— Особено в нашето време — кимна Ник.
Муса го гледаше озадачен.
— Абе, ти да не го познаваш?
Ник махна с ръка и излезе.
7.
Майко мила, това, което бе сънувал, бленувал, мечтал, бълнувал, молил, кълнял, искал с неистова страст, се бе сбъднало! Караразбойников бе някъде тук! Може би на километри, може би на една ръка разстояние! „Господи, благодаря ти!… Господи, върни ми Мария, върни ми слънцето и ще ти построя черква!“ — молеше се Ник и караше колата като сляп. Спря пред блока, качи се като дрогиран по стълбите.
Седна пред компютъра. Посегна към неначената бутилка, но размисли. Трябва да е със свежа глава… Не трябва да прави грешни ходове. Не може да си позволи да изтърве Караразбойников…
И така, оръжие. Старинно оръжие. Даде на търсачката „антиквариати“. Уф, към трийсет… Нищо. Хвана телефона.
— Извинете, колекционирам старинно оръжие. Търся пищал от петнайсети век.
До десетия въобще не включиха какво е това. Тъпанари. Антиквари-аджамии… Единайсетият зацепи. Оттам нататък през двама-трима разбираха за какво става дума. Нямали обаче… Ник изпъшка. Сети се за хладното оръжие и започна отново.
— О, ятагани колкото щеш! — отговори още първият в списъка.
— От петнайсети век?
— Разбира се — вежливо потвърди оня, а на Ник му стана ясно, че и от преди новата ера ще му го направят, ако плати.
Долу-горе така бе при всички. Записа адресите на голям лист и тръгна на обиколка.
Оглеждаше оръжията смаян — никога не бе предполагал, че има натрупано толкова хладно оръжие в града. Електоратът такива кланета можеше да си спретне… Що му е ядрена бомба!
Някъде по средата на обиколката му направиха впечатление два ятагана — със сребърни инкрустации, чирени от еленови рога и като че ли сега излезли от ковачницата.
— Тези съвременна изработка ли са?
— Ами — обиди се антикварят. — Източникът ми е сериозен.
— Хм…
— Господин Корсарски ми доставя само истински неща.
— Кой?
— Корсарски.
Сърцето на Ник затупа лудо.
— Чувал съм това име — рече бавно той. — Висок, здрав мъж?
— О, не. Господин Корсарски е нисък и слаб.
— Значи не е моят човек… Може ли да се срещна с него? Цената е доста висока. Ако се съгласи да намали…
— Съмнявам се. Той е много…
— Добър и услужлив?
— Ами — засмя се антикварят. — Запъне ли се, става като магаре на мост.
— И все пак…
— Рядко се вясва. И не обича да се среща с клиенти.
— Телефон?
— Съжалявам.
Ник задъвка устната си и излезе.
Намери нишата в скалите, където Муса бе излязъл от петнайсети век. Опипа стените — нищо.
Отпусна ръце отчаян.
— Мамка ти! — изрева и заблъска с юмруци скалите…
В къщи му се обадиха от друг антикварен магазин.
— Нали вие търсехте фитилна пушка?
— Аз.
— Абе, не е при мен… Нося оръжието на ремонт при един майстор. Е, там видях такива… Някакъв Корсарски ги оставил.
— Кой е и как да го намеря?
Започна да усуква. Ник се досети:
— Колко?
— Двайсет.
— Имаш ги.
8.
Старец. С бяла коса, гладко избръснат и с изправен гръб.
— Офицер от запаса?
— Бих отговорил „тъй вярно“ на въпроса ви, господине.
— Значи специалист от висока класа — опита се да го изчетка Ник.
— Щом така смятате — равнодушно вдигна рамене той.
— Имам една стара кремъклийка. Бих искал да й дам известен фасон.
— Ако имате и пари…
— Няма проблем — излъга безочливо Ник.
— Е, тогава ще стане.
— Може ли да видя нещо, над което сте работили?
Старецът се поколеба. Минаха в задната стаичка. Сред десетките чаркове, пилички, отвертки, разглобени револвери, изпъкваха те — инкрустираните, изписани като яйца пищали.
Майсторът се засуети, някак се дръпна от първия и припряно грабна другия. Ник го пое, огледа го. Цъкна с език:
— Великолепна изработка. Велик сте.
— Не, това не е моя работа.
— Бих искал да ме свържете с майстора.
— Млади човече, той е мъртъв.
Ник вдигна вежди.
— Отдавна. Това е работа на прочутите за времето си сливенски тюфекчии.
— Ваша ли е?
— Не.
— Бих платил голяма сума за нея.
През това време използва възможността да се приближи до другата. Внезапно се извърна, грабна я и започна да я оглежда, говорейки:
— Впрочем, и за тая. Тя също е изработка на стари сливенски майстори, нали?
Опа… Цевта… Цевта!
Старецът почти изтръгна пушката от ръцете му и строго отбеляза.
— Не пипайте.
— Какво сте й правили?
— Обикновена профилактика.
— А цевта? Фитилната пушка стреля с олово, по-голямо от шестнайсети калибър. А на това цевта му е допълнително набита.