Кеа дори не забеляза вълнението на журналиста. Беше твърде зает. Беше пратил кораба, под тягата на двигателите „Юкава“, право към метеора. Всъщност кой метеор? Сега там имаше само облак отломъци. От кораба на Кеа, естествено, не бе останало нищо.
Кеа се заслуша в гласа на Нанси. Не знаеше, че думата герой може да има толкова много синоними. Усмихна се. Този път наистина бе поне малко герой. Галактически герой, помисли си натъжено. Сега вече си имаше прозвище. Скитника му бе осигурил прожекторите и сцената за неговата грандиозна поява. Оставаха му само фанфарите. Почти знаеше какво ще бъдат те, макар да не беше сигурен още кой ще се появи, за да ги надуе.
27.
Единият беше министър-председател на общността. Вторият — бизнес дама, член на управителния съвет на две хиляди фирми за производство на биочипове. Третият представляваше Големите пари. Той контролираше лихвата върху електронното прехвърляне на финансови средства. Последният беше профсъюзен водач на три континента.
— По-голямата част от военните са на наша страна — поде водачът на профсъюзите. — Останалите ще ни подкрепят, ако сключим сделка.
— Невероятно е колко са предвидими генералите — подхвърли Кеа.
— Освен когато ги е страх да не влязат в обсега на медийното внимание — посочи министър-председателят. — Колкото и да ги уверяваме, че няма да стане. Все пак благоволиха да пратят пожеланията си за успех.
— Както казах… предвидими — кимна Кеа.
— По-важното е, че са с нас — рече Големите пари. — Мистър Ричардс, знаете, че нямаше да сме тук, ако всеки от нас не си бе написал домашното.
— Проблемът е — рече бизнес дамата, — че изборите съвсем чукат на вратата. Нямаме много време. Трябва да разберем още сега дали ще бъдете нашият избраник.
— Ще бъда искрен с вас — отвърна Кеа. — Хората от другата страна също ме потърсиха.
Профсъюзният лидер се разсмя.
— Мистър Ричардс, нали не си мислите, че не го знаем? — попита той.
— Ние не сме аматьори — потвърди Големите пари. — Дойдохме с готовност да увеличим значително размера на нашето предложение.
— Мисля, че ще е най-добре да спрем дотук — рече Кеа. — Докато ви обясня моята позиция.
— Слушаме ви — рече профсъюзният лидер.
— Ще ви кажа същото, което казах и на тях. Нямам нужда от всичко това. По-богат съм, отколкото бихте могли да си представите. Аз съм на четирийсет и седем години. Напоследък започнах да мисля за оттегляне. Да си отдъхна на лаврите, ако мога така да се изразя.
Бизнес дамата изръкопляска.
— Прекрасна реч. Бихме могли да я използваме в началото на кампанията.
— Представям си заглавията в емисиите — кимна премиерът. — Герой, спасил цивилизацията, отказва предложения на благодарната общественост.
— Именно — кимна профсъюзният лидер. — Ще поиграем една-две седмици на тази струна, а после вие ще се съгласите скромно, за благото на обществото. Това ли сте намислили, мистър Ричардс?
Кеа се разсмя.
— Другите ми вярваха малко по-дълго от вас, хора — рече той.
— Затова ние сме номер едно — посочи Големите пари.
— Номер едно… но без кандидат — подсмихна се Кеа. — Което ви поставя в една лодка с конкуренцията. При тези рейтинги ще сте с равни резултати преди финала. А дори и да победите… Федерацията е в смут. Ще трябва да чистите оборите. Как ще го сторите? Какви са великите ви идеи?
Настъпи мъртвешка тишина, но Кеа не беше завършил.
— Сегашното състояние на Федерацията не е цветущо, приятели — рече той. — Икономиката ни е в разруха. Имате поне двайсет разнокалибрени войни. Глад. Суша. Индустрията е в застой. Инфлацията расте с умопомрачителни темпове. Лихвите са скочили до небето… ако намерите от кого да заемете пари. Но като подминем всичко това, дами и господа, изглеждате в отлично състояние.
— И все пак вероятно имате интерес за срещата с нас — посочи профсъюзният лидер. — Инак нямаше да си правите труда да ни приемете, ако разбирате за какво говоря.
— Разбирам — потвърди Кеа.
