Лицето на Килгър бе също тъй неподвижно.
— Сър — обърна се към Стен Фрестън, — всички вражески единици са унищожени.
— Много добре. Втори етап.
Четирийсет транспортни кораба, осигурени от загиновите и кал’гатейците, навлязоха в системата. Придружаваха ги десет борски бронирани търговски съда. Те се заеха да улавят и прибират всеки къс и отломък от имперски кораб, който засичаха на екрана. Или ги унищожаваха специални подривни звена, или изстрелваха по тях гоблини и лазерни откоси.
Поне не се налагаше да убиват всеки оцелял, когото откриваха. Не че имаше много. Космическата война не е по-милостива от морската, далече от сушата.
Пленените имперски войници получаваха медицинско лечение и после бяха транспортирани до една планета в покрайнините на звездния куп Лупус. На този забравен от всички, почти райски свят сега се доставяха редовно храна и медикаменти.
Но нищо повече, докато не приключи войната, който и да я спечели. Никаква поща, нито връзка със семейства и приятели.
Защото целта на това дълго преследване към пуста зона близо до NP0406Y32 бе един цял имперски флот да изчезне безследно.
Стен нарочно бе избрал района близо до NP0406Y32 за своята малка разплата. Всякакви първоначални съобщения за неговата атака щяха да са заглушени от пулсара и тактиката му даде отлични резултати.
Двайсет и шест бойни кораба, техният адмирал и екипажите — изчезнали.
Без никаква следа.
Това щеше да накара и най-храбрия войник да трепне.
И точно както Истрн бе организирал сцената на битката, така и NP0406Y32 щеше да е началото на една далеч по-обширна арена.
Статията се оказа реч, произнесена от Вечния император по време на тържествената церемония, посветена на завършващите една от най-престижните флотски академии и препечатана от „Флотско дело“. В речта си Императорът казваше, че в тези опасни времена новопроизведените офицери трябва да са готови както за големи изпитания, така и за още по-велики победи. И както винаги, тези от тях, които са в челните редици, ще бъдат наградени и повишени.
Втората новина обаче беше полузаровена близо до края на „Имперски времена“ — фиш, който нито един човек със здрав разсъдък не би преглеждал за развлечение, а само за да провери кого са повишили, наградили или преместили на нова служба.
Седем адмирали бяха решили да се пенсионират по-рано. И седемте, според анализаторите, бяха уважавани, но вярващи в принципа на командване чрез внимателен анализ на бойната ситуация и дистанционно управление, вместо чрез благородно позиране от разкъсан от ракети мостик на кръстосвач.
В следващата статия се разказваше за пускането на новия свръхкръстосвач „Дюрер“. Бе му оказана специалната чест да бъде избран за команден кораб на Вечния император. Команден кораб — отбелязваха анализаторите. Не яхта или личен транспорт.
Всички тези малки статии бяха публикувани в специализирани фишове.
По-голяма бе водещата статия в „Имперски времена“. Говореше се за спешно събиране на всички имперски бойни флотове. Бяха определени само шест И-месеца за подготовка на единиците.
Последното съобщение също привличаше вниманието. С фанфари и шум се обявяваше, че Вечният император бил помолен от флотски адмирал Андърс и останалите генерали от Имперския щаб да им помогне с безкрайната си мъдрост и опит за окончателната разправа с бандита Стен.
Бунтовниците бяха принудили Императора да напусне своя бункер.
Сега той бе уязвим.
Следващата стъпка на Стен бе да удари в самото сърце на Империята и на Вечния император.
19.
Нарасналите флотове на бунтовниците се събраха в междузвездната пустош, близо до една чудовищна по размери завихряща се галактика. Пустош — но пустош твърде близо до Първичен свят и сърцето на Империята.
Имаше хиляди кораби. Загинови. Кал’гатейци. Хонджо. Бори. Кораби на други същества, култури и светове, дори на звездни купове, за които Стен не беше чувал. Цели неизвестни народи се бяха присъединили към силите на бунтовниците. Ескадрили дезертираха вкупом. Отделни кораби, в някои случаи отделни същества, бяха намерили свой начин да се доберат дотук.
Понякога Стен се питаше какви са мотивите им. Злато? Богове? Слава? Или, в по-редки случаи, неспособност да търпят несправедливостта, желание да видят края на тиранията в Империята. Трябваше да минат столетия, преди чукът най-сетне да изгуби своя кадифен калъф.
Индикаторните светлини в тактическата зала на „Виктори“ сега показваха флотове, вместо отделни кораби.
Но все още по-малко от една десета от Империята бе обхваната от бунта.
Стен смяташе, че дори това може да се окаже достатъчно.
Бяха разпратени заповеди. Бунтът трябваше да се пренесе в сърцето на Империята, да бъде организиран щурм на самия Първичен свят. Преди да нападнат столицата, имперските флотове несъмнено щяха да се опитат да ги спрат.
И това, надяваше се Стен, ще е последната битка.
Истинската цел не беше Първичен свят, а флотовете. Изгуби ли Империята способността да се защитава, както Първичен свят, така и останалите светове щяха да бъдат атакувани, завладени или изолирани и игнорирани.
Което — по негово мнение и по мнение на анализаторите — щеше да е съвсем близо до пълна победа във войната. Компютърните изчисления показваха 61 процента шанс за Стен да спечели. Очакваните загуби достигаха 35 процента от силите на бунтовниците.
Но, изглежда, поне засега нямаше мирна алтернатива за разрешаване на конфликта.
Така да бъде.
— Значи предателят се е раздвижил — произнесе Вечният император. Привидната усмивка напусна устните му.
— Да, сир — кимна адмирал Де Корт. — Точно както предположихте и както сочеха прогнозите. — Де Корт бе един от седмината адмирали, сочени в „Имперски времена“ като поискали ранно пенсиониране. Ала в действителност той бе назначен в таен генерален щаб, който трябваше да действа под прякото ръководство на Вечния император.
Делото им, разбира се, щеше да бъде запазено в тайна. Нито един от седмината не би бил толкова нетактичен да заяви, че унищожаването на Стен е станало не благодарение гениалната тактика на Вечния император, а на него и останалите.
Те не бяха нито нетактични… нито склонни към самоубийствени действия.
Ала, изглежда, адмирал Де Корт не беше доволен от развитието на събитията.
— Какво сочат данните? — попита Вечният император.
— Петдесет и един процента шанс за победа на Империята.
— И това е всичко? — попита изумено Императорът.
— Да, сир. Твърде голяма част от бойните ни сили нямат нужния опит или са събрани сравнително скоро.
— Наредих тайна мобилизация преди месеци.
Де Корт мълчеше. Дори самият Император не би могъл да строи кораби с подобна бързина.
— Очаквани загуби?
— Доста над седемдесет процента.
Дълго мълчание.
— Приемливо.
Де Корт облиза устни. Като най-дипломатичен, беше избран от останалите адмирали, за да контактува с Императора.
— И още нещо, сир. Според едно от другите прогнозни изчисления шансът Стен да загине по време на битка наближава осемдесет и два процента. Както и вашият…
Императорът мълчеше.
— Сир?
Все още нищо. После:
— Благодаря ви. Свободен сте.
Патрулни катери, после разрушители, после леки крайцери се срещаха между галактиките в жестоки стълкновения. Кораби изстрелваха ракети, понасяха удари, избухваха и преставаха да съществуват.
Сблъсъците бяха далеч по-кървави, защото бяха неочаквани.
— Значи онзи копелдак ни е заложил капан — просъска Стен.
— Не бих го определил точно така — отвърна Фрестън — Но Императорът не стои на едно място, за да ни чака.