Читателят може всичко да си мисли за предстоящите събития, само не бива да се заблуждава в едно — че Националният съюз, който представлява интересите на „стоте фамилии“ (цифрата е приблизителна), ще очаква по-нататъшния развой на нещата безучастно и със скръстени ръце.
Правителството управлява държавата, а четиримата най-могъщи представители на „стоте“ управляват правителството. Те не го ръководят директно, разбира се, такава главоболна работа не им е по вкуса, нито би отговаряла на конституционните разпоредби. Представителите на „стоте“ дърпат конците на вътрешната и външната политика на правителството чрез президента на републиката и някои най-важни хора от министерския съвет.
Кои са впрочем тия най-могъщи представители на „стоте“?
Най-напред трябва да отбележим, че те не са се оградили едни от други с непристъпни стени, а, напротив, „комшулуците“ им са толкова отворени помежду им, че поощряват създаването на роднински връзки и сключването на бракове, които биха накарали косите на нормалния човек да настръхнат: женят се помежду си братя и сестри, майки и синове. Кръвосмешението между парите не се смята за противоестествено явление, а за нещо, което си е напълно в реда на нещата. От финансовото кръвосмешение не се раждат уродливи младенци, а жизнени отрочета, които за кратко време събират сили и стават жизнеспособни, като млади богове.
Най-могъщият между четирите гиганта представители на „стоте“, подобно на Зевс сред боговете на Олимп, е Банковият консорциум. Той притежава голяма част от парите и доларовите девизи на страната и е основният стълб, на който се крепи Силветийската държавна банка. В него са обединени десетте най-силни силветийски банки начело със „Силветийски кредит“. В тях участвуват със свои капитали чуждестранни банкови сдружения, така че Банковият консорциум представлява по същество една транснационална финансова корпорация. Дъщерни дружества на консорциума са откупили люневилските железодобивни мини, част от металургичния концерн, текстилната индустрия, железниците на Юга и са главни акционери в компаниите за въздушен и морски транспорт. Консорциумът направлява вътрешната и външната политика на държавата чрез министър-председателя и президента на републиката. Президентът на управителния съвет на консорциума Марсел Канотие не е човек на „стоте“, а е човек от „стоте“. Дори неграмотните селяни от Юга знаят, че „истинският“ президент на републиката е той, а не политическият лидер на Националния съюз, официалният президент, някой си Франсоа Велмон.
Корпорацията „Силветийска стомана“ е обединение на люневилските железодобивни мини и на 6-те най-крупни металургически комбината в Силвеция. Чрез свои дружества и компании, зад които стои непоклатимото бащинско рамо на Банковия консорциум, той владее каменовъглените мини и мините за добив на желязна руда. Той е главният доставчик на желязо за държавата и чрез консорциума участвува в западноевропейския монопол „Евростал“. В директориума му заседава като представител на армията, а и със свой личен пакет акции запасният генерал Жерар Гийом. Стоманеният тръст упражнява влиянието си в правителството чрез министрите на финансите, на строителството и на въоръжените сили.
На трето място би трябвало да споменем акционерното дружество „Силветийски петрол“, но ни се струва, че след отровните пушеци на металургическите заводи миризмата на мазута ще дойде множко за читателя. Затова на трето място ще споменем четвъртия гигант „Фрут къмпани“, като сме сигурни, че читателят непременно ще се освежи, поемайки сладкия дъх на една кошница екзотични плодове. „Фрут къмпани“ владее слънчевия Юг, а през тази благословена земя текат на път за океана най-пълноводните силветийски реки. Тук се ширят портокалови, ананасови, бананови плантации, виреят сочни, янтарени лозя от хоризонт до хоризонт, а най-северните части на Юга са зашумени с ябълкови и смокинови градини. Земята на тази част от Силвеция е нашарена със златни, охри и изумрудени цветове, а във въздуха й са разтворени сякаш всичките райски миризми. Половината от описания земен рай принадлежи на „Фрут къмпани“, а другата половина е собственост на два милиона южняшки семейства. „Фрут къмпани“ и двата милиона южняшки семейства владеят по равни части от Юга, затова епископ Доминик, глава на Оксиленската черква, казва, че е грях и чиста демагогия да се противопоставят тия две страни една на друга. Още повече че туй равенство съществува не от днес и вчера, а от римски времена, когато Оксиления е била провинция на вечния Рим. И тогава петдесет патрициански семейства са владеели половината оксиленска земя.