— Което отново ни връща при цената — намеси се Големите пари.
— Какво бих могъл да поискам? — повдигна рамене Кеа. — Имам АМ2. А това означава, че вече контролирам всичко — от звездите надолу.
— Вие ни кажете, мистър Ричардс — рече водачът. — Какво искате?
Кеа им каза. За разлика от първата група, тук нямаше възражения. Нито преговори.
Сделката бе сключена незабавно.
Това беше един сравнително полегат хълм, покрит с гъсторастящо, подобно на лишей растение. Виолетовите му пъпки изпускаха омаен аромат в здрача. Кеа вдъхна от него, докато се изкачваше нагоре по хълма — сам, с изключение на неизменната охрана, разпръсната около него. Той спря да си почине в подножието на върха, като дишаше на пресекулки.
Обърна се, за да огледа лагера. Циничният хлапак в него се разсмя. Лагерът се състоеше от неговата лична шатра — висок два етажа павилион от златист плат — и повече от шейсет малки палатки на обслужващия персонал, охраната и антуража. Кеа изпръхтя. Бяха представили пред обществеността това пътуване като обикновен излет. Заслужена почивка за президента на Федерацията. Един новооткрит свят, наречен на него, в системата Тау Сети. Сега се бе озовал в светлината на прожекторите.
— Не е ли съвсем естествено — говореше коментаторът, — че този обикновен човек, човек като всеки един от нас, президентът Кеа Ричардс… търси отдих сред звездите.
— Повечето анализатори намират нещо символично в това пътуване — посочи друг. — Благодарение на Кеа Ричардс нашата цивилизация разшири границите си към далечните светове. Сега президентът Ричардс ни напомня, че има още светове за завладяване. Бъдещето ни е една несвършваща граница.
Пътешествието до Тау Сети бе поредният камък в легендата, която Кеа изграждаше от десет години. Легендата за обикновения човек. За човека, чийто успех е дело на собствените му ръце. За грижовния водач, който винаги търси начини да създаде по-добър живот за всички.
Част от това дори бе истина.
За десет години той бе създал търговска империя, по-голяма от всички досегашни. Нови идеи и финанси пробудиха промишлеността и тя започна да бълва стоки, които бяха достъпни за всички. Огромни земеделски комбинати осигуряваха разнообразие и изобилие от храни. Науката и изобретенията процъфтяваха. Звездни сонди достигаха в далечни краища на вселената. Тераформиращи инженери работеха на множество планети като Порт Ричардс — добавяйки обитаеми земи за Федерацията. Дори изкуството бележеше неспирен възход в тази атмосфера на подем. Никой не би дръзнал да отрече, че зад всичко това стоеше Кеа Ричардс. И горивото за тази огромна машина, разбира се, беше АМ2. Ричардс бе организирал роботизирана доставка на жизненоважната субстанция. Без каквато и да било възможност някой да научи откъде се взема.
Естествено имаше и врагове. Много врагове. Кеа забеляза, че един от пазачите пред него се навежда и търси мини и капани в района отпред. Беше разделил противниците си на три групи: идеалисти, жадни за печалба и безумци. Идеалистите Кеа отхранваше. Особено слабите. Свободните спорове и смелите изявления създаваха привидност за демокрация. С алчните си сътрудничеше или ги мачкаше. Що се отнася до безумците… Кеа забеляза, че двама от пазачите вляво оглеждат района с вдигнати за стрелба оръжия. Е, за тях не можеше да се направи много. Освен да бъдат лекувани.
Интелектуалната страна на Кеа настояваше, че за десет години е постигнал чудо. Фалзур се оказа песимист с прокламацията си, че АМ2 ще преобърне познатия свят. Под контрола на Кеа Ричардс АМ2 бе преобърнала света наопаки. Но той си даваше сметка, че ако спре сега, ще бъде обречен. Баргета и другите като тях отново ще уловят юздите и всичко ще потъне в следващата стагнация. Някои от старите фамилии все още се крепяха на Земята. Това бяха алчните, които Кеа хранеше. Беше им оставил технически изостаналите фабрики и заводи. Нека продължават да замърсяват планетата. Всеки ден стотици нови емигранти се отправяха към космопортовете, за да се качат на кораби, подхранвани от антиматерията на Ричардс. Да избягат от хаоса и мизерията към новите светове и възможностите, които предоставяха.