Бам, бам, бам! — туй е второто ми удоволствие. При всяко добро попадение светва червена лампичка. Светнат ли дванадесет червени лампи — душата ми е сита, достоен наследник съм на славни деди и прадеди. Повече не ми трябва. Епископ Доминик казва, че човек е длъжен умерено да живее и с малко да се задоволява. Бог ми е свидетел, че аз всякак се старая да се вслушвам в неговите съвети.
— Как е положението на кея? — питам по телефона моя отговорник по връзките ми със сушата.
— Лошо, ваше благородие. В океана вълнението е над девет бала, има виелица, видимостта е слаба. Вълните преливат вълнолома, „Хилда“ и „Елвира“ едва се удържат на котвите. Останалите съдове съм изпратил на сигурно в „Свети Павел“.
— Е, хубаво — викам, — зад вълнолома на „Свети Павел“ и едно сурово яйце може да се обзаложи на едно срещу сто, че ще оцелее и при буря от дванадесет бала!
И вместо да свие опашка и да млъкне, негодникът ме пита:
— В колко часа, ваше благородие, ще благоволите да излезете за гласуване, за да ви изпратя хеликоптер?
Кучият му син, аз пък бях забравил за туй гласуване!
Наредих му да проводи машината по „клубно“ време, тоест около обяд, когато се надявах да срещна в частния клуб при кафе „Роял“ моя сърдечен приятел, дъртата кобра Канотие.
Проклетата фъртуна ми развали плановете, кой дявол я изпрати тъкмо на днешния ден! Не ми беше до никакъв Канотие, ами щях да докарам с Хилда оная жаба Крист Дьоламаре и мошеника Леон Холдщейн, плюс някакъв субект от Международната банка за развитие на транспорта — за една партия покер и за кратък разговор между четири очи: как да изцедим малко кръв от силветийския ТИР. Тия вагабонти от силветийския ТИР са започнали да мърморят нещо по адрес на моите цени, висока им изглеждала цената на моя петрол. Те ли, пладнешките обирджии, ще протестират срещу мен? Ще видят те едни звезди посред бял ден. Един такъв ритник по опашката ще получат, че ще им държи влага и на оня свят. Камшик за такива, камшик! Шибни ги по курса на акциите им и мръсниците ще клекнат в краката ти. Туй е закон на естеството и който не го спазва, самото естество му изяжда главата.
Дяволите да ги вземат тия избори! Дотам я докарахме, та разни социалистчета ни заплашват с национализации! С какво право, копелатии такива! Да не ви карам насила да ми купувате бензина? Като нямате сметка, ходете пеш, както са ходили дедите ви, не търсете автомобили! Оскъпявал съм бил производството! Че кой ви кара да си правите костюми от фабричен плат? Ходете, дявол да ви вземе, в костюми от шаяк, нека жените ви питат бабите си как се произвежда, нищо пари не струва туй производство! Скъпо ви струвало електричеството? Че кой ви пречи да си светите с газени лампи, вашите баби да не са плели чорапите си на луминесцентно осветление?
Никого не карам насила да ми купува петрола, идиоти! Комуто стиска — да купува, комуто не стиска — той да си троши главата, както знае, негова си работа.
Плачете вие за пръчка, подушвам, че натам вървят работите.
Ама де да видим!
А сега пак ще сляза в стрелбището, защото, като се поразмислих, и ръцете ме засърбяха.
— О-хо! Кого виждам? Моята малка принцеса!… За къде си толкова подранила, Елизабет? Навън се сипе сняг, виелица вие!
— Ти забравяш, татко, трябва да гласуваме днес. Ние сме заедно, в една секция. Колкото по-рано пуснем бюлетините си, толкова по-добре!
— Я гледай, я гледай!… На очите си ли да не вярвам, или на ушите си? Откога моята принцеса толкова се политизира? По-рано не искаше дума да чуе за политика, камо ли за избори!
— Остарявам, татко! Съзрявам! Интересът към политиката дохожда с годините!
— Какво говориш, скъпа! Ти си в разцвета на младостта си!
— Доколкото си спомням, татко, нашата секция е на площад „Република“.
— Не се безпокой, дъще. Аз ще те заведа. Заедно ще гласуваме!
— Каква хубост е навън, татко! И как вие вятърът… Разбира се, че заедно ще гласуваме, но в тайната стаичка ще влизаме поотделно, аз прочетох снощи правилника!
— Това е било излишен подвиг от твоя страна, мила! Сам щях за една минутка всичко да ти обясня!
— Зная, татко! Ти имаш голям опит. Мама няма ли да дойде?
— Майка ти ще тръгне по-скоро на презокеанско пътешествие, отколкото за изборната секция на площад „Република“. Зад океана има една страна, Амазония, където се въдят тия нейни пернати пискуни.
— В колко часа ще отлетим, татко?