— Стой тук, аз ще извикам и останалите трима заговорници — разпореди се Марапер и забърза към изхода. — После веднага тръгваме.
— А ако те те предадат като онзи страж?
— Няма да го направят. Сам ще се убедиш, когато ги видиш — рязко подхвърли Марапер. — Доверих се на стража само защото той забеляза, че от архива нещо беше изчезнало.
И той почука по книжката, скрита на гърдите му.
Свещеникът хлопна вратата и Къмплейн чу щракането на магнитната ключалка. Ако от тези грандиозни планове нищо не излезе, ще трябва да употреби доста усилия да обясни присъствието си тука, а най-вероятно го чака смърт на място за убийството на Цилак. Той чакаше напрегнато и нервно потъркваше изтръпналата подутина на ръката си. После се сети да я погледне. В дланта му се бе забила малка треска. Крачетата на масичката на Гуина никога не бяха достатъчно гладки…
ВТОРА ЧАСТ
ДЖУНГЛАТА
I
В Кабините често използваха следната пословица: „Прави и не мисли.“ Поривистостта се считаше за признак на мъдростта, а щастливците винаги бяха действали в съответствие с първите си подбуди. Това бе единствено възможният принцип, тъй като при постоянния недостиг на възможности за някаква работа винаги имаше вероятност апатичното бездействие, така лишаващо от сили, да обхване цялото племе. Марапер бе специалист по използуване на всевъзможните традиции и сега, за да постигне целта си, прибягна до този неопровержим аргумент за мигновена мобилизация на останалите трима участници в експедицията. Те взеха разни пакети, навлякоха дрехите си и навъсено се повлякоха след него по коридорите, като в движение пъхаха в поясите си парализаторите. Малко бяха тези, които ги срещнаха по пътя, а от срещнатите никой не им обърна особено внимание — собствената навяваща скука умора след миналия празник ги занимаваше много повече. Марапер се спря пред вратата на своето жилище и се бръкна за ключа.
— Защо се спряхме? Започнем ли да се въртим наоколо, то ще ни хванат и разкъсат на парчета. Щом сме решили да вървим в Джунглата, да тръгваме веднага…
Марапер обърна подпухналото си лице към говорещия, но веднага го върна обратно, като не се унижи да стигне до обяснения. Вместо това разтвори вратата и повика:
— Рой, излез и се запознай със своите другари!
Както се полага на опитен и готов винаги за всичко ловец, Рой се появи на прага с парализатор в ръка и внимателно огледа тримата души, които се намираха до Марапер. Познаваше ги добре.
Първият беше Боб Фармър, който лениво подпираше ръцете си на двете секири, закрепени на пояса му. Вторият — Уентъдж, непрекъснато въртеше заострен стоманен прът. Третият — Рафъри, оценителят, имаше обичайния си неприятен поглед.
— Няма да напусна Кабините в подобна компания, Марапер — каза той уверено. — Ако тези са от най-добрите, които си намерил, то не разчитай на мен. Аз предполагах, че това ще бъде сериозна експедиция, а не просто една комедия.
Свещеникът издаде някакъв звук, напомнящ кукуригане, и тръгна напред, но Рафъри го блъсна и пръв се оказа срещу Къмплейн, а ръката му стоеше на дръжката на парализатора. Мустаците му помръдваха в опасна близост до лицето на ловеца.
— А, ето го и нашият прославен специалист по месото — съобщи той. — И защо ти така се държиш…
— Както искам, така се държа — отвърна Къмплейн. — Ти по-добре остави на мира тази играчка, иначе ще ти подпаля пръстите. Светият отец ми каза, че ще бъде експедиция, а не очистване на мръсотията на бардака.
— Това си е експедиция — прекъсна го свещеникът. Задъхваше се от злоба и обръщаше тресящото си лице ту към единия, ту към другия. — Всички вие, в името Господне, тръгвате с мен в Джунглата, дори да ми се наложи и труповете да ви мъкна. Дърдорковци празни, сами си плюете в муцуните, кретени безмозъчни, не си ли давате сметка, че не заслужавате дори собствения си поглед, а какво да кажем за моя. Взимайте парцалите си и тръгвайте, иначе ще извикам стражите.