Разбира се. Комуникаторът избръмча. Стен натисна копчето.
— Слушам.
— Мистър Килгър — докладва дежурният офицер. — Пътува насам. Ще е на място приблизително до час. Мисията е изпълнена. В момента държа с него постоянна връзка.
Стен понечи да отвърне, че ще разговаря с Алекс, когато пристигне, после се отказа.
— Кодиран сигнал?
— Разбира се, сър.
— Прехвърли го насам.
Екранът се изчисти. После там се появи Алекс, а до рамото му стоеше усмихната млада жена. Ах, да, помисли си Стен. Това трябва да е капитанът-контрабандист, която се съгласи да придружава Килгър на мисията до Земята. Стен погледна към приятеля си.
— Добре дошъл у дома.
— Благодаря, шефе.
— Без да се обиждаш, ама изглеждаш като парцал.
— Момко, радвам се, че се прибрах жив.
— Разкриха ли ви?
— Аха. Макар че не Императорът. По-важното е, че нося разни интересни вести. Ще трябва да почакат, докато се срещнем. Нещо важно да се е случило, додето ме нямаше?
Стен му разказа накратко последвалите събития. Предаде му и за посланието от Еку, Мар и Сен. Не му каза само за взетото решение.
— Ах — кимна Алекс. — И сега се чудиш к’во решение да вземеш, а?
Стен не отговори.
— Ще накарам „Виктори“ да е готов за излитане до ден, след кат’ се прибера.
Стен премигна.
Алекс се усмихна.
— Т’ва точно си мислеше, нали? За твойта отговорност и прочее?
— Нещо от тоя род.
— Да знайш, момко, може сред тез, дет’ те следват, да има и таквиз, които се интересуват от печалбата, ама повечето ти се радват на усмихнатото лице! И са готови да жертват живота си за теб и за приятелчетата си. Знаят, че и ти ще направиш същото за тях. Затуй си смятал да ходиш сам да вадиш онез горещи кестени от огъня, нали — да измъкнеш Хайнис и двете приятелчета?
Стен бе готов да признае, че според него това щеше да е най-глупавото решение на дадения етап. Ала, от друга страна, бунтът им сигурно бе обречен. Бяха пропуснали шанса си да свалят Империята. Защо тогава да не загине в пламъците на славата?
— Една поправка, мистър Килгър. Не ми е нужен „Виктори“. Стига ми само „Аойфи“ и една от онези борски машинарии. Няма никаква причина да се правя на Дон Кихот. Ах, да, ще са ми нужни също новинарски екип и няколко актьори. Трима да играят ролята на пилоти, двама на главорези и един със стоманени зъби. Некъпан и с вид на хахо. Всичките да са човеци. И към петнайсетина изплашени дечица. Така че чакам те колкото се може по-бързо при мен. Ще ми трябват твоите умения. И някой да пази крепостта, докато отсъствам и играя на сър Гуейн. Край на връзката.
Подготовката на новия план на Стен отне половин ден.
Все още смяташе, че го очаква неизбежна смърт, но поне нямаше да е начело на безсмислена, самоубийствена кавалерийска атака, размахвайки отварачка за консерви с дръжка от слонова кост.
— „Соуард“ контрол, тук транспортен кораб „Джулиет“. Вече в нормален космос, предавам координати… сега. Следвам търговска орбита Квебек Девет Седем. Очаквам инструкции за кацане. Край на връзката.
Ето как терорът пристигна на Първичен свят.
— „Джулиет“, тук „Соуард“ контрол. Получихме координатите. Предаваме данни за кацане… Моля, въведете данните и ни съобщете при напускане на вашата орбита Квебек Девет Седем. Край.
— „Соуард“, тук „Джулиет“. Изчакайте една… уф, май имам малък проблем с данните ви, контрол. Ще ни приземят в най-южния край на полето, нали?
— Точно така.
— Ще ви помоля за услуга, „Соуард“. Има ли някаква възможност да ни преместите по-близо? Карам цяла група хлапета, а те нямат търпение да огледат наоколо. А до терминала си е доста ходене. Може ли да ни уредите совалка?
— Тук „Соуард“. Няма проблем. Ще ви настаним точно до кулата. Изпращам новите данни. А за совалката… можем да уредим само платена. Да се свържем ли с превозвача?
