Но и тези хора не ръководят пряко държавните работи. Те осъществяват волята си в държавните работи посредством своята политическа партия, наречена Национален демократичен съюз. Субсидирана по всевъзможни хитри начини от „стоте“ (чрез банките, монополите и пр.), тази партия разполага с огромни парични средства, с фондове за подкупи, с компании за кинопроизводство и обществена дейност, с щедро платени видни журналисти, професори и учени, с обиграни политически агитатори. Тя се поддържа от богатите, от хората, които се стремят да станат богати, а така също и от всички, които се боят, че ако богатите „паднат“ — комунистите ще сложат ръка на собствеността им.
Ще споменем още две други обстоятелства, които „работят“ за Националния съюз: влиянието на католическата черква и страха от офицерството. Кюретата убеждават селяните, че само Националният съюз можел да съхрани за вечни времена Закона на дедите (правото на първия син да наследява бащиния имот), а по-мекушавите граждани са дълбоко убедени, че висшето офицерство няма никога да позволи на левите сили да дойдат на власт. Тогава има ли смисъл да поддържат левите сили и да гласуват за тях?
Втора по сила партия в Силвеция е Социалистическата. В нея се борят за влияние две крила — дясно и ляво. В критични за Националния съюз моменти дясното социалистическо крило му е оказвало помощ, като е повличало подире си цялата партия. Дясното крило винаги е имало превес, но напоследък силите на двете крила като че ли са изравнени. Каква е разликата помежду им? Дясното крило поощряваше кооперативното движение, бореше се за по-ефикасно медицинско обслужване на заетите в материалното производство и енергично подпомагаше откриването на обществени кухни. Лявото крило обещаваше, че ако дойде на власт, ще осъществи радикални икономически и социални реформи: национализиране на големите банки и предприятия, допълнително данъчно облагане на богатствата и т.н.
Третата политическа сила в Силвеция е Силветийската комунистическа партия. Тя владее изцяло стохилядния бедняшки квартал в столицата, разположен северно от река Нума. Нейни са миньорските и металургическите селища, а така също и профсъюзът на моряците от търговската флота. Допреди няколко години по време на избори тя съперничеше на Социалистическата партия и често взимаше преднина в изборите. Казваме „допреди няколко години“, защото сега партията е отслабена, група членове на Централния й комитет се стремят да я изместят на еврокомунистически позиции, а другите държат на традиционните марксически принципи и обявяват „еврокомунистите“ за опортюнисти.
Сред останалите десетина по-малки партии внимание заслужават две — Радикалната партия и Асоциацията на анархистите-синдикалисти. Радикалната партия се поддържа от по-критично настроени буржоа, които ратуват за някои реформи в данъчната система, за държавно регулиране на наемите и за разумно увеличаване на социалните помощи. Асоциацията на анархосиндикалистите е разтурена като партия и никой не знае колко от преминалите в нелегалност анархисти стоят зад нейния водач Георг Трамзен, пришелец от отвъдморските територии на Силвеция, човек с тъмно минало, железни юмруци и горещ нрав. Той пуши скъпи пури, носи идеално чисти бели ризи с колосани яки и вместо обикновена вратовръзка връзва си папийонка, скроена от пъстра змийска кожа. Ако споменаваме партията му, то е заради шумотевицата, която тя вдига с бомбените си атентати. Всеки месец, веднъж или два пъти, избухват някоя и друга бомба в силветийската столица. Те рядко убиват някого, защото атентаторите ги залагат по входовете на големи обществени сгради — най-често банки и акционерни дружества — и избухват като по правило след полунощ. Въпреки че полицията не изпуска Георг Трамзен от очи, тя не успява да го уличи в никакво закононарушение, затова елегантният човек се разхожда свободно по големите булеварди и пие уискито си в прочутото кафене „Сан Суси“, посещавано от силветийски и чуждестранен артистичен и интелектуален свят.
Ние започваме разказа си в един критичен момент за Силветийската република: покачване цената на петрола, покачване на цените на промишлените стоки, неудържима инфлация, рекорден спад в износа на вино и на земеделски произведения на Атлантическия пазар.
В тази нажежена вътрешна обстановка и при все по-нарастващата съпротива на народните маси срещу Атлантическия пазар и Атлантическия съюз месец и половина преди законодателните избори ще се проведат два партийни конгреса с фатално значение — на Социалистическата партия и на комунистическата. На конгреса на Социалистическата партия ще се реши кой да ръководи по-нататък партията — представителят на дясното крило Клод Полен или водачът на лявото — Хораций Йожен. Комунистите пък ще решават дали партията им да излезе с една компромисна листа, обединяваща традиционни марксисти и еврокомунисти, или двете тези течения да се оформят в две отделни партии.