— Ели! — учуди се Жозеф. Елизабет рядко ставаше сутрин преди десет часа. — Защо толкова рано?
— Добро утро! — поздрави равнодушно Елизабет.
Тя беше облякла японско кимоно, червено, под което се виждаха сини панталони шалвари и силно деколтирана жълта блузка. Стоеше на прага, тънка в кръста, източена, цветна и красива, една японска рисунка от края на деветнадесетия век.
— Влизай де, влизай! — развълнува се Жозеф. Той кимна към масата. — Сядай да закусваш. Какво ти се яде?
Елизабет повдигна рамене, седна унило пред масата и се загледа разсеяно в насрещния витраж. Плетеница от виолетови и малинени елипси бяха предизвикателно пресечени от златен правоъгълник с изкривени страни.
— Омръзнаха ми вашите разправии с мама! — каза тя.
— Майка ти добре знае, че аз не мога да понасям дяволската врява на тая паплач, дето е наблъскала в кафезите си! — смръщи веждите си Жозеф. — Да беше сложила вълци в клетки, повече щях да ги търпя от тия пернати малки чудовища!
— На мен ми омръзна! — каза с равен глас Елизабет.
— Е, ти не си слагай на сърцето бели грижи! — поглади я леко по косите Жозеф. Той натисна звънеца и поръча на появилия се лакей: — Донесете закуска за госпожица Елизабет!
— Разбирам! — поклони се лакеят. Той се обърна към Елизабет: — Какво ще обичате да ви сервирам за закуска, госпожице Берклей?
— Сладолед без мляко, само от лед, розов. — Тя помълча някое време. — И чашка уиски. Жанет знае какво уиски пия сутрин! — допълни тя.
Когато лакеят излезе, Жозеф каза с отровен от горчивина тон:
— Какво си решила, дъще, да се съсипваш ли? С това, дето поръча, може да приключи една закуска, но то не е никаква закуска! Да не си болна?
Елизабет придърпа към себе си един от вестниците, които лежаха разпилени на масата. Беше вестник „Народ“ — партийният орган на Социалистическата партия. Тя посочи с пръст портрета, дето беше отпечатан на първата страница, и попита:
— Този кой е?
Берклей, недоволен, че забележката му за Елизабетината закуска увисна във въздуха, отвърна без желание:
— Този ли? Фантазьор един… Бивш професор по естествена история в университета. Книжен тигър.
— Защо „книжен тигър“!
— Водач е на лявото крило на социалистите! — каза Жозеф Берклей.
Елизабет помълча. Не й беше ясно защо баща й нарича водача на лявото крило на социалистите „книжен тигър“, но не изпита желание да любопитствува. Като продължаваше да се взира в портрета, тя каза:
— Хораций Йожен. Помня го добре.
— Ти? — отстъпи крачка назад Жозеф.
— Нали книжните тигри не са опасни, защо се стряскаш? — усмихна се леко и за пръв път Елизабет.
— Истински или книжни, те не са от твоята черга! — отговори малко троснато Жозеф.
— Този човек дохожда миналата година у нас! — каза Елизабет, без да се смущава нито на йота от троснатия тон на баща си. — Извика го майка ми заради черните си рози. Бяха заболели от някаква болест. А според нея той бил най-добрият специалист по цветята.
— Майка ти може заради кресльовците си и треволаците си да извика и самия дявол от пъклото! — каза мрачно Жозеф.
— В пъклото няма книжни тигри! — усмихна се Елизабет. Усмивката й беше нагла и очите й проблеснаха тази сутрин за пръв път. — Наздраве, татко! — каза тя като изпи до половина чашката уиски, която лакеят беше поднесъл заедно с една сребърна купа розов сладолед. — Не забелязваш ли, че си противоречиш? — рече тя.
Вместо да се разсърди за тази забележка, а той й прощаваше, когато си позволяваха да го поднасят, Жозеф остана доволен, защото дъщеря му беше намерила най-после тема, която поне мъничко раздвижваше задрямалия й според него дух.
— Ти не разбираш политиката, дъще — рече той, като повдигна наставнически пръст, — а тя е сложно нещо и противоречиво, затова книжният днес тигър може да стане утре истински тигър, ако обстоятелствата се променят. Хораций Йожен например заявява в речи пред слушателите си, че ще удвои и утрои подоходния данък на всички, които имат годишен доход по-висок от сто хиляди. Това са закани на книжен тигър, разбира се. Но ако все пак се случи да дойде на власт и ние му позволим да разиграва коня си, както си ще, той може да изпълни налудничавите си идеи, тоест да се превърне на един истински тигър, людоед, разбираш ли?