Ние сме в края на мръсния период. Париж и Лондон не разполагат дори със зловещия интелект, който постави основите на това владичество. Съвременните безумни английски и френски чиновници са също така от друго поколение, което не знае „за какво става дума“. Дори само това доказва, че мръсната програма за изтезаването на света не може да бъде поддържана. Сред целия този мрак, маразъм и тържествен идиотизъм, е достатъчен и един възглас от страна на Лутер!
Охлокрацията аксира противоречието между „фашизъм“ и „антифашизъм“. Това е фалшиво. Противоречието, за което става дума, предшествува възникването на фашизма в Италия и на националсоциализма в Германия. То е противоречието Антанта — Централни Сили и датира от началото на века. Това противоречие остава след военната катастрофа на Германия и на Италия. И ние трябва да направим необходимото спорът да се пренесе отново на тази плоскост: Антанта — Централни Сили. Първо, такава е истината, второ, по такъв начин ние пращаме по дявола огромната тяхна пропаганда, натрупана на темата „фашизъм“. За себе си аз вече изпитах преимуществата на тази позиция.
Ако прелистиш речите на доктор Гьобелс, огромната публицистика на Бенито Мусолини, никога няма да откриеш бруталният език на Рузвелт, Чърчил, Де Гол, Сталин. Как да кажа, ние бяхме и си оставаме цивилизовани хора. Ние разчитаме на разума, ние смятаме, че разумът е присъщ и на историята. И съобразно с това е нашето поведение.
Драги Рачев, в никакъв случай не съм склонен да се самооблащавам. „Обективно“ погледнато, какво сме ние? Една шепа провинциали на социалното дъно на една малка и погубена страна. Срещу ни са парите, материалната сила и лъжата — трите основни фактора в историята, според разбиранията на демокрацията. Но какво да ти кажа, и в моя род и в моя народ нещата са били винаги тия: пълна безизходица, пълно тържество на злото, пълна власт на лъжата. И всички винаги са почвали от позицията на невъзможността. И през април 1876 г. И в Сръбско-Българската война, пък и ако щеш в условията на свирепия руски терор след 1944 г. Тогава пък, особено „целият свят“ бе против нас, българските национални и десничари. „Целият свят“, въоръжен с тъпите оръжия на измислицата и клеветата. И така стана, че от „целия свят“ остана много малко, а скоро няма да има и помен. Метлата на времето шета. За сега мете предимно комунистите, но нейния размах ще стане по-могъщ. Така че „невъзможността“ е една дума, която нашата идеология не е приела никога и срещу която нашата (и ограничена) практика е била успешна.
Въпросът не е в това дали си беден или самотен или изолиран или набеден или лишен от всички т.нар. „граждански права“(запазени за лумпените и за комунистите!). Въпросът е за принципа, в името на който съществуваш и действуваш. Този принцип сам е един могъщ мотор, един двигател. Всеобщото има функциите да тържествува над частното и единичното. Така че „Ди Фане хох!“.
Така наречената политика на ЕС почива на едно дълбоко невежество относно различни обществени проблеми: структури на обществото, културни и политически субстрати, характер на движушите историята сили.
Това невежество има своето основание. Работата е там, че аристокрацията и феодализма, които биват отласнати на границата между 18-ти и 19-ти век, представляват добре вкоренени исторически структури. Феодализмът почива върху една революция — смяната на римското, на юстиниановото право от германското обичайно право, възникването на нови собственически институции и на нови имуществени отношения. Изместването на стопанския живот от градовете в плодородните полета. Замяната на гражданите от античните градове с масата на земеделските производители, едно ново разпределение на промишлениците в географията на страните.