— Отлична работа, свети отче — оцени Уентъдж — И аз не бих го направил така добре.
— Маестро! — съгласи се с уважение в гласа Рафъри. — Приятно е да видиш свещеник, който така успешно претворява същността на учението си в реалния живот.
— Също ми е приятно да слушам похвалите, но не говорете така високо — изръмжа Марапер, — иначе тези кучета ще вдигнат тревога. Фармър, вземи го.
Тялото бе прехвърлено на гърба на Фармър, който беше с една глава по-висок от останалите и най-подхождаше за тази цел. Марапер небрежно изтри острието в куртката на Къмплейн, скри меча и започна с интерес да разглежда решетката. От един бездънен джоб извади секачки и преряза проводника, който държеше портата затворена. Дръпна дръжката, вратичката поддаде, но само два-три сантиметра и повече не мръдна. Свещеникът започна да се сражава с нея, като я дърпаше насам-натам, но безрезултатно.
— Дай на мен — каза Къмплейн.
Задърпа с всички сили и портата като заскърца с отдавна ръждясалите си панти, неочаквано се отвори. Точно след нея в пода се намираше някакъв люк.
— Това скърцане май ще изплаши всички стражи в Кабините — каза Фармър и с интерес заизучава надписа: „Викане на асансьора“, поставен непосредствено до шахтата. — И какво ще последва, свети отче?
— Най-напред хвърли тук тялото — разпореди се Марапер, — но по-бързо де.
Тялото незабавно бе хвърлено в слепия отвор и след минута те с удоволствие чуха тъп удар.
— Кошмар! — радостно произнесе Уентъдж.
— Още е топличък — прошепна Марапер. — Надявам се, че можем да пропуснем погребалния ритуал, ако сами искаме да останем живи. А сега, деца мои, не се бойте, този мрачен и тъмен отвор е дело на човешка ръка. Някога, както ми се струва, в него се е движило нещо като машина. Ние ще последваме тялото на Туемърс, но, разбира се, не с такава скорост.
В центъра на шахтата висяха различни кабели. Свещеникът се хвана за тях и внимателно се спусна на по-ниското ниво. Под краката му зееше бездна. Застана на един тесен праг, хвана се с една ръка за мрежата, а с другата извади резачката. Необходимо му бе известно време да направи в преградата достатъчно голям отвор, през който да се провре. Останалите, един след друг, минаха същия път. Къмплейн тръгна последен. Спусна се по кабелите и се прости с Кабините с лишено от сантименталност пожелание.
Събраха се и петимата — мълчаливо се сбиха в плътна купчина. Сега се намираха на чужда територия, но навсякъде водораслите бяха едни и същи. Като се надигна на пръсти, Марапер внимателно и грижливо затвори вратата зад тях и се заоглежда, като едновременно обтягаше и поправяше плаща си.
— Струва ми се събитията засега са достатъчно — съобщи той. — Освен ако вие не се каните да възобновите дискусията по въпросите на ръководството.
— Тази работа никога не е изисквала пояснения — заяви Къмплейн и погледна Рафъри.
— Не се опитвай да ме провокираш — каза оценителят. — Ще следвам вожда ни и ще насека на парчета всеки, който се опита да ми попречи.
— Ние ще си имаме достатъчно грижи в тази местност, и това ще успокои ненаситните стремежи — съобщи Уентъдж с тон на проповедник, после протегна ръка към очакващата ги стена от водорасли. — Казано ни бе да престанем с караниците и да си пазим мечовете за враговете.
Макар и неохотно, но трябваше да признаят правотата му.
Марапер обтегна плаща си и внимателно го разгледа. На страните му имаше засъхнали капки кръв.
— А сега ще отидем да поспим — заяви той. — Ние ще разбием вратата на първото попаднало ни помещение и ще се разположим там. Така ще прекараме нощта. В коридора прекалено ще се забелязваме, а в стаята може да оставим часови и да спим спокойно.
— Не е ли най-добре още преди съня да се отдалечим от Кабините колкото се може повече? — запита Къмплейн.
— Ако нещо съветвам, то е най-доброто — каза Марапер. — Мислите ли, че някой от онези лениви лешояди ще рискува мръсната си шия, като тръгне по непознатата територия, където така лесно може да се попадне на засада? Аз няма да изморявам езика си, като отговарям на идиотските ви въпроси, ще кажа ясно и кратко: длъжни сте да правите това, което ви заповядам. Именно на това е основано единството, а без единство ние сме нищо. Нека твърдо се придържаме към този принцип и тогава всичко ще преодолеем. Рой? Ърн? Уентъдж? Фармър?