Владимир Свинтила
Краят на консумизма1
Охлокрацията е натрупала такива противоречия, каквито човечеството в своята история не знае. Те се търпят, тъй като материалните натрупвания все още не са изчерпани. Простакът не вижда, че нови материални натрупвания няма. И щом няма, ще рече — съществуващите вече се консумират. А всяка консумация има своя край! Това е предстоящето десетилетие на „пълна празнота“, на „пълно изтриване на перспективите“, на пълното „нищонеправене“, на апатията у администрацията и на кражбите, извършвани от министерските съвети и парламентите.
Евро-Америка (старата Антанта) съзира зараждането на най-великите си противници — Китай, който се завръща към Куоминтанга и арабският свят, който се прелива със световния Ислям. Някога германците предприеха един съюз с Япония, който бе първото поставяне на идеята за една Евразия, за създаването на една политическа общност между Европа и Далечния Изток. Немската политика спрямо арабите и Исляма бе на активно сътрудничество. Спомнете си пакистанския лидер Чандра Бозе и посещението на Великия Мюфтия от Кайро в Берлин и на Балканите. В туй отношение едно семе е вече хвърлено в браздите. Конфликтът, който Англо-Америка готви с Куоминтанга(вече в решително настъпление вътре в китайския живот) е най-голямата глупост на Антантата, която не може да се откаже от идеята, че ще действува „винаги безнаказано“ — границите на нейните безнаказани действия са вече стигнати, нейните огромни ресурси са вече уморени и не се възпроизвеждат повече, нейният блясък, сиреч тиранията й, е в миналото.
В тази нова обстановка, която възниква, нашата страна има своята историческа роля — сходна на тази, която е имала по времето на Кан Омуртаг спрямо Свещената Римска Империя. Антантата не може да отменя геополитическите преимущества или злощастия. Географията е политически активна — та има своя „политическа самостоятелност“, която крупните търговски центрове Лондон или Ню-Йорк не могат да й отнемат. Балканите въобще, притежават висши исторически функции и от 17-ти век насетне, в една или друга степен, решават съдбините на централните и на западните европейски сили. На фона на очертаващия се конфликт, ние ще отговорим със старата германска политика за Евразия.
Това не са мои фантазии. Карл Хаусхофер предрече през 1932 г. конфликта между Япония и Америка въз основа на геополитическата наука. Целият проблем е там, че Антантата се нагърби да решава мировата история. Тя отказа на Германия, на Централните сили и на силите от Оста да бъдат субекти на историята. Тя се зае да измисли и да наложи исторически „планове“ на тези народи. Тя се зае да ги „антантизира“. Всичко, което Антантата направи, бе противно на човещината, на морала, на разума, на реалността. Тя създаде тези модели — републиките на Германия и Италия, на Унгария и на Балканите, но тези републики са без вътрешен дух, те не са творение на тези народи, не са епизоди в техните генунни национални истории.
А създаването на тези политически кулиси е свързано с огромни финансови разходи — стига им поддържането на агентурите и шпионажа. За техните размери е достатъчен един факт — през 60-те години СССР поддържа в ГФР два милиона агенти! Сходно е положението и със западния шпионаж. Това не е вече национален живот. Това не са кълнове, които растат естествено подхранвани от пръстта. Това са зли политически утопии на силните, които обаче не могат да бъдат достатъчно силни за главоломните си планове. Стопанството на още две планети като Земята, не може да поддържа военно-политическите кроежи на Антантата.
Този процес почна в началото на ХХ-ти век — нейде от 1905 година, когато Англия се „дразни“ от немските флотски строежи. Този процес минава през трагичните криви на двете мирови войни. Той продължава с продажбата на Източна Европа на Русия, което освен че е гибелна политическа грешка е и акт на голяма стопанска и военна слабост. Този процес завършва уморено пред очите ни. Аз съм човек от поколението между войните, поколение, което с луд интерес следеше етапите на това историческо „ставане“. Новите поколения не може да свържат събитията, които преживяват, със събитията назад. Но ние поради годините на раждането си имаме този исторически обзор и можем да видим последователността между атентата в Сараево и партизанската война на Тито. Антантата се конституира като върховно историческо зло, като сила, която измъчва историята, като мощ, която се натрапва на историческите сили, действащи в сърдцата на народите. Антантата носи една поръчана история, скроена в Париж, шита в Лондон, една историческа конфекция, която ни е наложила да облечем. Нищо не е естествено в живота ни, нищо не е съобразно волята ни, в нищо не можем да приложим намерение, цели, щение. Антантата е приготвила за всеки индивид от Балканите и Изтока един „негов“ пашкул. Ето това е утопичното. Ето това е невъзможното, което въпреки всичко наистина се е реализирало, но тази реализация е фалшива и неистинска. Защото съчинената от Антантата Югославия не остана. Защото ограбването на судетските немци(разрешено им е да вземат по десет кила багаж, окрадени са гардеробите им, дори бельото им) не направи богати чехите и не удовлетвори чехската мъст (един милион от прокудените умират по пътя). Защото Полша напразно заграби Силезия и Померания. Тия земи, които носеха богатства на Германия, носят само бедност на поляците, тъй като тия земи предполагат ТРУД — нещо непознато на полската „нация“. Защото каквото и да е направила Антантата, то е нестабилно, несъстоятелно. Защото англофренските чиновници, капрали и подофицери не могат да определят историческите съдбини на народите.
1
Това са откъси от писма на българския културовед Владимир Свинтила (1926–1998) до негови последователи, писани през 1997 г.