— Да, Ваше Величество. Ще бъде изпълнено незабавно.
Императорът се обърна към Басийкър.
— Имам една молба.
— Каквото пожелаете, господарю.
— Искам да прегледаш всички членове и да отделиш най-запалените.
— Готови сме да дадем живота си за вас, господарю.
— Да… макар че винаги има такива, които са по-увлечени от останалите. Знаеш за какво говоря.
Басийкър кимна. Думата „фанатични“ остана непроизнесена.
— Нека те организират нещо като ядро. Решил съм да преминат през специална подготовка. Хората на Пойндекс ще се погрижат за това.
— Да, господарю.
— И да останат в готовност, докато се свържа с тях. А след това да действат незабавно и без колебание.
— Да, господарю. Имате предвид… някоя специална мисия? И сигурно ще бъде опасна?
— Да. Вероятно самоубийствена.
Басийкър се усмихна.
— Разбирам какви хора ви трябват.
Пойндекс потрепери. Нищо ново нямаше в това да се използват религиозни фанатици за убийци. Но представата за облещен култист с окървавен нож бе малко обезпокоителна. Той побърза да прогони образа. Колкото и страшна да бе идеята, в нея се таеше голям потенциал.
— Чудесно. Значи се разбрахме — отвърна Императорът. — А сега… ще помоля да ме оставиш…
Басийкър скочи на крака.
— Разбира се, господарю. Благодаря ви, че ми отделихте от безценното си време.
Тя отново падна на колене и три пъти удари главата си в пода.
— Да се свети името ви, господарю. Да се свети…
После си тръгна.
Императорът се обърна към Пойндекс. На лицето му грееше доволна усмивка.
— Невероятно. Те наистина вярват, че съм бог.
— Без никакво съмнение, Ваше Величество — потвърди Пойндекс, но инстинктът му за самосъхранение го сдържа да не отвърне с усмивка. — Вярата им може да е малко… детинска… но несъмнено е искрена.
Вечният император погледна към вратата, през която току-що бе излязла Басийкър.
— От устите на младенците — промърмори той. Сетне се пресегна и извади бутилка скоч от чекмеджето на бюрото. Наля си и отпи бързо. После пак си наля.
— Сега. От възвишеното към чистата, неподправена човешка глупост — заяви Императорът. — Имам оплакване от моя шамбелан относно теб.
Пойндекс повдигна вежди.
— Да, Ваше Величество?
— Изглежда, нещата, които те помолих да свършиш, са стигнали до него. Говоря за наградите. Та той трябва да подготви специална церемония. Церемония, която, искам да подчертая, трябва да е след не повече от две седмици.
— Много съжалявам, сир — произнесе привел глава Пойндекс. — Вината е моя. Всъщност едва ли нещо може да ме извини.
— Не знаеш колко си прав — изпръхтя недоволно Вечният император. — Може между нас да си говорим, че тези неща са незначителни, но, Пойндекс, във време на война медалите и отличията срещат добър отзвук сред обществото. Особено във времена като сегашните.
— Да, Ваше Величество. Съжалявам, Ваше Величество. Ще се поправя.
— Няма значение — рече Императорът. — Прати ми списък. Аз ще свърша това. — Той поклати глава. — Напоследък имам чувството, че върша сам всичко.
— Така е, сир.
Императорът сръбна от скоча и раздразнението му понамаля.
— Сигурен съм, че и ти си зает до гуша — продължи той.
— Въпреки това нямам извинение, сир. Но ви благодаря.
— Не бързай да ми благодариш — заяви Вечният император. — Защото имам още една доста голяма порция за твоята чиния.
— Да, сир?
— Мислих за нашия проблем със Стен. Доста щети претърпяхме заради него. Но само защото инициативата е на негова страна. И докато все още набираме скорост, може да ни създаде нови неприятности. Да изгради пред масите образа на герой и прочее глупости.
— Скоро ще се провали, сир — обяви Пойндекс.
