Те ядяха, като грижовно използуваха взетите запаси и обсъждаха на висок глас темата за рационалността на дежурството. Понеже Къмплейн и Фармър го смятаха за естествено, а Рафъри и Уентъдж — за излишно, мненията се разделиха поравно, защото свещеникът не си даде труд да разреши спора. Той мълчаливо дъвчеше, после изтри грижливо с кърпа яките си ръце и все още преглъщайки, каза:
— Рафъри, ти ще бъдеш дежурен пръв, Уентъдж — втори, така че ще получите възможност да докажете правотата си. По време на следващия сън ще дежурят Фармър и Къмплейн.
— Ти каза, че ще хвърляме чоп — подозрително произнесе Уентъдж.
— Размислих.
Каза го така небрежно, че Рафъри недоволно се приготви за атака.
— Предполагам, че ти, свети отче, никога няма да бъдеш часови — подхвърли той.
Марапер разпери широко ръцете си и на едрото му лице се изписа детска наивност.
— Деца мои, вашият духовник и така ви пази през цялото време, както на сън, така и наяве. — После неочаквано промени темата, като извади изпод плаща си някакъв кръгъл предмет. — С помощта на това приспособление — съобщи той, — от което така предвидливо избавих Цилак, ние можем научно да установим времето на дежурствата, така че нито един от вас да не се преумори повече от другите. Виждате ли, на едната си страна това нещо има кръг с цифри и три стрелки. Нарича се часовник, измерва времето, а също и времето на дежурствата. Направили са ги Гигантите, а това означава, че и те са имали работа с безумците и Чуждите.
Къмплейн, Фармър и Уентъдж ги заразглеждаха с интерес. Рафъри, който вече се бе сблъсквал с такива предмети в качеството си на оценител, седеше с безразличен вид. Свещеникът отново докопа своята собственост и започна да върти един винт, поставен в страната на предмета.
— Правя го с цел да работят — обясни той. — От трите стрелки, тази, тънката, се движи прекалено бързо и ние няма да й обръщаме внимание. Двете дебели се местят с различна скорост, но нас ще ни интересува тази най-малката. Виждате ли, тя сега показва цифрата осем. Ърн, ти ще дежуриш, докато стрелката не стигне цифрата девет и тогава ще събудиш Уентъдж. А ти, Уентъдж, когато стрелката посочи десет, ще ни събудиш и ние ще продължим пътя си. Ясно ли е?
— Накъде ще вървим? — замърмори Уентъдж.
— За това ще говорим, когато се наспим — важно произнесе Марапер. — Сега сънят е най-важното. Събудете ме, ако забележите нещо пред вратата, но без излишна паника. Аз лесно се ядосвам, когато ми развалят съня.
Той се разположи в ъгъла, като блъсна настрани едно счупено кресло, което му пречеше, и започна да се готви за сън. Без да се колебаят, всички последваха примера му, само Рафъри го гледаше с неприязън. Всички вече лежаха на пода, когато Уентъдж нерешително каза:
— Отче, Марапер… — в гласа му прозвуча молба. — Не би ли могъл да се помолиш за целостта на кожата ни?
— Прекалено съм изморен, че да се грижа за целостта на нечия кожа — отвърна Марапер.
— Поне една кратичка молитва, свети отче.
— Е, както ти е угодно. Деца мои, пространство за нашето „аз“, да се помолим.
Така лежейки на пода, той започна молитвата. Отначало в думите му нямаше особена сила, но с идването на вдъхновението го обхвана повече страстност.
— О, Съзнание, ето ни нас, недостойните, да бъдем семена Твои, ибо греховете ни са много и не се опитваме да ги отритнем от себе си, макар това да е нашият дълг. Ние сме бедни и животът ни е оскъден, но докато те притежаваме Тебе, не сме лишени от надежда. О, Съзнание, стани бдителен страж на петте плоски съдчета наши, понеже сега надеждата ни е по-нужна на нас, гребците, отколкото на онези, останали в спокойствието, и затова в нас има повече място за Тебе. И понеже ние знаем, че щом Ти изчезнеш, появява се Твоят враг, подсъзнанието, то позволи ни да вярваме, че мислите наши ще се обръщат само към Тебе. Направи краката ни бързи, ръцете силни, погледът остър и гневът ни — яростен, така че да победим и унищожим тези, които се осмелят да ни пречат. Позволи ни да ги надвием и да ги поразим! Позволи ни да разпръснем червата им по целия кораб! Позволи ни да стигнем крайната цел, пълни с Тебе и верни само на Тебе. Позволи ни Твоята искра да гори в нас, докато не ни надвият нашите врагове и не дойде времето да потегляме на Дългото Пътуване…
Подсилвайки молитвата, свещеникът се изправи, седна и възнесе ръцете си нагоре — това движение всички повториха, — а малко преди края разтърси рамене и в съответствие с ритуала, прекара пръст през гърлото си.
— А сега, млъквайте — завърши той и се намести в ъгъла си.