— С удоволствие. Тоалетната е зад вратата на библиотеката — посочи мис Очио.
Синд отвори вратата и пристъпи вътре. В същия миг хвърли дребен предмет на масата отпред, затвори очи, приведе се и се прикри от ослепителния блясък. Очио имаше време само колкото да повдигне вежди и после гранатата избухна. Тя рухна на пода. Щяха да минат два часа, преди да се свести, но нямаше да помни нищо от случилото се.
Синд нагласи жената на пода. Беше сигурна, че не носи в себе си индикатори за жизнените функции, които да задействат аларма. Провери го, като няколко пъти се блъска неволно в нея. Нямаше дори паникбутон. Синд я придърпа към една от кушетките.
Два часа…
С изваден пистолет, приведена, тя се промуши през вратата към вътрешността.
Погледна към вратата на библиотеката. Може би. Според сведенията в компютъра на Кайс, получени от друг от имперските библиотекари, тя се командваше от две системни оперативни станции. Едната за централната станция на библиотеката, другата, заключена с код, осигуряваше достъп до определени поверителни файлове. Предназначени само за Императора.
Ако има време, може би ще се опита да надникне вътре. Ако има време.
Тя се изкатери по стълбите, игнорирайки гравиасансьора, да не би да задейства някоя друга аларма, и се насочи към горния етаж. Съдейки по думите на Очио, там трябваше да е най-интересната част.
При разузнавателното прелитане над сградата не бе забелязала нищо, което да наподобява антена. Така че ако имаше такава, щеше да е или в стаята под покрива, или под стрехата. Какво пък, намръщи се тя. Няма да е първият покрив, под който пълзи. Стига да не я забележат хората от външната охрана — по време на полета ги бе видяла да кръстосват околността.
Тя прекоси горния етаж на къщата, проверявайки всичко с бързината и умението на опитен специалист по охрана. Чисто… чисто… чисто…
Стаите изглеждаха съвсем невинно — бяха обзаведени така, сякаш очакваха всеки момент да се появи многолюдното семейство Шахряр и тяхната прислуга.
Чисто. Ярко. Блестящо.
Синд надзърна в поредната стая — беше малка и тясна, вероятно за някоя прислужница на етажа, огледа се — отново нищо интересно — и понечи да отстъпи назад…
Спря миг преди да затвори вратата.
Погледна наляво и надясно по коридора. Към стълбите. Човекът, проектирал този етаж, е бил или пиян, или некомпетентен. Ако не бе така, значи тя нищо не разбираше от геометрия. Отново вътре. Не — стаята наистина бе твърде малка за предполагаемото пространство около нея. Само дето…
Тя пристъпи към вратата на банята. Беше заключена. Извади два от „необходимите инструменти“ от чантичката си. С първия сканира вратата и дръжката. Малкият „търсач на бръмбари“ й съобщи, че във вратата няма монтирани сигнални устройства. Вторият инструмент изучи ключалката, избръмча тихо и тя изщрака. Синд натисна дръжката и влезе.
Еврика.
Комуникационната станция бе богато оборудвана и напълно автоматизирана. Синд се зае да я изучава така, както я бе учил Фрестън. Самата тя не беше специалист по комуникациите, но контролната програма, свързана със скритата някъде другаде в къщата антена, със сигурност бе предназначена да получава кодирани сигнали отдалече.
От някое място, вероятно предназначено за скривалище на Императора.
Прегледа мощния предавател. Беше автоматичен и тя се боеше да не обърка нещо. Най-вероятно бе поставен да излъчва сигнал „Не идвай тук“, в случай че истинското предназначение на къщата бъде разкрито.
Надяваше се, че е намерила това, заради което бе дошла. Беше се погрижила да не оставя следи и отпечатъци, за последното бе покрила пръстите и ръцете си със специална микроизолация. След като се огледа още веднъж, затвори вратата зад себе си.
Сега идваше най-трудният момент.
Все още й оставаше около час и досега не бе чула тревожния сигнал на алармата. Ако се наложи, винаги би могла да се върне и да „приспи“ Очио за още два часа.
В преддверието нямаше никого. Синд отвори вратата на библиотеката. Беше истинска галерия, със сводести стени, издигащи се до покрива. По рафтовете прилежно бяха подредени фишове, книги и списания. Стен сигурно би харесал библиотеката, рече си тя.
Огледа се за някакви признаци на живот. Нямаше.
