Тази нощ Жозеф Берклей спа лошо, измъчиха го кошмари, а когато призори се унесе най-после в по-спокоен сън — стресна го умопомрачителната врява на Мириамините папагали, които поздравяваха възторжено едно ято диви гъски, прелитащи на юг. Вбесен, Жозеф грабна заредената си двуцевка, която висеше над леглото му, изскочи на терасата и оттам гръмна два пъти по посока на насрещната тераса — там висяха десетина от най-многолюдно населените кафези на Мириам.
Докато закачаше отново изпразнената двуцевка на стената и търсеше чехлите си, от терасата, която гледаше към спалнята на Мириам, един алтов глас, извисен към горното „до“, изричаше с убийствено презрение:
— Келтски злодей!… Като престана да е мъж, превърна се на звяр!
Тия две изречения, зли като оси, жилеха келтското родословие на Жозеф и уязвяваха мъжкото му самочувствие. Но те имаха ефект на халосни патрони, защото той се гордееше, дето в жилите му тече келтска кръв, а колкото до това, че е „престанал“ да бъде мъж — знаеше, че и самата Мириам не си вярваше на думите. Тя беше отлично осведомена, че мъжът й си има любовница, но търсеше сгоден случай да го унизи пред прислугата поне, да си отмъсти — Жозеф не беше прекрачвал прага на спалнята й от много месеци насам.
„Келтски злодей!“… — слушаше да се носи речитативът и от горната тераса, докато пресичаше коридора, за да слезе в приземния етаж.
Кошмарите, които през нощта бяха пръкнали в подсъзнанието на Жозеф, не бяха случайни гости. Неприятности, едни от други по-лоши, се занизаха още от сутринта. Най-напред го тресна като гръм от ясно небе новината, че ОПЕК беше увеличил от днешна дата цената на суровия петрол. Как се беше случило неговите агенти да не предусетят овреме този финансов тайфун! Той беше сключил договори с местни и чуждестранни клиенти за доставка на половин милион тона суров петрол по стари цени. Сега трябваше да закупува тия половин милион тона по завишени цени! Не му мърдаше загуба от 800 хиляди франка, наум го пресметна.
Заболя го, сякаш бяха отрязали къс месо от тялото му, и то без упойка, на живо! Но много повече го заболя душата му, задето беше се оставил да бъде изигран!
Да губи „игра“ — за него това беше по-лошо дори от една значително по-висока парична загуба. Добър е господ, загубата ще навакса някак, но моралното поражение няма никога да забрави, както големите боксьори никога не забравят преживените нокаути.
Половин час след като изслуша радиоемисията, Жозеф повика в кабинета си началника на информационния си отдел. Разговор между двамата не се състоя, няколко изречения произнесе само той.
— Симон — каза Жозеф, — още днес ще вземеш самолет за Близкия изток. Ще проучиш кой от хората ни е на двойно подчинение. Непременно има такъв човек. И лично ще вземеш мерки този тип повече да не ми пречи, а да си получи заслуженото според Мойсеевия закон. — Той помълча някое време, после кимна с глава: — На добър час!
Случваше се някой от агентите на петроловносителите да мине на „служба“ и при производителите. Тогава тези хора премълчаваха важни тайни, свързани с прогнозата на цените. В такива случаи вносителите постъпваха различно. Жозеф Берклей най-често „самообесваше“ предателите, ако Симон успяваше да ги разкрие, разбира се, преди да са запрашили за Уругвай или Парагвай.
Щом Симон излезе, за да си гледа работата, Жозеф извади златната си самописка, подарена му за Нова година от шейха на Арабските емирства, и започна да прави груба сметка („тънката“ щеше да стъкмява главният му финансов съветник) на кои от смазочните масла и другите петролопродукти да увеличи цените с по няколко сантима, за да навакса загубата от 800 000. Тази сметка беше рискована, тя съдържаше фатален риск, защото фирмите, които го конкурираха на местния и международния пазар, можеха да задържат цените на сегашното им равнище и по този начин да му измъкнат клиентите от ръцете, което беше равносилно на удар с нож в корема.