— Тук „Джулиет“. Благодаря за разместването. И няма нужда от совалка. Дечицата не носят много джобни. От онези бедни ученици са.
— Прието. Може би бихме могли…
В този момент сигналът от „Джулиет“ прекъсна.
— „Джулиет“, тук „Соуард“ контрол. „Джулиет“, отговорете на повикването.
Статичен шум. Никакъв отговор. Диспечерът мигновено задейства аварийната програма.
— Говори кулата — рече той. — Имам приближаващ се кораб, с когото изгубих връзка в последния момент. По информация от пилота на борда карат деца. Останете в готовност.
Спасителните екипи се втурнаха към своите машини.
Диспечерът превключи на стандартната честота за авариен сигнал.
— „Джулиет“, тук…
— Кой говори? — нов глас от „Джулиет“.
— Тук „Соуард“ контрол. Идентифицирайте се. Това „Джулиет“ ли е?
Смях.
— Да. Да. Къде е копчето за видеосигнал? Ах, ето го. Започваме.
Екранът премигна, сетне показа нова, ужасяваща сцена. Това беше мостикът на „Джулиет“. Четири същества с пилотски екипи лежаха сред локви кръв. Пред самата камера се бе изправил мъж с изцъклени очи, облечен с мръсен, лекьосан комбинезон.
Зад него се виждаха двама също тъй отвратителни помощници. Всеки от тях държеше в ръцете си по едно гърчещо се дете, опрял нож в гърлото му.
— Видяхте ли каквото имаше за виждане? — попита облещеният мъж. — Сега. Искам да ми осигурите връзка с имперското телестудио. Веднага!
— Не мога да…
Мъжът даде знак и един от помощниците преряза гърлото на детето в ръцете си. Рукна кръв, чуха се писъци, малкото телце се свлече на пода.
— Вземи друго — нареди мъжът и помощникът сграбчи следващия юноша. — Видя ли това? Ние не си поплюваме. Казах да ни осигурите…
Диспечерът вече натискаше копчета.
— И гледай да побързаш — рече терористът. — Защото нямаме време за губене. Още няколко вратлета и…
Така започна драмата на „Джулиет“. Предаването продължи на живо от студиото на Кей Би Ен Ес О, но се излъчваше от временния планетен щаб.
Животът на Първичен свят замря, също както и оживената дейност на космопорта „Соуард“. Мъжът обяви исканията си.
— Трябва ми пряка връзка с Вечния император. Не някакъв жалък комуникатор. Лице в лице. Само той може да уреди въпроса. Да спре с нещата, които прави на семейството ми. И то по-скоро. Преди родата ми съвсем да се изкорени. Ако не настъпи промяна, кълна се, че ще пратя този кораб на пълна тяга право в шибания му дворец. Предайте го на Императора.
Беше сформирана група за спасяване на заложниците, която стоеше в очакване да получи нареждане за щурм на „Джулиет“. Имперският флот, патрулиращ в околностите, затвори подстъпите към Първичен свят. Бяха поставени в пълна бойна готовност всички системи на ПВО, готови да открият огън, в случай че „Джулиет“ се насочи към Императорския дворец.
Разбира се, не можеше да става и дума за среща на Вечния император с хората от борда на „Джулиет“. Никой не скланя глава пред терора.
Парламентьори се заловиха за работа, опитвайки се да накарат похитителите да се предадат. Но похитителите не отговаряха — единствената им реакция бе да повторят наглите си искания или от време на време да пратят по някоя заплаха.
Медиите бяха във вихъра си. История, която имаше в себе си всичко. Побъркани терористи. Хлапета в кадър, за пръв път, откакто бяха заловили детската филмова звезда Шърли Рич в легло с орангутан. Психолози коментираха събитията. Експерти се опитваха да определят от кой свят са пристигнали похитителите. Бойни кораби фучаха напред-назад в небето. Тайни сили маневрираха далече от камерите на репортерите, за да не бъдат показани в програмите. Служители на застрахователната компания „Лойд“ обясняваха какво може да се е случило с „Джулиет“, откакто бе изчезнал от имперска служба по време на Таанската война. Специализирани екипи за борба с тероризма бяха готови да изгубят живота си.
Но най-хубавото от всичко бе, че ставаше на живо.