Далече по-безопасно щеше да бъде, ако отчупеше тия сантими от надниците на работниците си, да речем. Времената бяха тежки, бремето на инфлацията потискаше всички; повсеместно, дето се вика, намаляваха заплатите. Намаляваха ги със свито сърце, но нямаше как, икономиката си имаше своите железни и неотменими закони. Само с намаляването и замразяването на заплатите можеше да се обуздае разбесувалата се инфлация. По-малко пари в джоба — по-малко харч! А когато няма пари за харч — има стоки на пазара. Туй е разковничето. Защото стоките дават сила на франка, от тях зависи дали франкът да стои изправен или да се люлее като боксьор, ударен по муцуната с няколко последователни ъперкута.
Така че във всички случаи отчупването на сантимите от работническите надници беше за предпочитане — и от гледна точка на собствената сигурност, и от гледна точка на националната икономика.
Той повика главния си финансов съветник и му нареди да направи „тънката“ сметка.
Но току-що главният съветник беше излязъл от кабинета му, и ето че по специалния му телефон се обади генералният директор на консорциума, Марсел Канотие. „Черния“ — както го наричаха интимно приятелите му.
— Какви сънища сънува нощес? — беше го запитал Черния. Марсел Канотие говореше с гробовномрачен, шепнещ глас и никога не се обаждаше на приятелите си за добро.
— Нищо особено не съм сънувал! — беше му отговорил Жозеф.
— Нощес ще сънуваш! — предупреди го със зловещо пророчески глас Черния. — Ще сънуваш вещици и кукумявки.
— Защо? — запита с уж спокоен глас Жозеф, но в същия миг му се стори, че яката на ризата му беше станала изведнъж тясна. — Защо да сънувам вещици и кукумявки?
— Имаш ли много вземания в долари? — запита го Канотие.
— Имам… Имам доста вземания. Е, не много, но все пак.
— Курсът на долара започна да спада! — каза Канотие.
Жозеф не каза нищо, само отвори уста, за да глътне по-едра глътка въздух, и накрая изсумтя едно глухо „Хм“.
— Хм! — повтори по-ясно Жозеф. После попита: — С колко спада?
— Засега е спаднал с три пункта. До тоя час. Но до обяд може да спадне още.
— Благодаря! — каза Жозеф. Той бръкна с пръст под яката си, дръпна напред и скъса копчето. Разхлаби възела на връзката си и рече: — Ти какво смяташ да правиш? Ще наредиш ли на министъра на финансите да затвори борсата?
— О, разбира се! — засмя се Канотие, но смехът му като че ли идеше изпод земята. — Ще се обадя на министъра, но едва ли ще успея да сторя това днес. Днес ще съм доста зает! Довиждане! — Той прекъсна разговора.
Като се увери, че слушалката я няма, Жозеф го изруга на глас с най-мръсната псувня, която му дойде наум.
„Нямаш сметка да затваряш борсата, пират такъв! — кипеше той от негодувание и гняв. — Защото днес ще купуваш долари с нисък курс, а утре или вдругиден ще ги продаваш на висок! Доларът не се е застоявал досега на долните етажи за повече от ден-два!“
„Пират такъв! — размаха той юмрук по посока на Банковия консорциум и по тънките му устни пропълзя хитра усмивка. — Да не мислиш, че моето «пипе» сече по-лошо от твоето?“
Той отново позвъня за първия си съветник.
— Франсуа — рече му той, — днес „Силветийски петрол“ ще загуби от спадането на долара около половин милион. Толкова ли?
— Приблизително — отговори Франсуа и погледна в краката си.
— Хубаво. Но утре или вдругиден аз искам „Силветийски петрол“ да навакса тази загуба и да спечели поне още петдесет. Знаеш ли как може да стане това?
Франсуа мълча някое време, загледан в облака дим, който се стелеше над Индустриалния квартал, мълча доста време и накрая повдигна рамене.
— Рисковано е! — рече той.
— Но без риск можеш да седиш само до фустата на баба си — изгледа го презрително Жозеф. — Слушай! — Той го улови за ревера на сакото му. — Ще действуваш по мъжки, чуваш ли? Ще отклониш от оборотните средства и ще ги хвърлиш на борсата, и ще купуваш долари, докато курсът им спада. Това ще трае до обяд или най-много до четири часа следобед. До това време ние всякак ще издържим.
Към 4,30 ч следобед правителството затвори борсата.
Канотие позвъня на Жозеф:
— Е, приятелю — рече той с шепнещия си подземен глас, — ще черпиш ли, задето те подсетих тази сутрин?
— Имаш опасен начин на подсещане! — каза Жозеф.
— Аз си знаех, че ще ме разбереш! — каза Канотие. — Измежду моите приятели няма кретени, слава богу!