— Не бих искал да разчитам на късмет или на грешките на други — възрази Императорът. — Трябва да му отнемем инициативата колкото се може по-бързо. Да го притиснем така, че да не знае какво да предприеме.
— Сир, не ми се ще да прозвучи, сякаш изразявам несъгласие, но силите ни вече са разтеглени до своя предел. И може би повече. В този момент дори резервите са на бойна нога.
— Ами намери още резерви — заяви Императорът.
— Сир… ако се случи нещо непредвидено…
Очите на Императора блеснаха.
— Сякаш не се случва! Стен ни изненадва с всеки нов ход. Удря ни от неочаквани посоки. Моите нови станции, депата за АМ2, финансовият пазар.
Пойндекс се ококори.
— Финансовият пазар? А аз мислех, че икономиката страда заради кризата. Как Стен би могъл да…
Императорът го изгледа презрително.
— Не ставай глупак. Това са все белези на партизанската война. Няма нищо случайно. Работа на Стен — и хората му.
— Разбирам… Ваше Величество — допълни Пойндекс, но очевидно все още не разбираше напълно.
Императорът изсумтя недоволно.
— Пойндекс, искам да си го набиеш в дебелата глава. Намираме се в крайно тежко положение. И ако не изгасим скоро огъня, нещата съвсем ще се влошат. Ясно ли се изразих?
— Да, сир.
— Добре. А сега погледни тук. — Императорът побутна встрани шишето с уиски и се надвеси над картата на Империята. Когато се приближи, Пойндекс забеляза множество кръгчета, кръстчета и стрелки, надраскани от Императора.
— Това са зоните, които по мое мнение са най-уязвими — заговори Императорът, като сочеше с пръст. — Най-вероятните места за следващите му удари. Можем да ги прикрием, ако прехвърлим Пета гвардейска от Солфи… после преместим флота при Бордбъч…
Пойндекс наблюдаваше с изумление как Императорът мести ръка по картата и променя дислокацията на своите сили.
И всеки път, когато пръстът му докосваше листа, стотици кораби и хиляди войници литваха между звездите.
В преследване на един-единствен човек.
Много по-късно, когато се прибра в уютния си малък замък в Аръндел, Пойндекс се замисли за положението, в което се намираше Империята.
Той натисна едно копче на бюрото и на централния екран в кабинета му се появи електронна версия на картата, която му бе показал Императорът: ситуационното табло. На много места мигаха тревожни лампи.
Пойндекс се зае да ги проверява. Гладни бунтове. Престъпни банди. Удари на отделни групировки. Хаос на финансовия пазар. Изпълнени с паника доклади на корпорации и непрестанни запитвания за още АМ2.
Лошите новини не се ограничаваха само до цивилния сектор. Атаките на Стен бяха отбелязани на много места върху картата. Както и декларации за война и независимост от немалко бивши съюзници на Императора.
Убити агенти, провалени операции и други неудачи на имперското разузнаване.
Друг на негово място щеше да бъде завладян от отчаяние. Но Пойндекс не беше като другите. Във всеки провал той виждаше нова възможност. Във всяко бедствие — скрито съкровище.
За кратко време Пойндекс беше научил много от Императора. Успехът изисква мащабно виждане и… търпение.
В този случай мащабното виждане принадлежеше на Пойндекс — не на Императора.
Докато облечените в черни униформи помощници сновяха из помещението, Пойндекс още веднъж прецени шансовете. И за пореден път стигна до извода, че Императорът греши. Вземаше твърде сериозно заплахата от Стен.
Всъщност Пойндекс дори смяташе, че без вниманието, което му отделя Императорът, Стен почти ще престане да съществува. Достатъчно бе да го игнорират. А вместо това Императорът вдигаше шум, разместваше флотилии и правеше Стен само по-привлекателен за враговете на Империята.
Анализът на информацията сочеше недвусмислено, че шансовете не са на страната на Стен. Силите му бяха нищожни, ресурсите — крайно ограничени, особено сравнени с огромната имперска военна машина.