— Хайде, скъпи приятелю Шарл, да пием за властта! Както виждаш, и аз успях да свърша нещо полезно!
— Поздравлявам те от сърце! — каза Шарл и отпи една скромна глътка.
— Дано идущата неделя да те изберат някъде! — рекох. — Ще ми бъде приятно да има в парламента един човек като тебе.
— А, идущата неделя! — усмихна се Шарл. — Разбира се, идущата неделя ние ще спечелим и седемте места!
— Хм! — на свой ред усмихнах се и аз, но малко скептично.
— И седемте места са в промишлени райони, където ние не сме имали, нямаме и не ще имаме съперници! — каза Шарл.
— Шарл! — казах аз. — Защо си затваряш очите? В доста промишлени райони ние излязохме първи! Водим пред другите със значителна преднина!
— Тъй ли мислиш, приятелю Хораций?
И отново проклетата снизходителна усмивка се плъзна по насмешливо свитите му устни! Не, тоя човек много хвърчеше, наистина. Полезно щеше да бъде мъничко да го придърпам към земята.
— Шарл! — рекох. — Пред цифрите и боговете мълчат! А цифрите показват съвсем недвусмислено, че в много промишлени райони ние сме излезли първи, и то с чувствителна преднина. Като че ли сме обрали гласовете, тъй излиза! Какво означава това? Ами че само едно!…
— Какво? — прекъсна ме Шарл. — Какво всъщност означава това? — изгледа ме той с присвити очи.
— Означава, приятелю, че ние имаме вече решително влияние върху работническата класа, че пролетариатът ни оказва доверие и гласува за нас!
— Ама кога? — ухили се Шарл.
— Когато му се предостави възможност да гласува!
— Ха, ха! — засмя се той. — Ха, ха!
Смехът му беше искрен, весел и това ме озадачи.
— Не виждам какво смешно има! — повдигнах рамене.
Шарл ме натисна по рамото да седна, настани се и той в креслото насреща ми и отново отпи от чашката си една скъперническа глътка. А аз извадих лулата си и започнах да я тъпча с тютюн.
— Запитах те одеве — започна той — кога пролетариатът гласува за вашата партия и ти ми отговори: „Когато му се предостави възможност да гласува!“ Позволи ми, любезни, да внеса една деликатна корекция в твоя отговор. Пролетариатът гласува за вашата партия или за която и да било друга лява партия само когато ние му внушим да прави това, или казано по нашему, само когато нашият Централен комитет спусне съответната директива до партийните организации по места. Ние бяхме лишени от възможност да участвуваме в последните избори. Олигархията ни устрои мръсна провокация. Тя вдигна във въздуха моста „Купидон“ чрез свои наемници, разбира се, а после обвини нас, че ние, комунистите, сме извършили атентата. Тя се възползува от тази свинщина, като начаса накара парламента да ни накаже с неучастие в изборите и да ни лиши временно от право на дейност, докато се докажела и де юре вината ни. Тя изобщо си е имала наум да ни извади извън законите… Лишени от възможността да участвуваме със свои представители в изборите, ние трябваше да направим най-разумното, което в такива случаи се налага да бъде направено: да преградим пътя на реакцията към нашите райони, да попречим на канотиеевци и берклеевци да говорят от наше име в парламента. Как? Много просто — като внушим на нашите и на нашите симпатизанти да подкрепят с всички сили кандидата на социалистите и да гласуват за него! Все пак един кандидат на социалистите — това означава кандидат на левицата, а левицата — това е по-добро и от най-„добрата“ реакция, нали?… Така, любезни друже Хораций, разбирателството „по места“ между социалисти и комунисти даде на Социалистическата партия допълнително 30, 40 места и подсигури твоята преднина… Ако се съмняваш в думите ми, поискай политически отчети от вашите районни комитети и те ще „отчетат“ причините за десетки ваши изборни успехи!
Още докато Шарл говореше, аз почувствувах, че креслото ми потъва, потъва, а около главата ми се носят мъгли, галактики, звезди и какво ли не… А пък бях изпил само половин чашка коняк и този коняк не беше „кралски“ при това!
— Ето какво се получава! — казах. — Според теб излиза, че се кича с чужди лаври, така ли?
— Остави лаврите на мира! — махна с ръка Шарл. — В днешно време само магарета и поп-звезди употребяват тази флора! Кому от нас е до кичене? Моралът, поведението, всички етики трябва да се измерват с една мярка — добро ли е за класата, или не е добро! За човек, който е посветил живота си на революцията, няма и не може да има друга мярка.
— Ужасно съжалявам, че не съм чак дотам фанатик! — рекох аз. — Но в най-общи линии споделям възгледите ти. И въпреки това в тази история с гласовете има нещо дълбоко нередно… Ако от районните комитети бяха се допитали до мен, аз щях да бъда решително против! Честна дума — решително! — Без да искам, поех дълбоко от лулата си, задавих се и на очите ми излязоха сълзи.