Той се прибра на Ганимед и се скри дълбоко в бункера си. Намираше се на голяма дълбочина под имението му. Тук би могъл да преживее всякаква атака, дори от пряко попадение на водородна бомба. Сега вече можеше да проследи събитията и да се забавлява. Всеки искаше да се качи на неговите кораби. Беше изработен гигантски списък на чакащите, въпреки цената на услугата.
Неговите конкуренти не можеха по никакъв начин да издържат на подобна надпревара. Все едно Ричардс току-що бе обявил откриването на парната машина, докато съперниците му още предлагат велосипеди. Въпреки това компанията бе засипана от съдебни искове. Адвокатите трябваше да запретнат ръкави.
Чрез своите правни съветници Ричардс отправи ново послание. Обяви, че, разбира се, не носи вина за нищо, но е готов да се уповава на мъдростта и справедливостта на съдилищата. За съжаление междувременно ще се наложи да преустанови транспортните полети до всеки град, област, страна или свят, където към него са предявени съдебни дирения.
Това незабавно му спечели поддръжници. Повечето от тях идеха от компании, които зависеха от постоянния транспорт на стоки. Всички негови конкуренти в транспортния бизнес обаче скоро просто престанаха да съществуват.
Сега дойде време на сцената да излезе тежката артилерия. Самите правителства. Те виждаха в Кеа Ричардс заплаха. Поискаха да сподели знанията си за тази чудна машина с всички останали, заради доброто на човечеството. Ричардс отказа. Човечеството, заяви той, ще печели достатъчно добре и от „Клайв, Анон“. Бяха издадени заповеди за арестуването му. Една от тях дойде от незабележимата провинция Рус, друга от Синалоа, все места, където с пари и власт можеше да се купи всичко. Адвокатите на Кеа информираха съдилищата, че Кеа не възнамерява при никакви обстоятелства да се яви там, тъй като не биха могли да гарантират живота му.
Добре тогава, ще бъде арестуван на Ганимед и екстрадиран. Неизвестна организация била готова да предостави свои въоръжени части. На този етап бесовете, погнали Кеа, установиха, че кредитите, инвестирани от него в ганимедските политици, са били похарчени добре. Политиците заявиха поддръжката си за Ричардс и той остана на свобода. В капана — поне засега — на малкия Ганимед. Но какво от това, след като имаше достъп до своите кораби, а чрез тях до всяка точка на галактиката. И на много други галактики.
Правителствата предприеха следващата стъпка. Предложиха конфискация на корабите му. Някой посочи, че няма да е никак лесно да бъде пленен кораб, който надхвърля по параметри всички използвани понастоящем летателни средства. И как, по-точно, предлагаха да бъде извършено това в открития космос? Постепенно бюрократите бяха принудени да се съгласят, че „Спри, в името на закона“ изглежда малко нелепо между планетите, а какво остава между звездите. Носеше се слух, че някой ги е подпомогнал финансово да вземат подобно решение.
Появи се ново предложение — да въоръжат корабите на отделните държави. Думата отново взеха адвокатите на Ричардс. Те припомниха, че според международното право никой не може да извършва военни действия и изследвания в космоса. Второ, и което бе по-важно, корабите на Кеа вече бяха въоръжени. Това беше факт — Кеа бе закупил няколко малки лунни шлепа, беше ги оборудвал с АМ2 двигатели, бе поставил в носовете им бойни глави и дистанционни детонатори и бе адаптирал за управлението им стандартни роботи от комерсиалните линии. Всеки от неговите звездни кораби получи по една от тези гигантски ракети. Сега вече те бяха оборудвани със зъби като акули. Освен това звездолетите получиха зенитни оръдия, монтирани в товарните хангари.
Какво пък — не се предаваха противниците — корабите му ще бъдат арестувани, когато се приземят на планетите. Адвокатите на компанията припомниха хладно, че ако в някой град бъде издадена подобна заповед за арест, той и областта му мигновено ще влязат в черния списък. Всяка употреба на сила ще доведе до печални резултати. Усилията да се заобиколи законът пък щяха сами по себе си да се сметнат за противозаконен акт. На силата щеше да бъде отговорено със сила. Възцари се неспокоен мир. Той бе подпомогнат и от слуховете, че звездолетите на Ричардс били минирани и при опит за похищение щели да се взривят.
