Накратко, това са най-могъщите представители на „стоте“, които управляват силветийското правителство; сиреч — държавата.
Оглеждайки четирикилометровото устие на река Нума, човек мъчно може да познае къде завършва реката и откъде започва океанът — левият бряг на Нума се издига полегато и завършва с един зелен хълм над океана, висок около 600 метра. Склоновете му са покрити с дъбови, кестенови и липови гори, сред които се извиват асфалтирани пътеки, достатъчно широки, за да минават по тях кадилаци и мерцедеси. Хълмът се нарича Свети Павел, на самия му изострен връх се извисява като острие на шило червено-мраморният параклис на светеца. По хълма, сред зеленината на горите, са се стаили малки дворци, построени в източносредиземноморски стил. Това поселище има свой частен пристан, защитен от вълните на океана с висок гранитен вълнолом. Между кея и вълнолома лениво се поклащат десетки частни яхти, боядисани с лъскавобяла боя. Сред тях мрачно издига мачтите си черната като гарван яхта на Марсел Канотие. Само дето прочутото триъгълно знаменце на „Джентълмените на сполуката“ не се развява на най-високата мачта на тази огромна яхта, за да заприлича тя напълно на един истински пиратски кораб.
От пристанището Свети Павел се източва на изток, като опъната лента крайречният булевард, „Света Магдалена“. След три километра път, осветен нощно време от хилядоватови луминесцентни фенери, булевардът навлиза в университетското предградие на столицата Тива.
Силветийската столица Тива е разположена по двата бряга на река Нума. Южната част на града, която завършва със споменатия вече параклис „Свети Павел“, е сравнително по-малка, но затова пък тя е нещо като духовна, политическа и финансова цитадела на републиката. Тук се намира президентството, тук са банките, министерствата, акционерните дружества, монополите; тук са университетите, академиите, националният театър и опера, музеите, скъпите частни клиники. На централния площад „Република“ се кипри парламентът, построен някога си като зла шега с демокрацията в стил рококо. Срещу парламента се издига тежкият сиво-зеленикав мраморен корпус на „Силветийски кредит“, в тази сграда се помещава ръководството на Банковия консорциум. На всеки ъгъл на площад „Република“, а ъглите са шест, защото площадът представлява шестоъгълник, блестят с никела и стъклото си гигантски шестнадесететажни супермаркети. Във всеки от тях човек може да влезе по ризка и гащета и да излезе през специален изход на партера в елегантна шестцилиндрова лимузина, облечен според най-изтънчените изисквания на съвременната мода; при това — скътал в портфейла си, да речем, квитанция за мебелировка на шестстаен апартамент. С една предварителна уговорка — че този човек по ризка и гащета трябва да носи чековата си книжка; или пък ръчно куфарче, заредено с пачки петхилядофранкови банкноти.
В центъра на шестоъгълния площад се издига бяла мраморна колона, увенчана на върха си с позлатената статуя на бог Меркурий.
Делничен ден южната половина на Тива е милионен град. Работят банките, акционерните дружества, представителствата на монополите, огромните търговски магазини. Университетските аудитории се преизпълват със студенти, пред музеите се редят опашки. Станциите на метрото поглъщат и изхвърлят стотици хиляди забързани пътници. Но през почивните и празнични дни животът в южна Тива затихва. Парламентът и шестоъгълният площад на бог Меркурий са невъобразимо тихи и безлюдни, през огромните каменни пространства сноват само униформени полицаи. Граждани се мяркат главно около музеите. През тия дни в южна Тива едва ли остават повече от стотина хиляди семейства.
На север от миниатюрното заливче Свети Павел е разтворило врати централното пристанище на Тива, вдадено в сушата като конска подкова. Тук може да се видят десетки презокеански параходи, които търпеливо чакат ред, за да се приближат до търговския кей. Комини, пушеци, дрезгав вой на сирени, скърцане на ескаватори и кранове, пъплене на стотици малки съдове около туловищата на гигантите, излегнати в спокойната вода на залива като чудовищни китове — това напомня нещо библейско, вавилонско, предизвикващо опасния гняв на възмутения Йехова.
Отдясно, на около три километра по бреговата ивица, небето е затулено ден и нощ от облаци дим. На това място стърчат комините на петролната рафинерия №1, наречена „Елизабет“. Елизабет се казва дъщерята на петролния крал на Силвеция, Жозеф Берклей. Пристанището за суров петрол разполага с десетина кея, завардени с високи вълноломи. Тук сушата се спуска отвесно и пред всеки кей водата е дълбока над тридесет метра. Тази дълбочина е съвсем достатъчна, за да се долепят до сами гранитните стени на разтоварните платформи всякакви танкери; дори танкери над сто хиляди тона.