Тъй или иначе, „Фрут къмпани“ е главната (и почти единствена) закупчица на плодовете, които толкова щедро ражда оксиленската земя. Тя определя цените, тя се занимава с износа, тя решава какво и колко да се хвърли в морето, за да се поддържа на високо равнище световната пазарна цена. Тя упражнява волята си над правителството чрез министрите на земеделието и търговията, и нейна дъщерна рожба е дружеството за тежък транспорт.
А сега е ред вече на „Силветийски петрол“.
Силвеция не произвежда течно злато, тъй като откъм това богатство недрата й са ялови. Със специален закон държавата е упълномощила „Силветийски петрол“ да внася суров петрол, да го пречиства и преработва в рафинериите си и да го продава на едро и дребно. Негови клиенти са армията, флотата, голямата силветийска промишленост, а така също общественият и частният автомобилен транспорт.
Генерален директор на акционерното дружество „Силветийски петрол“ е Жозеф Берклей. Както Марсел Канотие, президентът на консорциума, и Жозеф Берклей не е човек на „стоте“, а човек от „стоте“. Но за разлика от събратята си милиардери търтеи тези двамата са по изключение „милиардери работяги“, и то не от нужда за пари, разбира се, пари те имат толкова, че и внуците на внуците им биха могли да живеят по княжески само от лихвите им. Те се различават много по характер, но една обща черта в душите им ги сближава: жаждата им да властвуват, да командуват, амбицията им да управляват света. Колкото и парадоксално да изглежда, страстта на тия господари да господаруват прави и двамата своего рода „роби“ на труда. Естествено, има „известна“ разлика между тях и ония роби, дето превиват гръб от тъмно до тъмно из плантациите на Юга или се пържат в собствената си пот около нажежените казани на рафинериите, или отливат вряща стоманена лава около високите доменни пещи, и човек, гледайки ги отстрани, би помислил, че наблюдава една жива картина от ада. За тази разлика се изказваше понякога и почтеният епископ Доминик, който беше искрено убеден демократ и никога не изпускаше сгоден случай, за да каже някоя и друга добра дума за Националния съюз. „Бог е разпределил труда между хората от нине — поучаваше той — и ще да го поддържа вовеки. Едни ще произвеждат блага, а други ще ги купуват и продават; такъв е законът. Не може животът без работници, но не може без господин Канотие, не може и без господин Берклей. Тия господа се зловидят някому, но ако тях ги няма, кой ще заплаща труда на работниците? Държавата? Но какво е държавата, чеда мои? Е, добре, държавата — това е войската, това е полицията, това са чиновниците. Ако властта падне в ръцете на тия съсловия, войската ще обяви война, полицията ще запре народа в лагери и ще даде право на командосите да палят и бесят, а чиновничеството ще затрупа народа с бумаги, та ни слънце, ни месечинка ще може да се видят от безкрайните ешелони входящи и изходящи номера. Ето какво ще стане, не дай си боже, ако господата Канотие и Берклей например захвърлят златните си самописки и се затирят, накъдето им видят очите!“
Не може да се отрече, че епископ Доминик беше смел защитник на демокрацията, но демокрацията — такава, каквато той я виждаше от амвона на катедралата „Света Лютеция“, през тихата и кротка светлина на стотиците кандила.
Прадядото на Жозеф Берклей, сър Георг Бърклей, чужденец, избира Силвеция за своя втора родина след битката при Ватерло. Оженва се за богата силветийка от северната част на страната и приема драговолно силветийско поданство. Към милионите на съпругата си той прибавя и своите милиони, които не са малко, тъй като е наследник на богати имения — пък и сам притежава добро състояние — битката при Ватерло го заварва като главен интендант на една от кралските армии. Четвъртият потомък на първия Бърклей променя името си от Джоузаф на Жозеф, а фамилията натурализира, като „ъ“ заменя с далеч по-благозвучното силветийско „е“. Основоположникът на фамилията Георг Бърклей слага началото на едно дружество за търговия с недвижими имоти. Праправнукът му Жозеф Берклей владее 80 на сто от акциите на „Силветийски петрол“, собственик е на четири петролни рафинерии, на дружеството „Берклей-петрол“, което контролира бензиностанциите в цяла Силвеция, и на флотилия от танкери, чийто общ тонаж надхвърля един милион. Освен всичко това той беше фактическият господар на Смесеното силветийско-нигерийско дружество за сондиране, производство и рафинерия на петрол „Бамако — Тива петрол“.