— Не исках да ви ставам длъжник, мистър Лий — каза Кристи. — Щеше ми се в края на годината, като си уреждаме сметките, повечко да получа.
Лий Кросмън се облегна на стола, кръстоса крака и измъкна джобния си нож. Почна да си чисти ноктите.
Известно време в стаята се възцари тишина. Кристи се облегна на стената.
— Изправи се, черна гадино! — изкрещя Лий.
— Слушам, сър — каза Кристи и се изпъна.
— Сякъл ли си пръчки в моята гора за ограда?
— Да, сър.
— А защо не ме попита може ли?
— Видях, че оградата има нужда тук-таме да се подмени, някои пръчки са изгнили, а тъй като в тая къща живея аз, отидох и насякох.
— Ти много важен се пишеш — викна Лий. — Или си въобразяваш, че моята къща и моята земя са твои, а? Какво си мислиш ти, че си свестен като белите, тъй ли?
— Не, сър, мистър Лий — възпротиви се Кристи. — Не съм си и помислял такива неща. Просто ей тъй, по природа, гледам всичко да е в ред, не мога без работа. Не поправя ли оградата, не сека ли дърва, не бера ли памук — ей тъй, на, не ми е хубаво! По природа съм такъв, все гледам да подреждам.
— Знаеш ли какво ги правим надутите негри в Джорджия?
— Не, сър.
— Учим ги да си гледат работата и да си знаят мястото.
Лий Кросмън стана и отиде в другия край на стаята, дето имаше шкаф. Дръпна вратичката и бръкна. Като се обърна, в ръката си държеше дълъг кожен бич, украсен с тежки пиринчени топчета. После се върна назад, плющейки с бича о ботушите си.
— А кой разреши на жена ти да отглежда кокошки в моята плантация?
— Никой не й е разрешавал, мистър Лий. Отде да знаем, че не може? Около къщата място колкото щеш. И курник направих.
— Стига си ми възразявал, куче такова!
— Слушам, сър.
— Не искам кокошки, ще ми разровят плантацията!
— Добре, сър.
— Отде взе пари за радиото?
— Пипнах два заека, одрах им кожите и после ги продадох.
— Никой няма право да пипа зайците в моята плантация!
Лий размаха тежкия бич и го удари по ботуша си.
— А защо в книгите на магазина не си записан нито веднъж?
— Просто не искам да влизам в дългове — рече Кристи. — Щеше ми се в края на годината, като си уреждаме сметките, повечко да взема.
— Дали ще има да даваш или да вземаш в края на годината, това е моя работа — сопна се Лий и посочи с ръка някаква цепнатина на пода. — Сваляй ризата и панталоните и падай на колене над тая дупка!
— Какво ще ми правите, мистър Лий!
— Ще ти кажа аз какво! Сваляй ризата и панталоните и падай както ти рекох!
— Но, мистър Лий, как така ще ме биете? Не, сър, не мога да ви позволя! Не мога, ей тъй, на!
— Чернокожа гадино, затвори си задника, стига е бръщолевил! — провикна се Лий, а лицето му поаленя от гняв.
Замахна и удари Кристи с тежкия, украсен с пиринчени топчета бич. Кристи се дръпна и когато Лий замахна повторно, хвана бича и се вкопчи в него. Изумен, Лий го изгледа, после се помъчи да измъкне бича от ръцете му.
— Мистър Лий, нищо не съм ви сторил. Само два заека хванах, една-две кокошчици отгледах и толкоз. Не съм искал нищо лошо да ви причиня. Мислех си, доволен ще останете, ако позакърпя оградата.
— Затвори си устата! Сваляй ризата и панталоните! — Лий се разгневи още повече. — И пусни бича, да не си го взема аз!
Кристи не помръдна от мястото си и с все сила стисна бича. Лий побесня, онемя, подскочи до шкафа и измъкна пистолета. Завъртя се и стреля три пъти в Кристи. Кристи пусна бича и се свлече на пода.
Морган, братът на Лий, и счетоводителят Хендрикс се втурнаха в стаята.
— Какво стана, Лий? — попита брат му, виждайки падналия Кристи Тъкър.
— Тая свиня ме заплаши — рече Лий запъхтян, доближи шкафа и запрати пистолета на полицата. — Вие с Хендрикс чухте, заплашваше ме, че ще ме убие. Трябваше да го застрелям, живота си да отърва.
Измъкнаха се от задната стаичка и спряха в канцеларията. Дотичаха продавачите от магазина на плантацията — и те искаха да разберат какви са тия изстрели.
— Един надут негър и толкоз! — обясни Лий и натопи ръце в умивалника да се измие. — Оная свиня от Алабама, дето се довлече преди три месеца. Тая сутрин пратих да го викат — да каже откъде му е хрумнало да поправя оградата с нови пръчки, без да ме пита. И като го вкарах тук, взе да заплашва. Многознайна чернотия!
Продавачите се върнаха в магазина, а Хендрикс разгърна книгите и потъна в своите сметки.
— Отвори задната врата — заповяда Лий на брат си — и покажи на черните да видят какво става с тия, дето се фукат като това говно от Алабама!
Брат му отвори задната врата. Погледна към улицата, ала не съзря ни един негър. Едничкото живо същество бе мулето, с което Кристи Тъкър бе дошъл до града.