— Аз се надявах… — Тя гордо прекъсна мисълта си.
— Че ще се откажа от възнаграждението си ли?
— Е, споразумението си е споразумение. Но нямаше защо да бъдеш толкова отвратителен, когато събираш дълга. Не беше почтено. Изпрати го далеч за три дни и ми отне възможността да му кажа последните си думи.
— Остави писмо.; — Ще му кажа всичко.
— Да не му кажеш всичко ще бъде нечестно спрямо трима ни — беше отговорът на Линди.
Когато той се върна от лодката, багажът бе събран, писмото — написано.
— Дай да го прочета! — каза той. — Ако нямаш нищо против.
Тя се поколеба за миг, после му подаде писмото.
— Доста прямо — каза той, след като го прочете. — Сега, готова ли си?
Той пренесе вързопа с вещите й до брега и, клекнал на едно коляно, задържа лодката неподвижно с една ръка, а другата й подаде, за да я подкрепи. Наблюдаваше я внимателно, но тя пое ръката му, без да трепне и се приготви да стъпи на борда.
— Почакай — каза той. — Един момент. Помниш ли разказа за елексира, който ти разказах. Не ти казах края. Когато тя намазала очите му и се приготвила да си тръгне, случайно се видяла в едно огледало и забелязала, че красотата й била; възвърната. А той отворил радостно очи, радостно възкликнал при вида на нейната красота и я взел в обятията си.
Тя го зачака да продължи, възбудена, но владееща се. По лицето и очите й започна да се изписва учудване.; — Ти си много красива, Мадж. — Той спря, после добави сухо. — Останалото е ясно. Струва ми се ръцете на Рекс Странг няма да останат дълго празни. Сбогом!
— Грант… — каза, почти прошепна тя и в гласа й бяха всички думи, които могат да се разберат, без да са изречени. Той се засмя късо, неприятно.
— Просто исках да покажа, че не съм чак толкова пропаднал тип На злото с добро, както се казва.
— Грант…
Той стъпи в лодката и подаде тънката си, нервна ръка.
— Сбогом — каза той.
Тя сграбчи ръката му с двете свои.
— Мила, силна ръка — прошепна тя, наведе се и я целуна.
Той дръпна рязко ръката си, оттласна лодката от брега, потопи веслото в бързата струя на течението и навлезе в началото на бързея, където водата се лееше гладка като стъкло, преди да се пръсне в шеметната белота на пяната.