Изглежда обаче имаше и такива, които не вярваха. Защото, докато един от корабите на Ричардс очакваше разрешение да стартира от космопорт Иксион — на най-развития свят на Алфа Кентавър, — корабът, космопортът, както и част от града внезапно изчезнаха, погълнати от страховита експлозия. Враговете на Ричардс веднага опитаха да се възползват от това — ето, двигателите му са несигурни и употребата им трябва да бъде забранена, а самият Кеа — изправен пред съда. Кеа бе разтревожен не на шега, но в този момент се появи аматьор радиолюбител с интересен запис на разговор между кораба и диспечерската кула. По време на разговора се чуваха викове, възгласи, възражения, накрая изстрели и после тишина. Критиците получиха поредния си урок. Но това бе предупреждение и за Кеа.
Стараеше се да преглежда лично списъците с наетите от компанията служители и да задържа само абсолютно лоялните и тези, които бяха квалифицирани в някои редки области. Най-верните си последователи използваше за лична охрана и обезопасяване на имението. Други бяха включени в специализирана група за издирване и убийства. Пратиха ги да търсят тези, които бяха наели похитителите. И ги намериха — жената и нейния син, стоящ на кормилото на „Космически пътища“. По някакъв необясним начин един гравивлекач изгуби контрол и падна върху частно имение на изолиран, малък егейски остров. Без оцелели наследници, „Космически пътища“ започна да губи позиции. За да е сигурен, че бароните разбойници и техните главорези са получили посланието, Кеа нае още хора за охрана. Тези имаха нова задача — да опазват неговите космонавти. Всеки, който дръзваше да влиза в пререкания с екипажите му, независимо дали се хранеше от ръката на бароните, или бе обикновен уличен престъпник, бе залавян и подлаган на „грубо превъзпитание“.
Кеа закупи още корабостроителници и поръча нови кораби, които също полетяха към звездите. Поръча и кораби за охрана на човешките планети. Това бяха бойни кораби с АМ2 двигатели, въоръжени с ракети, лазерни и зенитни оръдия — бронирани патрулни катери, които ескортираха лайнерите и шлеповете, докато маневрираха около обитаемите светове. На правителствата може и да беше забранено да строят бойни кораби, но в споразуменията не се казваше нищо за частните компании, по простата причина, че преди откриването на АМ2 двигателя, космическият, или звездолетен, кораб, построен за военни нужди, щеше да е огромно прахосване на средства. Кеа отделяше голяма част от времето си да обмисля нови средства за въоръжение. Един от инженерите му, на име Робърт Уили, предложи да облекат микроскопична частица от АМ2 с кожух от Империум X, превръщайки я в експлозивен куршум. Освен това смяташе, че ако този „куршум“ бъде достатъчно малък и се използва последно поколение свръхмощни преносими лазери, няма опасност АМ2-куршумът да се „възпламени“ от лазера. Припомняйки си мрачно за Алфред Нобел, чието изобретение било предназначено да носи полза на човечеството, и за ефикасността на ужасяващите за времето си „динамитни оръжия“, Кеа прехвърли на Уили собствен научен екип и му позволи достъп до работа с Антиматерия Две.
В последно време медиите и новинарските емисии, следвайки обществените настроения, вместо да създават такива, бяха започнали да обявяват Кеа Ричардс за освободител. По-велик от Едисон, по-велик от Форд, по-велик дори от Маклийн. Кеа знаеше, че не се приближават и на миля до истината, макар всичко това да звучеше като брътвежи на мегаломан. Те все още не си даваха сметка за истинските мащаби на текущите промени, за характера и големината на социалната революция. Но скоро щяха да го осъзнаят.
Всичко вървеше на пълна мощност. Кеа се безпокоеше, защото знаеше какво ще последва и не беше сигурен дали ще съумее да попречи на следващия опит да бъде лишено човечеството от звездите.
Може би отрядът за нападение бе забравил за светлината от Юпитер и разчиташе на прикритието на тъмнината през цялата нощ. А може би това не ги интересуваше. Но когато нападнаха, все още се смрачаваше и Юпитер висеше отгоре като огромен, запален абажур. Това бяха отлично обучени командоси, подготвяли се в пълномащабни макети на имението на Ричардс, или най-малкото изучавали подробни записи.