И така, когато масажистът започна не без вътрешно удоволствие да бие плесници на пациента си, за да освежи бузите му и уж да предотврати появата на нови бръчки, единият от двата телефона на нощната му масичка остро иззвъня. „Остро“, разбира се, е най-меката и нежна дума, с която може да се изрази това страхотно изръмжаване на тигър, затворен в клетка. Ако в спалнята на Клод имаше жена, тя непременно щеше да изпищи и обезумяла да изхвърчи от леглото. Но в спалнята на Клод нямаше жена, той беше разведен, а да кани гостенки в апартамента си не смееше, смяташе, че това може да го изложи като партиен лидер на прогресивна партия. Тайно приемаше понякога гостенки във вилата си, но тя беше отдалечена от Тива на половин час път със специалния експрес.
Телефонът марка „супераларм“ беше суперспециален, неговия засекретен номер Клод беше записал в тефтерчето си със зашифровани адреси, дал го беше на най-близките си политически сътрудници. По този телефон го търсеха при изключителни случаи — политическа криза в правителството, неприятни инциденти в партията и пр. Той имаше здрави нерви и никакво ръмжене на хора и зверове не можеше да го стресне, стига да не се отнасяше до партията или партийното му положение. Но наскоро предстоеше партиен конгрес, партията трябваше да избере или преизбере своя лидер, и тоя лидер щеше да възглави листата на Социалистическата партия. Така че изръмжаването на телефона не можеше да бъде за какво и да е. Сърцето му изведнъж зачести ударите си и като че ли стомахът му се изкачи с една педя по-нагоре. Той отхвърли с дясната си ръка масажиста, а с лявата грабна слушалката на специалния телефон.
Обаждаше се генералният директор на 100-те обединени потребителни кооперации на партията, Морис Леконт, доктор по икономическите науки и пръв съветник по финансовите въпроси и по партийната финансова политика.
— Поразен съм, другарю, Полен! — каза Леконт. Гласът му беше спаднал и пресипнал от вълнение.
Дори да не беше спаднал и пресипнал, Клод щеше да разбере, че е силно развълнуван, защото Морис Леконт никога не казваше „другарю Полен“, а винаги слагаше пред името му прилагателното за учтивост: „любезни“, „почтени“ и в по-ординерни случаи „уважаеми“.
— Е, как?… Защо? — почувствува се поразен и Клод. Леконт беше по характер свръхспокоен човек и съвсем рядко се поддаваше на силни емоции. — От какво си поразен, скъпи приятелю? — запита го Клод. Той употреби немалко усилия на волята си, за да придаде на гласа си обичайния му лидерски тембър.
— Моля ви се! — изохка Морис. — Нечувано! Търговската банка отказа да ни кредитира по текуща сметка!
Клод помълча. После попита:
— Да не би да сме превишили кредита?
— Кредитът ни е за десет милиона. Гарантирали сме го с недвижими имоти за осем милиона и с два милиона в ценни книжа. До този момент сме изтеглили пет милиона. Имаме право да теглим още пет!
Клод посочи вратата на масажиста и когато остана сам, поклати глава пред слушалката и рече:
— Остави това право, Морис! Туй са студентски понятия и се изговарят само на екзамен. Няма „право“, а има интереси! Туйто! Ти с кого говори?
— Говорих с директора на Търговската банка. С главния директор.
— И той какво ти обясни?
— Нищо не благоволи да ми обясни! Просто ми рече: „Господин Леконт, от днес закриваме вашия кредит по текуща сметка. Бъдете добри да покриете в тридневен срок сумата, която сте изтеглили по сметката!“ Не продума нито дума повече.
Ако на мястото на Клод Полен седеше Жозеф Берклей, той непременно щеше да каже: „Ти си едно лайно, Морис! Защо не му рече на онова говедо от Търговската банка: Можеш ли да идеш на майната си, господине, ти знаеш ли кому закриваш сметката?!“ Но Клод беше сдържан човек и в полемика с противника си влизаше след дълга и старателна подготовка и като по правило не употребяваше вулгарни думи и изрази.
— Е, и сега какво ще правим? — запита Клод, като съзнаваше, че този въпрос беше най-неуместният, който трябваше да зададе.
— Ще теглим пари от спестовния си влог в Националната банка! — каза Морис. — Иначе ще трябва да затворим магазините.
— Но защо от Националната банка и защо от собствения си влог? — учуди се Клод. — Защо да не теглим например от Сконтовата банка?