Андрей Гуляшки
Краят на Лалелия
Страната, в която се развива действието на романа, е измислена и всяка възможна прилика на героите му с действителни личности е непреднамерена, случайна.
Увод
За да не затрудняваме читателя и да не го въвеждаме, без да желаем, в заблуждения, ние намираме за редно да му обясним още в самото начало на нашия разказ за коя Силвеция всъщност става дума. Бездруго ние нямаме предвид древната страна на хилветийските овчари, която великият Цезар присъединил към Империята заради прочутото й алпийско сирене. Нито имаме предвид Силветийската република, сгушена в подножието на Северните Алпи, която великият Наполеон заличил от картата на Европа, понеже намирал за обидно друга държава да се хвали с прочути часовникари. Още по-малко ни иде наум добрата днешна Швейцария, тази „дама, приятна във всяко отношение“ поради чистичките си алпийски поли и стабилния си швейцарски франк; традиция е вече червенобузестата госпожа да ухажват главно международните банкери и скиорите, участници в гигантски слаломи.
Тогава — ще попита с основание читателят — за коя Силвеция отваряте дума? О! — ще отговорим тутакси. — Ние отваряме дума за „Силвеция“ — нали разбирате? За „Силвеция“! Отговаряйки така, ние вежливо намекваме на читателя, че само веднъж и само на това място поставяме Силвеция в кавички. А читателят ще се досети и без наша помощ, че Силвеция, поставена в кавички, означава едно условно име.
Името може да е условно, но страната, за която ще разкажем в тази книга, е реална и в нейната реалност не бива никой да се съмнява; дори за миг. За да се досетят и най-недосетливите, че разказваме за реална страна, ние ще споменем, макар и в телеграфен порядък, някои съвсем конкретни неща. Така например най-напред ще отбележим, че Силвеция е атлантическа държава, а това обстоятелство никак не е маловажно. Напротив! Океанът винаги е играл важна роля в политическия, икономическия, че и в социалния живот на страната. Освен това Силвеция е страна с няколко десетки милиона жители. Народът й, чийто самостоятелен политически живот започва върху още димящите развалини на Римската империя, е дал на човечеството велики писатели и мислители, художници и изобретатели, политици и революционери. Работническата й класа се е вдигала често на революции, някои от които са изиграли всемирна роля за развитието на световния прогрес. Населението от крайните квартали на столицата й е добило завидна сръчност в майсторенето на барикади и в боравенето с павета в разправиите си със силите на реда. Някои от големите й столични площади и булеварди помнят бурни демонстрации и кръвопролитни кланета. Те и сега стават често арена на драматични сблъсъци, но вече силите на реда не разстрелват манифестантите с топове, а действуват, както и в други атлантически столици, с нагайки и автомати, с бронетранспортьори и сълзотворен газ.
Обикновеният силветийски народ обича песните и веселието, кръчмите и виното. Жените се ползуват с особено внимание и най-вече, разбира се, когато са на по-млади години. Преди площадите да се превърнат на паркинги, младежта ги е използувала за забавления; танцували са до среднощ и до главозамайване валсове и други модерни за времето си танци.
Такива глобални явления, каквито са империализмът, демографските взривове и научно-техническата революция, предизвикаха доста промени в душевността на народите, богатите класи си заприличаха едни на други, а националните особености като че ли останаха на съхранение у по-бедняшките прослойки. Това неписано правило важи с пълна сила и за силветийския народ. Супербогатите силветийски фамилии се чувствуват еднакво добре, като в свой дом, навсякъде по света, където бог Ваал, покровителят на богатството, е въздигнат във върховно божество. А обикновеният силветиец обича пламенно своето село, своя град, дори своя квартал; той обича пламенно дори кафененцето, където за пръв път е запалил цигара, и дори градинката, където за пръв път е прегърнал и любил.
Добрият силветийски народ е изпитал на гърба си всичките форми на държавно управление. Някое време е бил управляван дори от консули, като в древния Рим. Доколкото ни е известно, няма друга атлантическа държава, която, макар и за кратко време, да е възстановявала институции от епохата на античността. Това обстоятелство показва колко силно е развито театралното чувство у силветиеца и че той е готов понякога да ръкопляска на чудновати политически импровизации, стига те да са майсторски изиграни и да му напомнят за истински театър. Но след като удовлетвори театралното си чувство, той кърти павета, прави барикади и от тях стреля срещу участниците и вдъхновителите на чудноватите импровизации. Накратко, силветиецът е весел човек; и гражданин, на чието търпение не трябва да се разчита много.