайно, — че Империята най-сетне ни е влязла в дирите.
— Аха — потвърди Алекс. — Имаха уилигънове. Оназ митничарка ни е изпортила. Не й запомних името. Дали пък не беше Кембъл?
Изглежда, въобще не обръщаше внимание на факта, че и двамата са голи и единственото им снаряжение в свят, който можеше да се окаже враждебен към тях, бяха пистолетът и предавателят.
— Сега какво? — попита Хотско.
— Имаме две възможности. Първата е да намерим онез двете моми в „Ловдавс и Меркинс“. Няма да им мигне окото, кат’ ни видят таквиз голи. И можем да продължим, откъдето ни прекъснаха. Пазиш ли им картичката?
— Оставих я в хотела — отвърна Хотско. Шокът й бе започнал да се уталожва и положението дори й се стори смешно. — В хотела. Искаш ли да се върна за нея?
Алекс помисли малко.
— Не — рече той. — Туй беше само първо хрумване. Втора възможност. Ще се спуснем до пристанището и или ще отмъкнем лодка, или ще плуваме до острова с големите птички.
— Да плуваме? Аз не мога да плувам.
— Няма проблем, моме. Стига ти само една ръка — да плашиш акулите. С другата ще се държиш за мен. Нали знайш, че съм шотландец. Едва ли ще са повече от два километра до тъдява. Нямам търпение да се върна обратно в играта. Отиваме ли?
Той се поклони официално, подаде й ръка и я поведе на юг, към рибарското селце.
Флотски адмирал Андърс, имперски главнокомандващ на тактическите операции, следеше прогностичните действия на петте стенни екрана и на шестнайсетте монитора, подредени на бюрото му. Лицето му беше безстрастно, точно каквото според него трябваше да е лицето на опитен командващ в мигове на важни решения.
Не знаеше какво да мисли, след като от разузнавателния отдел го информираха, че той е първият, на когото представят тези сведения. В края на краищата все още съществуваше възможността Императорът да не се е шегувал, когато преди известно време заяви, че веднага щом проблемът със Стен бъде решен, Андърс ще бъде понижен да командващ на две гребни лодки в езеро на някоя забравена от бога планета. Наистина не би искал да допуска втора грешка.
Реши в началото да подходи със скептицизъм. Тъй като бе подреден човек, това бе начинът да изрази съмненията си.
— Дайте ми — рече той — три причини, за да повярвам, че тази система — Истрн — ще е отправна точка за следващия рейд на предателя Стен. И защо, според вас, следващата му цел ще е Ал-Суфи?
Шефрис, заместничката на Андърс и шеф на Отдела за разузнаване, се зачуди дали трябва да предостави три или шест причини, имайки предвид, че той бе задал два отделни въпроса. И в двата случая бе ужасно разочарована от началника си. Имаше три пъти по три причини.
— Първо: Ал-Суфи е един от трите най-големи центрове за разпределение на АМ2 в Империята. Второ: Стен вече нанесе удар на едно подобно депо. Трето: революционери с ограничени възможности като Стен…
— Не пропускай да казваш предателя Стен — прекъсна я Андърс.
— Моля за извинение. Предатели като Стен, които нямат кой знае колко кораби и жива сила, предпочитат да се съсредоточават върху подобни цели. Особено ако чрез тях могат да нанесат максимален ущърб на врага — моля, отново да бъда извинена. Терминът е „цел-панацея“. С други думи…
— С други думи — продължи вместо нея Андърс, — след като постигна някакъв жалък успех при Дюсейбъл, смята да го повтори при Ал-Суфи.
— Благодаря ви, сър. Не бих могла да го резюмирам толкова добре. Четвърто: Битката при Ал-Суфи\Дюрер, известна само като Дюрер сред масите, е една от най-големите победи на Императора по време на Таанската война. Ето защо ми се струва напълно логично, че Стен ще се опита да опетни този успех. Пето: Тъй като Стен, изглежда, не е бил на служба при Императора по време на Битката при Ал-Суфи\Дюрер…
— Добре — прекъсна я отново Андърс. — Убеди ме. За операцията ще са нужни три флота. Предупредете началник-щабовете. Ще ги запозная с плана веднага щом бъде подготвен.
— Три флота, сър?
— Именно. Искам с един удар да унищожа напълно бунтовниците. Нека всички моряци станат участници в този величав момент.
— Сър. Прогностичните стойности за успех са едва осемдесет процента, а и не съм правила анализ на това дали Стен — искам да кажа предателят Стен — ще ръководи лично рейда.
— Разбира се, че ще е там — отвърна нетърпеливо Андърс. — Аз щях да съм там. Ти също. — Той се усмихна. — Вечният император ще е много доволен от новината. Шефрис, когато приключим с предателя Стен, лично ще те повиша в чин.
Шефрис успя да прикрие задоволството си, козирува и излезе. Чудесно, мислеше си мрачно тя. А ако нещо се обърка, командир Шефрис, пригответе се да понесете цялата вина…
Стен подготвяше „рейда над Ал-Суфи“ и тъкмо определяше мястото за среща в системата Истрн, когато му предадоха на ръка съобщението от сър Еку с гриф „строго секретно“.
Той изруга, отиде да потърси дешифриращата машина, позволи да му проверят отпечатък от палеца и ретината, въведе личен код и прочее.
Сетне прегледа съобщението и приложения апел от Мар и Сен.
По дяволите! Помнеше добре тези две същества. И Хайнис, разбира се. Веселбата, градината и черната топка на фона на луната.
Нищо чудно, че безумец като Вечния император бе готов да подложи на мозъчно сканиране всеки, който е бил някога в досег с него.
Радваше се, че поне Хайнис се е измъкнала от мрежата. Но после се зачуди дали Императорът и неговият сатрап Пойндекс не са я разпънали отново и не са я уловили. И дали не са разширили търсенето, включвайки и обекти като Мар и Сен, след изпращането на тази „рекламка“. Ала третата и най-вероятна възможност беше, че хората от Вътрешна сигурност са разкрили жалките упражнения по криптография на Мар и Сен и са заложили там капан.
Първа реакция — мяташ се на седлото и отиваш да ги спасиш.
А сега да уталожи адреналиновия прилив.
Вече е над тези неща. Сега се е изправил срещу цялата Империя. Което, погледнато иначе, само по себе си е сложен начин за самоубийство.
Но има и други, които го следват. Носи отговорност за тях. Как тогава да си рискува задника, когато мнозина за вложили в него надеждите си?
Пък и няма да е първият път, когато ще изостави приятел, за да изпълни мисия.