Продължи навътре. Близо до вратата бе едната командна станция. Тази на Очио. Въпросът бе къде е втората, от която могат да се преглеждат секретните файлове.
Забеляза, че през стената минават кабели — някой, изглежда, се опасяваше от прехвърлянето на информация по недиректен път.
Синд напусна библиотеката и влезе в съседното помещение.
О, каква радост, помисли си тя, когато погледът й се спря на компютърната станция. Приближи се и седна на столчето пред пулта. Докосна тъмния екран и той се озари.
АКТИВАЦИЯ. МОЛЯ, ВЪВЕДЕТЕ ДАТАТА И МЕСТОНАХОЖДЕНИЕТО.
Синд помисли малко и затрака с пръсти по клавишите.
Въведе датата и ШАХРЯР.
ОПЕРАТИВНА СИСТЕМА ЗАРЕДЕНА. ВЪВЕДЕТЕ ПАРОЛА.
По дяволите.
Хм… Император. Не. Империя. Не. Чакай малко.
ВЪВЕДЕТЕ ПАРОЛА. ИМАТЕ ТРИЙСЕТ СЕКУНДИ ДО ЗАДЕЙСТВАНЕТО НА АЛАРМАТА.
Името изскочи само в главата й. Тя отправи една кратка молба и написа:
РАШИД.
ПРИЕТО. ИМАТЕ ПЪЛНИ АДМИНИСТРАТИВНИ ПРАВА.
Как ли пък не. Нима беше толкова лесно? Но:
ЗАПИТВАНЕ ЗА КООРДИНАТИ. ПРЕДАВАТЕЛ ДО ПРИЕМНИК ШАХРЯР. МОЛЯ, ИЗЧАКАЙТЕ.
Замига светлинка.
Вътре съм, помисли си тя с нарастващ възторг, и в този момент през вратата нахлуха двама охранители. Носеха противогази и бронирани жилетки, но това нямаше особено значение, тъй като Синд ги простреля за миг под лицевите стъкла, прати още два куршума в екрана на лъжливия компютър и се хвърли към вратата.
Претърколи се отвън, сетне повали притаилия се зад вратата охранител и стреля два пъти към друг, който се качваше по стълбите. Не уцели, но със сигурност го изплаши до смърт.
Сега вече се нуждаеше от тежка артилерия. Пъхна пистолета в колана си и взе пушката на убития охранител — имперски уилигън. Премести превключвателя на автоматична стрелба и прати един откос към вратата на библиотеката.
Сега вече алармите завиха с пълна сила и отекнаха изстрели. Синд мярна нечие лице да надзърта иззад ъгъла. Пусна един откос нататък, с втори разби огромния прозорец и се хвърли през този току-що създаден изход.
Също като в началните курсове за подготовка, помисли си развеселено тя, докато се търкаляше в храста долу, а около нея свистяха куршуми.
Тя отвърна яростно на огъня. Принуди ги да залегнат, да търсят прикритие. Или поне да се замислят, в края на краищата може и да са имперски войници, но рефлексите им са малко забавени… и къде, по дяволите, са ключовете от колата?
Намери ги… шмугна се на предната седалка и ги постави на таблото… СТАРТ… ГЕНЕРАТОР НА СКОРОСТ… САМОПРОВЕРКА… Хайде, точно сега нямам време за подобни глезотии… ето… ГОТОВНОСТ…
Пълна мощност, вертикален старт, в този миг вратата и част от таблото изригнаха от преки попадения. Гравиколата се стрелна напред по павираната алея, към затворените врати, а тя се изтърколи навън, прелетя три метра във въздуха, удари се в тревата, преметна се и се притаи зад някакъв храст, подстриган така, че да наподобява животно, после хукна приведена, използвайки каквито прикрития виждаше пред себе си.
Гравиколата изригна в пламъци, на десетина метра преди външната порта и на петнайсет във въздуха — копелдаците вероятно бяха вградили някаква противосамолетна система в проклетата врата. Сетне се стрелна надолу и рухна на подстриганата морава.
Оградата… още не… почакай малко, жено…
Хайде, скапана гравикола…
Експлозивите, оставени предвидливо от нея в жабката, изригнаха, поваляйки с взривна вълна портата и каменните колони от двете й страни.
Сега вече ставай. Бягай.
Точно като в онези курсове за подготовка, помисли си отново тя. Приближаваш стената, поставяш пушката отгоре, прехвърляш се, падаш, претъркулваш се, стреляш.